Решение № 10361 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7780/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Панова и на П. Г. Т., [ЕГН], с ЕТ Вигипеа П. Т., ЕИК 030429678, чрез адв. Захариев, против Решение 4992/03.06.2025 г., постановено по адм. дело 587/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив. Директорът на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП обжалва съдебното решение в частта, с която е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-16001621004669-091-001/30.11.2022 г., потвърден с негово Решение 46/15.02.2023 г. по отношение на установените публични задължения по чл. 17 ЗДДФЛ; непризнат данъчен кредит за периоди м. 04.2016 г., м. 11. и м. 12.2017 г. м. 07 и м. 12.2018 г.; вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО УПФ, общо главница в размер на 254 545,46 лв. и прилежащи лихви в размер на 100 576,23 лв. и изменен по отношение на установените задължения по ЗЗО за периода от 01.01- 31.12.2018 г. до размер на 1 840,62 лв. и лихви до размер на 669,32 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че по делото са били представени доказателствата за оправомощаване на лицето, възложило ревизията и последното от своя страна е действало в рамките на делегираните му правомощия съгласно чл. 112, ал. 2 ДОПК. Дори да се приеме, че са били допуснати процесуални нарушения, то те са от категорията на несъществените. В подкрепа на защитната теза прилага писмени доказателства под опис. Отправя искане за отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесената държавна такса за касационно обжалване. Прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба - П. Г. Т. с ЕТ Вигипеа П. Т., чрез процесуалния си представител, я оспорва по съображения в писмен отговор и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. С молба от 19.09.2025 г. изразява становище за нейната недопустимост като счита, че приподписалият жалбата юрисконсулт не е оправомощен валидно от изпълнителния директор на НАП да извърши това процесуално действие. Касаторът - П. Г. Т. с ЕТ Вигипеа П. Т. обжалва решението в частта, с която административната преписка е изпратена на компетентната дирекция на ТД на НАП Пловдив за възлагане на нова ревизия. Според развитите съображения, разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК предвижда връщане на преписката само в хипотезата на нищожност поради липса на компетентност. В мотивите първоинстанционният съд е приел липсата на компетентност, която обаче е производна от друго, първично основание за нищожност неосъществяване на административно производство по издаване на РА. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение в съответната част. Претендира присъждане на разноски за касационното производство, съгласно представените списък на разноските и писмени доказателства. Ответникът по тази касационна жалба - директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Бонева, я оспорва като неоснователна в хода на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив и позиция в хода на делото за неоснователност на касационната жалба на П. Т. с ЕТ Вигипеа П. Т.. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по редовността и допустимостта на жалбите, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като всяка от тях е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, неблагоприятен за нея в съответната си част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Направеното възражение от адв. Захариев за нередовност на касационната жалба на ДД ОДОП Пловдив е неоснователно. Към касационната жалба от 17.06.2025 г. е приложено заверено копие на пълномощно 013-12 от 12.01.2024 г. (л. 18 от делото), с което Е. Р. директор на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП упълномощава гл. юрисконсулт И. Панова да подава касационни жалби и да извършва всякакви процесуални действия във връзка с делата, по които упълномощителят е страна. Неправилни са аргументите, че пълномощното не произвежда никакво правно действие, тъй като единствено изпълнителният директор на НАП е компетентен да делегира представителна власт съгласно чл. 12, ал. 1 ЗНАП. С изрична правна норма законодателят е създал особено процесуално представителство на решаващия орган при съдебното обжалване на РА Глава деветнадесета, чл. 159, ал. 2 ДОПК. Тази норма е специална по отношение на чл. 12, ал. 1 ЗНАП, поради което преценката за валидността на извършеното упълномощаване се прави при спазването ѝ. Цитираната съдебна практика в становището от 19.09.2025 г. по редовността на касационната жалба е неотносима към фактическата обстановка по настоящото дело. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА Р-16001621004669-091-001/30.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 46/15.02.2023 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установените допълнителни задължения на П. Г. Т. с ЕТ Вигипеа П. Т. в общ размер на 254 545,46 лв. и лихви в размер на 100 576,23 лв., както следва: за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 25 227,44 лв., ведно с лихви в размер на 16 841,11 лв., за 2016 г. в размер на 34 092,16 лв. и 19 310,97 лв. - лихви, за 2017 г. в размер на 36 543,72 лв. и 17 004,34 лв. - лихви, за 2018 г. в размер на 26 457,63 лв. и 9 628,41 лв. - лихви, за 2019 г. в размер на 45 454,81 лв. и 11 920,21 лв. - лихви и за 2020 г. в размер на 46 568,49 лв. и 7 490,36 лв. лихви; непризнат данъчен кредит за периоди м. 04.2016 г., м. 11. и м. 12.2017 г., м. 07. и м. 12.2018 г. в размер на 3 642,51 лв. и лихви в размер на 1 699,57 лв.; вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 3 348,48 лв. и 2 234,42 лв. - лихви, за 2016 г. в размер на 4 264,64 лв. и 2 414,14 лв. - лихви, за 2017 г. в размер на 4 442,64 лв. и 2 067,23 лв. - лихви, за 2018 г. в размер на 4 589,64 лв. и 1 670,25 лв. - лихви, за 2019 г. в размер на 5 358,24 лв. и 1 405,16 лв. - лихви; вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 1 935,58 лв. и 1 291.60 лв. - лихви, за 2016 г. в размер на 1 932,12 лв. и 1 093,88 лв. - лихви, за 2017 г. в размер на 1 901,75 лв. и 884,91 лв. - лихви и за 2019 г. в размер на 2 168,17 лв. и 568,59 лв. - лихви; вноски за ДЗПО УПФ за 2015 г. в размер на 1 308 лв. и 872,82 лв. - лихви, за 2016 г. в размер на 1 308 лв. и 740,53 лв. - лихви, за 2017 г. в размер на 1 284 лв. и 597,46 лв. - лихви, за 2018 г. в размер на 1 254 лв. и 456,35 лв. - лихви и за 2019 г. в размер на 1 464 лв. и 383,92 лв. лихви; и изменен по отношение на установените задължения по ЗЗО за периода 01.01- 31.12.2018 г. до размер на 1 840,62 лв. и лихви до размер на 669,32 лв. От фактическа страна решаващият съд е установил, че ревизията е била възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001621004669-020-001/16.08.2021 г., издадена от В. К., началник сектор при ТД на НАП Пловдив, в качеството ѝ на заместник на И. К. К.. Със заповедта е определен предметният обхват на ревизията (задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015 г. 31.12.2020 г. и за ДДС за периода 01.01.2015 г. 31.12.2020 г.) и съставът на ревизиращия екип Т. И. К., главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Д. Г. Д., главен инспектор по приходите. Същата е изменена със ЗИЗВР Р-16001621004669-020-002/28.10.2021 г., Р-16001621004669-020-003/05.11.2021 г., Р-16001621004669-020-004/22.11.2021 г. и Р-16001621004669-020-005/22.12.2021 г. по отношение на крайния срок за приключване на ревизията, предметния ѝ обхват и състава на ревизиращия екип като е включен допълнително Г. Т. Н. - главен инспектор по приходите. Заповедите за възлагане са връчвани и кореспонденцията с ревизираното лице е осъществявана основно по електронен път. По молби на ЕТ ревизионното производство е спирано двукратно със Заповед Р-16001621004669-023-001/05.01.2022 г. и Заповед Р-16001621004669-023-002/08.06.2022 г., след което е било възобновено. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) Р-16001621004669-092-001/30.09.2022 г., въз основа на който е издаден процесният РА. За да прогласи акта за нищожен първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е възложено от некомпетентен орган и съответно самият акт е издаден от такъв. Посочено е, че ЗВР Р-16001621004669-020-001/16.08.2021 г., с която се поставя началото на ревизията е издадена от В. С. К., заемаща длъжност началник сектор, за която липсват данни да е била оправомощено лице. По делото е ангажирана единствено Заповед РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, съгласно която И. К. К. - началник сектор Ревизии" е определен да възлага ревизии и да определя компетентен орган по издаване на РА, като в случай на отсъствието му заместващ е А. А. Д.. При липсата на доказателства за невъзможност на И. К. да изпълнява задълженията си към датата на издаване на първата ЗВР или на последваща заповед за изземване на преписката и възлагането ѝ на друг орган по приходите, процесният РА е следвало да бъде издаден съгласно изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК от В. С. К., като орган по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията. На следващо място в мотивите на решението е отбелязано отсъствието на приложени доказателства за сертификати за валиден електронен подпис на лицата, издали процесните РА и РД. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В хода на делото от първоинстанционния съд са дадени конкретни указания с Определение 784/23.03.2023 г. и в о.с.з. на 28.01.2025 г. към ответника да представи доказателства за компетентността на органите, участвали в ревизионното производство по издаване на обжалвания РА. При това положение данъчната администрация е следвало да прояви необходимата процесуална активност в производството пред първата съдебна инстанция, развило се през посочения времеви период. С представяне едва в касационното производство на изисканите документи относно компетентността на органа по приходите, възложил ревизията на П. Т. с ЕТ Вигипеа П. Т., настоящата касационна инстанция е поставена в хипотезата на нови фактически установявания. Забрана за последната е визирана в чл. 220 АПК. В частност представените документи включват Заповед РД-09-849/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП Пловдив и Приложение 1 към нея, с която считано от 10.05.2021 г. е установен реда за заместване на началниците на сектори Ревизии и по т. 4 е определено, че при отсъствие на И. К. К., правомощията ще бъдат изпълнявани от заместник В. С. К.. Към касационната жалба са представени още Заповед No. 6876/05.08.2021 г. и Заповед А-6876/05.08.2021 г. (л. 7 и л. 8 от делото), от които е видно, че при отсъствието на И. К. поради отпуск за периода от 9.8.2021 г. до 20.8.2021 г. за изпълняващ длъжността служител е посочена В. С. К.. Предвид забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК е недопустимо доказването за първи път пред касационната съдебна инстанция на факта, че В. С. К. към датата на издаване на ЗВР Р-16001621004669-020-001/16.08.2021 г. (подписана с ел. подпис и с отбелязване за издаването ѝ от органа по приходите, в качеството на заместник на И. К.) е била определена да изпълнява правомощията при отсъствие на И. К. К., съгласно Заповед РД-09-849/10.05.2021 г. на директора на ТД на НАП Пловдив и Приложение 1 към нея. Последните доказателства не са нови, същите е следвало да бъдат представени пред Административен съд - Пловдив, в изпълнение на указанията на съда по доказателствата и разпределението на доказателствената тежест между страните. Последното изключва необходимостта от обсъждане на останалата част от представените от касатора писмени документи. С непредставянето им, въпреки изричните указания на съда в тази насока, ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП не е проявил дължимата процесуална активност. Целта на касационното производство е отстраняване на грешки на съда, а не на бездействия на страните в производството по ангажиране на доказателства, израз на което е разпоредбата на чл. 220 АПК. Неоснователно е наведеното твърдение в касационната жалба относно наличието на Заповед РД-09-849/10.05.2021 г. на задната корица на том 6. При проверката се констатира, че посоченото копие е прикрепено в незаверен вид и е неномерирано, т.е. не е било част от административната преписка и не е прието към доказателствения материал в хода на делото. Съмнения в това отношение поражда справката по делото на 05.06.2025 г., извършена от юрк. Попова след датата на постановяване на обжалваното Решение 4992/03.06.2025 г. от Административен съд Пловдив. Първостепенният съд се е произнесъл при съобразяване на представените пред него доказателства. Изводите на административния съд за нищожност на РА, предвид липсата на доказателства, с които да бъде установено, че ревизията на П. Т. с ЕТ Вигипеа П. Т. е била надлежно възложена и проведена от органи по приходите, които притежават материална компетентност да издадат процесния РА са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила в тази му част. По касационната жалба на П. Т. с ЕТ Вигипеа П. Т.: Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С диспозитива на обжалваното Решение 4992/03.06.2025 г. по адм. дело 587/2023 г. ревизионната преписка правилно е изпратена на ТД на НАП Пловдив, съгласно разпоредбите на чл. 160, ал. 5 ДОПК вр. чл. 173, ал. 2 АПК. Единственият довод касаторът черпи от направеното от негова страна тълкуване на мотивите в съдебното решение, според които процесният РА е нищожен и лишен от процесуалното си основание, тъй като не е резултат от осъществено контролно производство (стр. 14, абз. 1 от решението). Подобно разбиране е ограничително и изведено от контекста на установените факти по делото. Безспорно основанието за обявяване нищожността на РА от адмистративния съд е заключението за липса на компетентност по повод възлагането на ревизията със ЗВР Р-16001621004669-020-001/16.08.2021 г., което бе конкретизирано по-горе. Останалите касационни оплаквания също са неоснователни. Константна е съдебната практика на ВАС, че при възлагането на повторна ревизия не започва ново ревизионно производство, а продължава вече образуваното такова. В този смисъл при повторната ревизия се възстановява висящността на ревизионното производство до момента на влизане в сила на РА. Съобразно изложеното не може да бъде споделено възражението за преклудиране на възможността за образуване на контролно производство на ЕТ поради изтичането на сроковете по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Несъстоятелни са твърденията, че е налице обективна невъзможност да бъде определен компетентен орган по приходите за извършване на ревизията или че така със съдебното решението се указва извършване на неправомерни действия от страна на администрацията (стр. 2, абз. последен и стр. 3 от КЖ). Според чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго, е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица (към момента на започване на ревизията със ЗВР Р-16001621004669-020-001/16.08.2021 г.). След въвеждането на разпоредбата на чл. 160, ал. 5 ДОПК с ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., очевидна процесуална пречка в случая се явява само забраната за повторно връщане на преписката за нова ревизия, т.е. трета по ред. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение на Административен съд Пловдив не страда от релевираните пороци в двете касационни жалби и като правилно при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора са основателни претенциите на двете страни, всяка от тях в качеството ѝ на ответник по касация, за присъждане на деловодни разноски за касационното производство. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. Процесуалният представител ЕТ е представил списък с разноски, в които претендира адвокатско възнаграждение в размер на 34 020 лв., като са представени и доказателства за плащането - фактура 790/24.06.2025 г., договор за правна помощ и съдействие от 26.11.2024 г. и платежно нареждане от 23.06.2025 г. Възражението за прекомерност от процесуалния представител на ДД ОДОП Пловдив е основателно. С оглед материалния интерес, фактическата и правна сложност в обжалваните части на първоинстанционното решение, както и количеството на извършената работа, са дължими разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 18 000 лв., респ. - в размер на 3 000 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Предвид неоснователността на жалбите разноските за държавни такси следва да бъдат понесени от страната, която ги е осъществила. По компенсация НАП следва да бъде осъдена да плати разноски на П. Т. с ЕТ Вигипеа П. Т. в размер на 15 000 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,