Решение № 10018 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15173/2010 г.

Решение № 10018 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15173/2010 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби - от "ЕЛПИН ТРЕЙД ГРУП" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Станимир Ставрев Николов, и от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на Националната агенция за приходите, против решение № 3000 от 05.10.2010 г. по адм. дело № 8698/2009 г. на Административен съд София - град. Касаторът "ЕЛПИН ТРЕЙД ГРУП" ЕООД оспорва частта от решението, с която са му присъдени разноски в общ размер 3910 (три хиляди деветстотин и десет). Претендира отмяна на решението в тази част, като вместо сумата от 3360 лева за адвокатско възнаграждение да му се присъди пълният размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство на стойност 10 080 лева. Вторият касатор - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, обжалва изцяло решението на АССГ и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Счита, че са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва касационната жалба на "Елпин Трейд Груп" ЕООД. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба на "Елпин Трейд Груп" ЕООД следва да се счита като искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските на основание чл. 248 ГПК, поради което следва бъде разгледано от АССГ, а по отношение касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП не взема становище. Върховният административен съд, VIII отделение, намира касационната жалба на "Елпин Трейд Груп" ЕООД за процесуално допустима и основателна, а тази на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София - за допустима, но неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отменил по жалбата на "Елпин Трейд Груп" ЕООД ревизионен акт (РА) № 2000807060 от 03.06.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София, частично потвърден с решение № 1532 от 05.11.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта, с която не е признато право на данъчен кредит в размер на 206 531.60 лева за данъчен период м. ноември 2006 г. по фактура № 121/10.11.2006 г., издадена от "Хранмеханика инженеринг" ЕООД (с правоприемник "Технофууд" ЕООД), и е осъдил директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП да заплати на "Елпин Трейд Груп" ЕООД разноски в размер на 3910 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че е налице реална доставка по спорната фактура, тъй като има реално прехвърляне на собствеността върху стоките и насрещна престация чрез заплащането на договорената цена на основание действително сключен договор от 24.01.2006 г., а изводите на ревизиращите органи за липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) са направени при неправилно приложение на материалния закон. За неоснователни са възприети доводите на приходната агенция за наличие на основание за отказ на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.). По отношение искането на "Елпин Трейд Груп" ЕООД за присъждане на разноски по делото съдът е приел, че следва да се присъдят такива в общ размер 3910 лв., от които 50 лв. - за държавна такса, 500 лв. - депозит за вещо лице и 3360 лв. - адвокатско възнаграждение за един адвокат. Така постановеното решение е правилно, с изключение на частта му, касаеща разноските. Правилно съдът е приел, че е налице реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) по спорната фактура № 121/10.11.2006 г. с предмет 11 броя машини за гушене "МG-500" и 11 броя охладителни системи "CSW 80" с данъчна основа 1 032 658 лв. и ДДС 206 531 лв. За да достигне до този извод, съдът е съобразил, че дружеството-жалбоподател е представило спецификация към договора от 24.01.2006 г. (представена по повод връчено му ИПДПОЗЛ изх. № 1453-00-8124 от 05.12.2008 г. с молба до ТД на НАП - гр. София - офис "Изток" от 17.12.2008 г.), приел е, че представената спецификация е с достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и същата съдържа необходимите индивидуализиращи белези на стоките, т. е. има необходимите реквизити да определи предмета на договора, респ. да се квалифицира договорът от 24.01.2006 г. като действителен такъв - годен да породи облигационни правоотношения между страните. Правилно съдът е кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно дадено и неоспорено от страните и въз основа на него е извел правен извод, че процесната доставка е осчетоводена правилно в счетоводствата на страните по доставката. Въз основа на изложеното и съобразявайки легалното определение на понятието за доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), съдът е достигнал до верен извод за наличие на реална доставка по спорната фактура - реално прехвърляне на собствеността върху стоките и насрещна престация чрез заплащането на договорната цена на основание действително сключен договор от 24.01.2006 г. Следователно изводите на ревизиращите органи за липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) са направени в противоречие с материалния закон. Законосъобразен е и другият основен извод на съда, а именно за липса на основание за отказ на данъчен кредит по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.). Правилно съдът е приел, че изискването на посочената разпоредба е алтернативно - стоките да са използвани, използват се или ще бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки. Съобразявайки представения договор от 11.01.2008 г., съгласно който дружеството-жалбоподател е предоставило машините за временно съхранение в складовете на "Еврофриго" АД, съдът правилно е приел, че фактът на неизползването на машините по предназначение към датата на извършване на данъчната ревизия и съдебното оспорване не е достатъчен, за да обоснове отказ на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.). Машините са заприходени като ДМА в счетоводството на жалбоподателя, което означава, че същите ще бъдат използвани във връзка с дейността му, включително и в бъдещ период. Въз основа на така приетото, съдът е достигнал до правилния извод, че са изпълнени кумулативните изисквания по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) за признаване право на данъчен кредит в полза на дружеството по спорната фактура. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП отменителни основания. Атакуваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и процесуалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Въз основа на правилно тълкуване на относимите към конкретния случай правни норми решаващият съд е обосновал законосъобразен краен извод, който по никакъв начин не се опровергава от изложеното в касационната жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, поради което първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде оставено в сила. Неправилно е обжалваното решение в частта му за разноските. Съдът е отказал да присъди в полза на дружеството-жалбоподател действително заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 10 080 лева. Вместо това неправилно е присъдил на едноличното дружество само 1/3 от адвокатското възнаграждение с аргумент, че процесуалното представителство на жалбоподателя по делото е осъществявано от трима адвокати. Съдът не е съобразил факта, че правната защита на жалбоподателя в първоинстанционното съдебно производство е осъществена от адвокатско дружество чрез преупълномощени или представляващи го адвокати и адвокатското възнаграждение е заплатено от "Елпин Трейд Груп" ЕООД единствено в полза на адвокатското дружество, т. е. процесуалният представител на жалбоподателя по делото е един по смисъла на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Смисълът на цитираната законова разпоредба не е, че адвокатското възнаграждение се определя според броя на адвокатите, а в размера за един адвокат съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. В случая заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение на стойност 10 080 лв. е съобразено с минималния размер по наредбата. Същото е изчислено съобразно материалния интерес по делото - отказано право на данъчен кредит в размер на 206 531.60 лв. и лихви за забава в размер на 72 966.00 лв., както и с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ето защо, решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено, и вместо него на "Елпин Трейд Груп" ЕООД следва да се присъдят разноски по делото в размер на 10 630 лв., от които 50 лв. - за държавна такса, 500 лв. - за депозит за вещо лице и 10 080 лв. - за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, VIII отделение,