Решение № 2442 от 7.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на А Логистикс ЕООД, чрез адвокат Л. Чакалов против решение 4746/27.08.2020 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 10720/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22002218003087-091-001/24.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП София в частта на отказаното право на данъчен кредит в размер на 9 231.52 лева по фактури, издадени от Хандел България груп ЕООД за данъчен период м.04.2017 г. В касационната жалба са посочени всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазване на материалния закон и необоснованост на решението. Конкретните доводи са за нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата, включително признанието на Хандел България Груп ЕООД за извършване на доставките в производство по обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК и заключението на съдебно счетоводна експертиза. Касаторът счита, че е доказал осъществяването на доставките по извършване на превоз въз основа на събраните по делото писмени доказателства и заключение на съдебно счетоводна експертиза. Искането е за отмяна решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски, направени в производството пред АССГ и ВАС. От А Логистикс ЕООД, чрез адвокат Л. Чакалов е подадена касационна жалба и срещу допълнително решение 2262/06.04.2021 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело 10720/2019 г., в частта по т. ІІІ, в която е оставено без уважение искането на дружеството за допълване на решение 4746/27.08.2020 г., в частта на извършеното с ревизионния акт прихващане на сумата от 10 563.70 лева, представляваща подлежащ на възстановяване ДДС за м.04.2017 г. и в частта по т. ІV, в която е допълнено решение 4746/27.08.2020 г. като е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22002218003087-091-001/24.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП София за отказаното право на данъчен кредит в общ размер на 1 545.11 лева за данъчен период м. 05.2017 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на допълнителното решение в посочената част, на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са подробни съображения за наличие на предвидените в закона предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Хандел България Груп ЕООД. Искането е за отмяна на решението в тази част. А Логистикс ЕООД, чрез адвокат Л. Чакалов е подало и частна жалба против допълнително решение 2262/06.04.2021 г. на Административен съд, София град постановено по адм. дело 10720/2019 г., в частта му по т. І и ІІ, с характер на определение, в която е оставена без разглеждане жалбата му срещу ревизионен акт Р-22002218003087-091-001/24.01.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП относно задълженията за данъчни периоди м. 08, 09 и 10.2016 г., отменени при обжалването по административен ред и е прекратено производството по делото в тази част и съответно е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските, като му се присъди сумата 2 829. 41 лева. Жалбоподателят счита, че му се дължат разноски и за частта, в която ревизионният акт е отменен по административен ред, като твърди, че е налице оттегляне на акта в тази част след подаване на жалбата до съда. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Л. Иванова оспорва касационните жалби и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което са процесуално допустими. Предмет на оспорване пред Административен съд, София град е бил ревизионен акт в частта, потвърдена при обжалването по административен ред по отношение на отказ на правото на приспадане на данъчен кредит, упражнено от А Логистикс ЕООД в размер на 9 231.52 лева за данъчен период м.04.2017 г. и в размер на 1 545.11 лева за данъчен период м. 05.2017 г. по фактури, издадени от Хандел България груп ЕООД. Ревизионният акт в частта на отказаното право на данъчен кредит за данъчни периоди от м. 08 до м.10.2016 г. по фактури за извършен транспорт, издадени от същия доставчик, е отменен при обжалването по административен ред. С решение 4746/27.08.2020 г. по адм. дело 10720/2019 г. първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството в частта на отказаното право на данъчен кредит за данъчен периоди м .04.2017 г. С допълнително решение 2262/06.04.2021 г. по адм. дело 10720/2019 г., по т. ІV съдът е допълнил решението си, като е отхвърлил жалбата на дружеството и в частта относно отказа на правото на данъчен кредит за данъчен период м.05.2017 г. С допълнителното решение по т. ІІІ, съдът е оставил без уважение искането на дружеството за допълване на решението, в частта на извършеното с ревизионния акт прихващане на сумата от 10 563.70 лева, представляваща подлежащ на възстановяване ДДС за м.04.2017 г. За да постанови този резултат съдът е установил, че в данъчен период м.04.2017 г. А Логистикс ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по 7 фактури, издадени от Хандел България Груп ЕООД както следва: фактура 0 54/06.03.2017 г., документираща превоз Холандия България; фактура 0 72/06.03.2017 г. за превоз от България Франция, фактура 0 89/24.03.2017 г. документираща три превоза Холандия България; фактура 0 90/27.03.2017 г. документираща пет превоза Холандия България, фактура 0 94/30.03.2017 г. документираща превоз Холандия България, фактура 0 98/31.08.2017 г. за превод от Белгия България; фактура 0 103/31.03.2017 г. за превоз от Холандия България. През м.05.2017 г. дружеството е декларирало данъчен кредит в общ размер на 1 545.11 лева по фактури, издадени от Хандел България Груп ЕООД както следва: фактура 0 114/13.04.2017 г. за превоз от България Франция и фактура 0 118/21.04.2017 г. за превоз Белгия България. Всички фактури да придружени от заявки договори за транспорт, ЧМР, митнически декларации, инвойс фактури за превоз на стоки. От извлечения от банкова сметка в Уникредит Булбанк АД е установено плащане по фактури 0 54/06.03.2017 г. и 0 72/06.03.2017 г. на 06.04.2017 г. в размер на 8 331.84 лева, а от банкова сметка в ПИБ АД плащане в размер на 21 709.74 лева на 20.04.2017 г. по фактура 0 90/27.03.2017 г., но към Холанд Порт Транспорт ЕООД въз основа на уведомление от 20.04.2017 г. на Хандел България Груп ЕООД и протокол за прихващане от 19.04.2017 г. между А Логистикс ЕООД, Хандел България Груп ЕООД и Холанд Порт Транспорт ЕООД. Получаването на товарите, предмет на превозите е установено с удостоверения за получаване на товарите от Скорпион Шипинг ООД, TOPA IMPORT BV, ЕС Комерс 2008 ЕООД, Вита Транспорт ЕООД, ПАПЛОГ ЕООД, КАРГО ПАРТНЕР ЕООД, SOCARA SASSONIER, Франция, METAL F.A.R.S.R.L. Италия и GRISOLLER OP BAZAR, Франция, декларации за временно складиране на стоки, движещи се под митнически контрол на територията на ТМУ Столична. При ревизията е констатирано, че Хандел България Груп ЕООД е превъзложило част от превозите на Екол Логистикс България ЕООД и на Гранд Логистикс ЕООД - спедитори, а транспортните услуги са изпълнени от конкретно посочени превозвачи. Изключение е превозът по фактура 0 54/06.2017 г., който е превъзложен на Етна Карго Транспорт ООД. От Екол Логистикс България ЕООД при извършената му насрещна проверка е потвърдено осъществяването на спедиторски услуги към Хандел България Груп ЕООД в данъчни периоди м.04 и м.05.2017 г. по 13 фактури. Приложени са фактурите, ЧМР, заявки за транспорт и фактура от съответния превозвач. От Гранд Логистикс ЕООД при извършената му насрещна проверка е потвърдено извършването на доставки на спедиторски услуги към Хандел България Груп ЕООД през м.03, 04 и 05.2017 г., част от които не са платени. В тази връзка от Гранд Логистикс ЕООД е представено споразумение за 07.07.2017 г. за прихващане на вземания, сключено между дружеството, И. Бойчев, лично, Хандел България Груп ЕООД и Холанд Порт Транспорт ЕООД. В хода на ревизията е установено, че Хандел България Груп ЕООД не е подавало СД по ЗДДС след м.01.2017 г. не е декларирало процесните фактури в дневниците си за продажби. Доставчикът е дерегистриран по ЗДДС на 04.07.2017 г. От справка в търговския регистър е установено вписване на 23.02.2017 г. на продажба на дружествените дялове от капитала на дружеството от едноличния собственик И. Бойчев на Р. Руменов с договор с нотариална заверка на подписите от 17.02.2017 г., който е собственик на 23 дружества, дерегистрирани по ЗДДС, с рисков профил и установени задължения в особено големи размери. Съдът е посочил, че в ревизионния акт отказът на данъчен кредит за данъчни периоди м.04 и 05.2017 г. е мотивиран от органите по приходите с липсата на реално осъществени доставки. От решаващия орган е прието, че документите сочат изпълнение на услугите, но не от процесния доставчик, а от друго дружество. Този извод е основан на следните обстоятелства: в представените заявки договори не е вписан новият собственик и управител на дружеството доставчик Р. Руменов, нито са налице документи, подписани от това лице. Вместо него в тези документи фигурира името на И. Бойчев, както и печати на Холанд Порт Транспорт ЕООД. За последното дружество е установено, че е новоучредено и е вписано в търговския регистър на 01.03.2017 г. От приложените по ч.гр. д. 9394/2017 г. на СГС, 18 състав, ( за обезпечение на бъдещ иск от Хандел България Груп ЕООД срещу А Логистикс ЕООД за заплащане на сумите, дължими по процесните фактури), е установено, че кореспонденцията на А Логистикс ЕООД е осъществена от електронна поща на Холанд Порт Транспорт ЕООД, като в съобщенията са посочени лица за контакт И. Бойчев и други две лица. Приложените заявки договори от предходния доставчик Екол Логистикс България ЕООД съдържат гриф на Холанд Порт България ЕООД и адрес за кореспонденция на това дружество, а не на Хандел България Груп ЕООД. Ревизираното дружество не е платило преобладаваща част от процесните фактури. Приложеното уведомление от 20.04.2017 г. за открита нова банкова сметка, всъщност сочи банковата сметка на Холанд Порт Транспорт ЕООД. Според решаващия орган А Логистикс ЕООД е било наясно с тази фактическа обстановка, тъй като от приложените документи и банково извлечение се установява, в чия полза е направен преводът. Посочено е, че в представения протокол за прихващане от 19.04.2017 г. липсва подпис на Р. Руменов, а положеният подпис видимо се различава от подписа на управителя в декларацията по чл. 141, ал. 3 ТЗ. От данните по фактурите, издадени на Хандел България Груп ЕООД от предходните доставчици и тези на ревизираното лице е установено, че за прекия доставчик е налице загуба. От тези обстоятелства е обоснован краен извод, че за ревизираното дружество е било от значение издаването на фактури, по които да ползва данъчен кредит, което не би се следвало по фактури, издадени от Холанд Порт България, което не е било регистрирано по ЗДДС. За да потвърди ревизионния акт в частта на отказа на правото на данъчен кредит за данъчен период м.04.2017г. съдът изцяло е споделил основанието на органите по приходите за отказ на правото на данъчен кредит. В мотивите си съдът е посочил, че предмет на доставките са международни превози, като извършването им не е подложено на съмнение от органите по приходите. Според съда касае за превоз на стоки в износен или транзитен митнически режим, за които ревизираното лице е представило множество митнически документи и правилно по отношение на тези стоки твърди, че е осъществен физически митнически контрол. Тези обстоятелства са потвърдени от вещото лице по съдебно счетоводната експертиза. Въз основа на събраните доказателства съдът е обосновал извод за доказано изпращането, превозването и доставянето на стоките. Посочил е, че тези обстоятелства не са били спорни. Спорно е участието на Хандел България Груп ЕООД в превозите и дали зад издадените от това дружество фактури стоки реална доставка. Съдът е обсъдил констатациите и заключението на вещото лице по съдебно счетоводната експертиза и е обосновал извод, че по по-голяма част от фактурите няма плащане от (ревизираното лице), няма и заявки от Хандел България Груп ЕООД към поддоставчиците, процесните фактури не са включени в СД по ЗДДС на прекия доставчик, който не се намира на адреса на кореспонденция. Новият собственик на капитала и управител на дружеството е собственик и управител на други 23 дружества с рисков профил, част от кореспонденцията се води от предходния управител на Хандел България Груп ЕООД И. Бойчев, управител в този период и на Холанд Порт Транспорт ЕООД. При тези обстоятелства съдът е приел за обоснован изводът на решаващия орган, че доставчикът е липсващ търговец по смисъла на чл. 2, § 1 от Регламент (ЕО) 1925/2004 г. това дружество няма никаква дейност след прехвърлянето, няма офис, няма служители, а ревизираното дружество е получавало доставки от т.нар. подизпълнители. От констатациите на вещото лице на стр. 25 от заключението, че между Хандел България Груп ЕООд и Гранд Логистикс ЕООД има множество фактури за превоз от едното към другото дружество и обратно, но реално превозът се извършва от друг конкретен превозвач и тези дружества действат като спедитори. Според съда ползването на спедитор не е забранено, но когато няколко дружества по отношение на дени превоз извършват подобна дейност то се поставя въпросът за реалността на една от една от двете доставки, поради припокриване на предмета им. Направен е извод, че макар и да има реален превоз, то фактурираният такъв от Хандел България Груп ЕООД към ревизираното лице не е реално извършен, поради което правилно е отказан данъчният кредит. Допълнителен аргумент съдът е почерпил и от обстоятелството, че СД по ЗДДС за м.03.2017 г. е коригирана с фактурите, издадени от това дружество през м.03.2017 г. след покана по чл. 103 ДОПК в производството по издаване на АПВ за възстановяване на ДДС за този данъчен период. След това същите фактури са включени в СД по ЗДДС за м.04.2017 г. По тези съображения съдът е обосновал извод за неоснователност на жалбата в частта за данъчен период м.04.2017 г. С допълнителното решение 2262/06.04.2021 г. съдът е приел, че не се е произнесъл по жалбата на А Логистикс ЕООД в частта на оспорения отказ на данъчен кредит за данъчен период м.05.2017 г., който е обжалван по административен ред и е мълчаливо потвърден. Мотивите за законосъобразност на ревизионния акт и в тази част са аналогични на тези, изложени в основното решение за данъчен период м.04.2017 г. налице е симулация има изпълнение (на превоза), но не и от процесния доставчик, а от друго дружество. Съдът е изложил съображения относно предмета на спедиторския договор и е приел за правилна констатацията на органите по приходите за прикрита сделка, тъй като страните макар и да са сключили договор за превоз са нямали намерение и възможност за това, тъй като самият доставчик няма капацитета да извърши каквато и да било сделка, не само превоза. Според съда налице е прикрит спедиционен договор, но подробни мотиви относно възникването на правото на приспадане и позоваване на практиката на Съда на ЕС е обосновал краен извод за законосъобразност на отказа на данъчен кредит и за този период по фактури 114/ и 118/ издадени от Хандел България Груп ЕООД. По отношение на извършеното с ревизионния акт прихващане със сумата от 10 563.70 лева, съдът е посочил, че не дължи отделно произнасяне, тъй като прихващането е породено от установените задължения, резултат от отказана данъчен кредит и отхвърлил като неоснователно искането за допълване на решенето. Съдебните решения основно и допълнително в частта, в която е отхвърлена жалбата на А Логистикс ЕООД относно отказа на правото на данъчен кредит за м.04.2017 г. и м.05.2017 г. е неправилно постановено. Основателни са доводите в касационните жалби, подадени от дружеството за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателства. Преди всичко съдът не е съобразил конкретното фактическо основание за отказ на правото на приспадане по фактурите, издадени от Хандел България Груп ЕООД. За да потвърди отказаното право на данъчен кредит в общ размер на 10 776.63 лева, упражнено от ревизираното лице през данъчни периоди м.04 05.2017 г. директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град София е приел, че документите по преписката сочат изпълнение на услугите, но не от процесния доставчик, а от друг доставчик Холанд Порт Транспорт ЕООД, който през процесните периоди не е регистриран по ЗДДС с цел осигуряване на възможност за А Логистикс ЕООД да ползва право на приспадане на ДДС. В писмената защита пред първоинстанционния съд, процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че спорът по делото не е относно реалността на доставките, а за това дали посоченият доставчик Хандел България Груп ЕООД действително ги е осъществил, като излага конкретните обстоятелства, въз основа на които счита, че отношенията на А Логистикс ЕООД с този доставчик са привидни. При постановяване на обжалваните съдебни решения от съда са направени противоречиви изводи по основанието за отказ на правото на данъчен кредит по спорните фактури. От една страна съдът е приел, че превозът на стоките е осъществен, а друга е изложил съображения за липса на реални доставки. Настоящият касационен състав приема, че при повторната ревизия на А Логистикс ЕООД приключила с издаването на оспорения ревизионен акт е установено изпълнението на превозите на товари. Осъществяването на превозите е потвърдено и от заключението на съдебно счетоводната експертиза и предвид изричното изявление на ответника по делото това обстоятелство не е спорно по дело. Спорно е единствено участието на прекия доставчик в тези доставки. Този въпрос не е изяснен от фактическа страна. Първоинстанционният съд е посочил обстоятелствата, с които решаващият орган е аргументирал изводите си, че участието на Хандел България Груп ЕООД във веригата от доставки по осъществяване на процесните превозни услуги, е привидно, а действителният доставчик е друго нерегистрирано по ЗДДС дружество - Холанд Порт Транспорт ЕООД с управител И. Бойчев, който е и бил управител и едноличен собственик на капитала на Хандел България Груп ЕООД до 23.02.2017 г., но неправилно е приел, че тези обстоятелства са релевантни за отношенията между двете дружества по всички спорни фактури. Касае се за отделни и самостоятелни търговски сделки, сключени въз основа на отделни заявки - договори за транспорт от А Логистикс ЕООД, направени по различно време. По делото е установено и не е спорно, че превозите по така сключените заявки договори са осъществени посредством трима спедитори Етна Карго Транспорт ООД за транспорта по фактура 54/06.03.2017 г., Гранд Логистикс ЕООД за транспорта по фактури 72/06.03.2017 г. и 89/24.03.2017 г. и Екол Логистикс България ЕООД по останалите фактури 90/27.03.2017 г. 94/30.03.2017 г., 103/31.03.2017 г. , 114/13.04.2017 г. и 118/21.04.2017 г. и от отделни превозвачи, с конкретни МПС, индивидуализирани по регистрационен номер в превозните документи. За да провери твърдяната от решаващия орган привидност на сделките, сключени между А Логистикс ЕООД и Хандел България Груп ЕООД по спорните фактури и наличието на прикрити сделки с друг доставчик Холанд Порт Транспорт ЕООД, съдът е следвало да се извърши преценка за действителната обща воля на страните за сключването на всеки от процесните договори, по отделните заявки договори за транспорт и да съобрази дали сочените от административния орган обстоятелства за привидност са релевантни за съответния договор. Изводите на първоинстанционния съд, че обстоятелствата за привидност на сделките, посочени от ответника се отнасят за всички заявки договори за транспорт и за всички доставки на превозни услуги, предмет на фактурите, издадени от Хандел България Груп ЕООД през спорните периоди, са в противоречие с доказателствата по делото. Първото сочено обстоятелство за привидност на договорите е, че лицето И. Бойчев, до когото са адресирани заявките договори за транспорт с Хандел България Груп ЕООД не е управител и едноличен собственик на капитала на това дружеството от 23.02.2017 г., когато в търговския регистър са вписани прехвърляне на дружествените дялове от капитала на дружеството на Р. Руменов и промени в седалището и адреса на управление на дружеството и в управлението и представителството му. Това обстоятелство е ирелевантно за заявките договори за транспорт до Хандел България Груп ЕООД, направени на 20.02.2017 г., преди вписване на посочените промени. Вещото лице е посочило, че четири заявки, които касаят превозите по фактура 54/06.03.2017 г., фактура 89/24.04.2017 г. и фактура 90/27.03.2017 г. (стр. 27 от заключението). Друго сочено обстоятелство, е липсата на плащане по фактурите от страна на А Логистикс ЕООД на Хандел България Груп ЕООД. Това обстоятелство не се отнася за фактури 54/06.03.2017 г. и 72/06.03.2017 г., за които е доказано по делото, че са платени по банков път на 06.04.2017 г. на дружеството пряк доставчик. Плащането по фактура 90/27.03.2017 г., направено на 27.03.2017 г. по банков път е в полза на Холанд Порт Транспорт ЕООД, но е във връзка с протокол от 19.07.2017 г. по силата на който ревизираното дружество и прекият доставчик кредитор изрично са се съгласили погасяването на задължението по фактурата да се извърши по този начин. Съдът не е съобразил, че твърденията на органите на органите по приходите и на ответника в съдебното производство, че подписът положен за Хандел България Груп ЕООД не е положен от управителя Р. Руменов са останали недоказани. Истинността на този частен документ не е оспорена от страната по надлежния процесуален ред на чл. 193 ГПК в хода на съдебното производство. Друго сочено обстоятелство за привидност на договорите според решаващият орган е, че кореспонденцията между ревизираното дружество и доставчика е осъществена от електронната поща на Холанд Порт Транспорт ЕООД. Разпечатки от тази кореспонденция са представени от А Логистикс ЕООД с възражението срещу ревизионния доклад, изготвен при първата ревизия, от л. 373 до л. 378, приложение 2 от преписката. Налице са писма от и до електронна поща office-bulgaria@[интернет адрес] между А Логистикс ЕООД и Netherlands Port Transport, Roterdam и Holland Port Transport Ltd от 24 -27.03.2017 г., за които се установява, заявка договор за транспорт 17/03/FL/0479/NL/BG от 27.03.2017 г. (л. 412, приложение 2) и заявка договор 17/03/FL/0480/NL/BG от 27.03.2017 г. (л. 418, приложение 2), тъй като посочените в писмото от 27.03.2017 г. (л. 374) номера на моторни превозни средства, съответстват на тези в посочените заявки и тези, описани във фактури 94/30.03.2017 г. и 103/31.03.2017 г. Кореспонденцията от същия електронен адрес от 10.04.2017 г.( л.376, гръб и л. 377, приложение 2) е относима към фактура 114/13.04.2017 г., тъй като се отнася за заявка - договор за транспорт с моторните превозни средства, посочени в тази фактура. Кореспонденцията от 19.04.2017 г. (л. 378, приложение 2) се отнася за заявка за транспорт с моторните превозни средства, посочени във фактура 118/21.04.2017 г. Кореспонденция за превозите, предмет на останалите спорни фактури, издадени от Хандел България Груп ЕООД не е налична. Твърдението, че заявките договори от Хандел България Груп ЕООД до Екол Логистикс България ЕООД съдържат и гриф на Холанд Порт Транспорт ЕООД, както и адрес за кореспонденция на това дружество не касае превозите по фактури 52/06.03.2017 г., 72/06.2017 г. и 89/24.03.2017 г., които са осъществени чрез други спедитори - Етна Карго Транспорт ООД по първата фактура и Гранд Логистикс ЕООД по останалите две фактури. Като не е обсъдил посочените обстоятелства във връзка с твърденията на решаващия орган за привидност на договорите за превоз, предмет на конкретната фактура и заявка договор за транспорт, съдът не е изяснил действителната обща воля на страните по сключените договори, чието изпълнение не се оспорва от страна на приходната администрация. По делото няма данни да са събрани и доказателствата, въз основа на които е изготвено заключението на вещото лице. Съдът не е обсъдил и твърдението на решаващия орган, че след вписване на промяната в едноличния собственик на капитала и в управлението на Хандел България Груп ЕООД на 23.02.2017 г., дружеството е преустановило дейността си във връзка с данните, че е представлявано от предишния управител И. Бойчев по пълномощие и по този начин е предявило искане за обезпечаване на бъдещ иск срещу ревизираното лице на основание чл. 390 ГПК. Неизпълнението на задължението на доставчика за подаване на СД по ЗДДС в периода от м.02.2017 г. до дерегистрацията му по ЗДДС на 04.07.2017 г. само по себе не означава, че търговската му дейност е прекратена. По делото са налице доказателства, че в този период прекият доставчик е и получател по фактури, което сочи на осъществявана дейност. Липсата на плащане по фактурите, както и неначисляването на ДДС от доставчика, чрез включване на фактурите в справките - декларации и отчетните регистри по ЗДДС, сами по себе си не са основания за отказ на правото на данъчен кредит. Особено в случаи като процесния, когато не е спорно изпълнението на превозните услуги и това е доказано от събраните по делото доказателства. Необсъждането на посочените обстоятелства и доказателства представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на основното решение, с което е отхвърлена жалбата против установените задължения за данъчен период м.042017 г. изцяло, включително и в частта за разноските, както и на допълнително решение в частта по т. ІV, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за задълженията за данъчен период м. 05.2017 г. Първоинстанционният съд принципно правилно е приел, че не дължи постановяване на самостоятелен диспозитив по оспорването на извършеното с ревизионния акт прихващане на установените задължения. С оглед наличието на касационно основание за отмяна на решенията основно и допълнително по отношение на установените с ревизионния акт задължения, които участват в прихващането, следва да се отмени и допълнителното решение в частта по т. ІІІ. Спорът не е изяснен от фактическа страна предвид изложените по горе съображения, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да събере доказателствата, послужили за изготвяне заключението на съдебно счетоводната експертиза, които не са представени от страните по делото и не са част от ревизионната преписката и да извърши преценка налице ли са привидни договори между ревизираното дружество и Хандел България Груп ЕООД и прикрити сделки с действителен доставчик Холанд Порт Транспорт ЕООД, и ако са налице - кои са тези договори, въз основа на кои обстоятелства и доказателства се установява съответната привидна сделка, коя е прикритата сделка и за доставките по кои фактури се отнася. Подадената от дружеството частна жалба е надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С оглед изхода от основния спор, частната жалба против допълнителното решение в частта по т. ІІ, относно разноските за съдебното производство е основателна, тъй като по разноските на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд. Частната жалба в частта, по т. І от допълнителното решение е неоснователна. Съдът правилно като краен резултат е оставил без разглеждане жалбата на дружеството по оспорването на отказа на правото на данъчен кредит за данъчни периоди м.08, 09 и 10.2016 г. и е прекратил производството по делото. Основанието за прекратяване на делото в тази част е, поради липса на предвидената в чл. 156, ал. 1 ДОПК абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното оспорване на ревизионния акт, тъй като няма спор по делото, че актът в посочената част е отменен по административен ред, а не оттегляне на акта, както счита жалбоподателят. По исканията на страните за разноски в настоящото касационно производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,