Решение № 3785 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2011 г.

ВАСIII отделение16.03.2011 г.докладчик Сребрина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2376 от 16.11.2010 г. по адм. д. № 622/2010 г. на Административен съд гр. Варна. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 3785 от 16.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1112/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Общински съвет Долни чифлик срещу решение № 2376 от 16.11.2010 г. по адм. д. № 622/2010 г. на Административен съд гр. Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Областен управител на област Варна, чрез процесуалния си представител, депозира писмен отговор, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна Лиляна Калчева Кръстева не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, по искане на Областния управител на област Варна, е обявена нищожността на решение № 429 по протокол № 21/4.09.2009 г. на Общински съвет Долни чифлик, в частта относно приетото предложение на г - н Владислав Андреев да остане т. 1 от докладната записка № РД - 6100 - 125/27.08.2009 г. на кмета на общината, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 35, ал. 3 и чл. 41, ал. 2 от ЗОС и чл. 48, ал. 1 от НРПУРОИ Общинският съвет дава съгласие за продажбата на имот УПИ I - 52 в кв. 23 с площ от 1030 кв. м., собственост на общината, на Лиляна Калчева Кръстева. Спорът е решен при спазване на задължителните указания в определение № 11451 от 6.10.2010 г. по адм. д. № 11289/2010 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение. Събрани са относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 35, ал. 3 от ЗОС, която визира изключението от правилото по ал. 1 продажбата на имоти и вещи - частна общинска собственост да се извършва след решение на общинския съвет от кмета на общината чрез публичен търг или публично оповестен конкурс. Изключението продажбата на земя - частна общинска собственост да се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2, е съобразено с по - особения статут на собственика на законно построената върху земята сграда. Само този собственик може да закупи земята с директна сделка, като компетентността за произнасяне по направеното искане е на кмета на общината. Изключителните правни норми не могат да се тълкуват и прилагат разширително и поради това е недопустимо промяна на установената по закон компетентност на органа, имащ право да разпореди извършването на продажбата. В случая, с решението в обжалваната му част, компетентността на кмета да продаде земята на собственика на законно построената върху нея сграда, е иззета и е предоставена на общинския съвет. Поради липса на компетентност, решението е нищожно и не поражда правни последици. За да се отстрани нежеланата и опасна привидност, че такива са настъпили, правилно първоинстанционният съд е обявил нищожността и с оглед изхода на спора е присъдил на Областния управител на област Варна направените по делото разноски. От изложеното е видно, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационни основания за отмяна и затова същото следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника за тази инстанция не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

Цитирани разпоредби

1