Решение № 2866 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11992/2020 г.

Решение № 2866 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11992/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. С решение № 167/05.08.2020 г. на Административен съд – Сливен, постановено по адм. дело № 342/2019 г. е отменен частично ревизионен акт № Р-02002018005096-091-001/15.04.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Бургас. Касационното производство е образувано по касационни жалби и на двете страни по делото. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Бургас, чрез гл. юрк. Л. Илиева обжалва решението само в частта, в която е отменен ревизионния акт относно установените задължения по ЗДДС за данъчни периода м. 12. 2015 г., м. 03. 2016 г. и м. 04. 2016 г., резултат от оказ на право на данъчен кредит по фактури, издадени от Полимедикал ЕООД и в частта за разноските. В останалата част, в която съдът е отменил частично определения корпоративен данък за 2017 г. и задълженията за ДДС за периода м. 04. 2017 г. – м. 06. 2018 г. решението не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че по делото не се установява основният елемент от фактическия състав на доставките по чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, а именно фактическото извършване на услугите по изработка и доставка на линия за производство на пелети от издателя на фактурите. Счита, изложените от първоинстанционния съд мотиви за неправилни, тъй като са изградени изцяло на събраните в съдебното производство гласни доказателства. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък. "Атлантик Уей" ЕООД, гр. Твърдица, чрез адв. П. Начков обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството и в частта за разноските. Конкретните съображения за неправилност на решението се отнасят до отказа на правото на данъчен кредит в данъчни периоди м. 03. 2016 г., м. 04. 2016 г. и м. 05. 2016 г. по фактури, издадени от М Джи Ойл ЕООД за доставки на гориво и увеличението на финансовия резултат по ЗКПО за 2016 г. с разходите по тези фактури. Дружеството, чрез процесуалния си представител твърди, че горивото е доставено на място и е заредено директно на намиращите се в базата товарни автомобили и машини, респ. специализирана техника. Издадените фактури и фискални бонове отразяват общото количество доставени горива от "М Джи Ойл" ЕООД. Оспорва изводите на съда, че общото количество изразходвано гориво, документирано със съставените пътни листове, не съответства на общото количество, закупено от посочения доставчик. В тази връзка сочи нарушение на съдопроизводствените правила от съда при отказа да допусне допълнителна задача на съдебно – икономическата експертиза (СИЕ), като твърди, че по тази причина спорът в тази част не е изяснен от фактическа страна. По същите съображения, в частта по ЗКПО за 2016 година, счита, че е налице документална обоснованост на разходите. По отношение на неотчетените приходи от продажба на дърва за огрев и дървен материал дружеството поддържа, че облагането с ДДС и корпоративен данък е незаконосъобразно, тъй като не е извършена инвентаризация на наличните количества дървесина в обектите му. Твърди, че електронната система на Изпълнителната агенция по горите, чрез която се заявяват и получават превозни билети от обектите, регистрирани по чл. 206 от Закона за горите, на данните от която се основават фактическите констатации в ревизионния акт за неотчетени продажби е проявявала грешки – обстоятелство потвърдено и в писмо от 26.06.2020 г. на Регионална дирекция по горите – Сливен. Счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по така посочените доводите за незаконосъобразност на ревизионният акт в тази оспорена част. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на ревизионния акт в тази част. Алтернативно поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. "Атлантик Уей" ЕООД, чрез адв. П. Начков оспорва касационната жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Бургас, по съображения, изложени в представен писмен отговор. Административният орган не е изразил становище по касационната жалба на дружеството. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност и на двете касационни жалби, по съображения за неправилност на решението. Върховният административен съд, състав на първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от страните по делото, срещу тази част от първоинстанционното съдебно решение, която е неблагоприятна за всяка от тях и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд – Сливен е бил, ревизионен акт, в частта, в която на "Атлантик Уей" ЕООД са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 година в размер на 1 128. 91 лева и лихва от 233. 64 лева и за 2017 г. в размер на 6 658. 90 лева и лихви от 699. 24 лева, както и задължения за ДДС в размер на ЗЗ 600 лева и лихви от 10 885. 02 лева за данъчен период м. 12. 2015 г., в размер на 34 121. 66 лева и лихви от 7 023. 70 лева за данъчен период м. 03. 2016 г., в размер на 24 631. 18 лева и лихви от 7 280. 80 лева за данъчен период м. 04. 2016 г., в размер на 1 182. 28 лева и лихви от 334. 81 лева за данъчен период м. 05. 2016 г., както и ДДС в общ размер на 15 369. 55 лева и лихви от 1 938. 60 лева за данъчни периоди от м. 04. 2017 г. до м. 06. 2018 г. Задълженията за ДДС в данъчните периоди на м. 12. 2015 г., м. 03, 04 и 05. 2016 г. са резултат от отказ на правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 85 564. 64 лева и съответните лихви от 23 347. 39 лева по фактури, издадени от "Полимедикал" ЕООД, с предмет аванс и доставка на линия за производство на пелети и от отказ на правото на приспадане по фактури за доставки на гориво, издадени от "М Джи Ойл" ЕООД. Допълнително установения корпоративен данък за 2016 година е резултат от увеличение на финансовия резултат за периода с разходи за гориво в размер на 11 289. 10 лева, отчетени по фактурите, издадени от "М Джи Ойл" ЕООД. Задълженията по ЗДДС за периода от 01.04.2017 г. – 30.06.2018 г, както и допълнително установения корпоративен данък за 2017 г. са резултат от начислен ДДС за неотчетени продажби на дърва за огрев и дървесина и увеличение на финансовия резултат с неотчетени приходи в общ размер на 66 588. 95 лева. В тази част ревизията е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи. Първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт както следва: в частта на установеното задължение за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 1 770. 08 лева, представляващи разликата над 4 888. 82 лева до 6 658. 90 лева и на определената лихва в размер на 185. 91 лева, представлява разликата над 513. ЗЗ лева до 699. 24 лева; в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12. 2015 г. в размер на ЗЗ 600 лева и лихви от 10 885. 02 лева, за м. 03. 2016 г. в размер на ЗЗ 600 лева и лихви от 7 023. 70 лева, за м. 04. 2016 г. в размер на 18 364. 64 лева и лихви от 5 438. 67 лева, както и в частта на установените задължения по ЗДДС за периода от 01.04.2017 до 30.06.2018 г. в размер на 4 685. 06 лева, представляващи разликата над 10 684. 49 лева до 15 369. 55 лева ДДС и лихва в размер на 470. 03 лева, представляваща разликата над 1 468. 57 лева до 1 938. 60 лева. С решението е отхвърлена жалбата на "Атлантик Уей" ЕООД, представлявано от С. Башалов против ревизионен акт № Р-02002018005096-091-001/15.04.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Бургас в останалата оспорена част на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. в размер на 1 128. 91 лева и лихва от 233. 64 лева и за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 4 888. 82 лева и лихва от 513. ЗЗ лева, както и в частта на установените задължения по ЗДДС за периода м. 03. 2016 г. – м. 05. 2016 г. в общ размер на 7 970. 48 лева и лихва в общ размер на 2 176. 94 лева и за периода от м. 04. 2017 г. – м. 06. 2018 г. в размер на 10 684. 49 лева и лихва в размер на 1 468. 57 лева. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", гр. Бургас: За да отмени отказа на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Полимедикал" ЕООД, съдът подробно е описал фактите, установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключения на съдебно – икономическа и съдебно – техническа експертизи, и е приел за основателни твърденията на жалбоподателя, че фактурираните доставки са осъществени от лицето, посочено като доставчик и от подизпълнители. От фактическа страна е установил, че "Атлантик Уей" ЕООД експлоатира линия за производство на пелети в гр. Твърдица, изградена по проект "Ефективност на материалите и "позеленяване" на бизнеса на Норвежки механизъм за безвъзмездно финансиране 2009 - 2014", съгласно договор по проект: "Програма за иновации за зелена индустрия". Консултант по проекта за финансиране от страна на Норвежкия финансов механизъм 2009 – 2014 по посочената програма е сдружение с нестопанска цел "Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора", което е оформило документацията на дружеството във тази връзка. През м. 12. 2015 г., м. 03. 2016 г. и м. 04. 2016 г. ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит по четири фактури, издадени от Полимедикал ЕООД, както следва: фактура № 0... 18/09.12.2015 г. с предмет "аванс за линия за пелети" на стойност 168 000 лева и ДДС ЗЗ 600 лева; фактура № 0... 20/24.03.2016 г. с предмет "доставка на линия за пелети" на стойност 168 000 лева и ДДС ЗЗ 600 лева, фактура № 0... 21/04.04.2016 г. с предмет "обучение по договор Аnrog-2015" на стойност 7 823. 20 лева и ДДС в размер на 1564. 64 лева и фактура № 0... 22/28.04.2016 г. с предмет "пелетна линия по договор Аnrog-2015" на стойност 84 000 лева и ДДС в размер на 16 800 лева. Във връзка с осъществяването на доставките, от ревизираното дружество са представени преписи от спорните фактури, документи за процедура по избор чрез публична покана на доставчик на производствена линия за пелети; договор за доставка № АNROG-2015/104932/se-02/08.12.2015 г., сключен с "Полимедикал" ЕООД за изграждане на линия за производство на пелети на стойност 420 000 лева без ДДС; договор за доставка № АNROG-2015/104932/se-01/03.04.2016 г., сключен със същия изпълнител за обучение за 25 служители за работа с линия за производство на пелети, в рамките на 40 часа, на стойност 7 823. 20 лева, без ДДС; приемо – предавателен протокол за доставка на линия за производство на пелети с дата на доставката 28.04.2016 г. и приемо – предавателен протокол от 29.04.2016 г. за извършено обучение в рамките на 40 часа на 25 работници за работа с линията за производство на пелети. Списък на работниците, преминали обучението за периода 25.04.2016 г. – 29.04.2016 г., подписан от общо 25 лица, счетоводни сметки за завеждане на актива и писмени обяснения на управителя. Установено е, че плащането по фактурите е извършено банков път съгласно представените банкови извлечения. Според съда от събраните по делото доказателства е установено, че фактическият изпълнител на изработването и доставянето на линията за производство на пелети е Полимедикал ЕООД, като в процеса на производство и монтаж са участвали бившият управител на дружеството – доставчик Ц. Петровски и още едно лице, а за изграждането на линията са ползвани закупени части и елементи от предходни доставчици "Метал продукт – 2" ЕООД, "Кумакис" ЕООД, Гебра-80 ЕООД, "Метал М" ЕООД, "Метарем" ЕАД, "А. Стоилов 96" ЕООД, "Машини и детайли" ЕООД. В мотивите на решението е посочено, че за тези обстоятелства са налице свидетелски показания, които са безпротиворечиви и се допълват взаимно. Според съда показанията на св. Петровски се допълват от писмените обяснения на другия участник в производството и монтажа - Д. Казашки, дадени в хода на ревизията, както и от показанията на служителите на "Атлантик Уей" ЕООД – двама шофьори, участвали в транспортирането на детайлите на линията от с. Пролеша до гр. Твърдица и св. С. Маринов организатор производство, присъствал непосредствено при доставката и монтажа на съоръжението. В тази връзка са и показанията на св. Л. Назъров – търговски директор на Кумакис ЕООД, дружество доставчик на Полимедикал ЕООД, който твърди, че е посещавал базата на ревизираното дружество в гр. Твърдица и е виждал Ц. Петровски да работи по линията за пелети, както и че е доставял части на прекия доставчик в "някакво село". Достоверността на изложените от свидетелите факти, според съда се подкрепя от заключението на съдебно – техническата експертиза, което е установило технологичния процес за изработване на процесната линия за производство на пелети. В експертизата са налице констатации, че в представените пътни листове за превозно средство на "Атлантик Уей" ЕООД фигурират курсове София – Твърдица, които съвпадат с периода на изграждане на процесната линия, необходимите монтажници за инсталиране на линията на площадката на жалбоподателя са не по-малко от двама, заедно с настройките и пробите, разумният технологичен срок за извършване на монтаж е 16-18 седмица. Експертът е установил, че ревизираното дружество разполага с подемна и друга специализирана техника, необходима за разтоварване на отделните част и за подпомагане монтажа на линията за пелети. Разполага със специализиран автомобил с кран, с товароподемност 3, 5 тона, като най – тежкият елемент е сушилнята – 3 тона. Според СТЕ всички материали, части и елементи от фактурите на Гебра – 80 ЕООД и Кумакис ЕООД кореспондират с вложените в процесната линия и съответстват на техническите характеристики. Количеството им съответства на изграждането на една линия. Според вещото лице за изработването, доставката и монтажа на пелетната линия са необходими работници с шлосерски умения, заваръчна квалификация и квалификация за управление на мотокар и друга подемна техника. Решението в тази обжалвана част е правилно като краен резултат. Принципно основателни са доводите на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", гр. Бургас, че съдът е обосновал изводите си за материална незаконосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Полимедикал ЕООД предимно на събраните по делото гласни доказателства. Допуснатото нарушение, не е съществено и не представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като изпълнението на доставките е удостоверено с писмени доказателства, представени в хода на ревизията. Показанията на разпитаните по делото свидетели подкрепят представените частни документи за доставка и монтаж на процесната линия за производство на пелети, предмет на фактурите, издадени от Полимедикал ЕООД. Решението съдържа подробни фактическия установявания във връзка с изпълнението на тези доставки, които на основание чл. 220 АПК позволяват преценка по приложението на материалния закон. Спорът по делото не е относно съществуването на линията за пелети. В хода на ревизията е установено, че в производствената база на ревизираното дружество в гр. Твърдица е налице изработена, монтирана и въведена в експлоатация линия за производство на пелети. Няма спор, че реализирането на тази производствена линия е финансирано със средства от Норвежкия финансов механизъм. Спорът е дали издателят на процесните фактури "Полимедикал" ЕООД е изработил и монтирал линията. Органите по приходите и касаторът твърдят, че линията е изработена и монтирана от ревизираното лице или от друго лице, но не и от доставчика по фактурите, по които се претендира правото на приспадане. Тези твърдения са останали недоказани по делото. По силата на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква за действително получени доставки на стоки и услуги, когато подлежащият на приспадане данък върху добавената стойност стане изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС за облагаемите доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС каквито са изработката и монтажа на производствена линия, данъкът става изискуем на датата на настъпване на данъчно събитие в хипотезата на ал. 2 от същия закон – към момента на извършването им. По силата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС при частично авансово плащане, което предхожда настъпването на данъчно събитие, какъвто е предметът на фактура № 0... 18/09.12.2015 г., данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането). Това са релевантните юридически факти, които пораждат правото на приспадане. Надлежното му упражняване е въз основа на редовна данъчна фактура съгласно чл. 71, т. 1 ЗДДС и в предвидения от закона срок по чл. 72 от същия закон, които условия не е спорно по делото, че са изпълнени. В случая извършването на услугите е удостоверено от страните по спорните фактури, чрез представянето на писмени доказателства още в хода на ревизията. Твърденията на органите по приходите, че линията е изработена от ревизираното лице или от друго лице се основават на обстоятелството, че прекият доставчик не разполага с кадрова и техническа обезпеченост за изработване и монтаж на линията и не е удостоверил влагането на закупените от него части и детайли в производството именно на процесната линия за пелети. Тези обстоятелства в случая не могат да служат като основание за отказ на правото на данъчен кредит, тъй като от органите по приходите не са установени други обстоятелства, които да представляват обективни данни, че ревизираното дружество е участвало в данъчна измана или е знаело или е следвало да знае за такава, осъществена нагоре по веригата от доставки. Липсват доказателства, че то само, със свои материали и ресурс е произвело и монтирало линията за пелети. Липсват констатации за закупени части от Атлантик Уей ЕООД от вида на вложените в производството на линията. Не са налице доказателства за изпълнение на дейности от технологичния процес по производство и монтаж от служители на получателя. Не е установено, че плащанията по фактурите, направени по банков път, са направени с друго основание. Не е установено изпълнението на услуги по производство и монтаж на линията от трето лице. Всички тези обстоятелства подлежат на доказване. Доказателствената тежест е на органите по приходите на основание чл. 170, ал. 1 АПК във връзкас § 2 от ДР на ДОПК. В този смисъл т. 29 от решението на Съда на ЕС по дело С-18/13 "Макс пен". От друга страна представените по делото частни документи за сключване и изпълнение на договор с предмет доставка и монтаж на линия за производство на пелети и договор за обучение на 25 работници от Полимедикал ЕООД не са оспорени от касатора, представляват годни писмени доказателства и подлежат на обсъждане във връзка с останалите доказателства по делото. Извършването на услугите е удостоверено с приемо – предавателни протоколи, подписани от страните. Наличието на резултат от услугите – линия за производство на пелети в патримониума на ревизираното лице безспорно е установен от органите по приходите. Изпълнението на услугите по обучение е удостоверено и с подписите на 25 лица, в представения списък на обучените служители. За проведеното обучение свидетелства и св. Р. Грозева, изпълнителен директор на консултанта по проекта. Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, кореспондират с представените документи. От съвкупната им преценка се установява личното участие в производствения процес на Ц. Петровски – управител на Полимедикал ЕООД в процесните периоди, както и на Д. Касашки. В това отношение правилно съдът е кредитирал показанията на св. Л. Назъров, търговския директор на Кумакис ЕООД, доставчик на Полимедикал ЕООД, който е трето лице, незаинтересовано от изхода на спора и свидетелства за личните си наблюдения за работата на Цв. Петровски, на място в обекта на ревизираното дружество. Квалификацията лицата, участвали в изпълнението на услугите, е удостоверена с дипломи към момента на сключване на договора от 08.12.2015 г. Съдебно – техническата експертиза сочи, че минималният брой лица, необходими за изграждането на линията е двама. Установено е ползването на товаро – разтоварна техника на ревизираното лице, на място при монтажа на линията. Транспортът на частите с превозно средство, собственост на получателя е удостоверен с представени товарителници и пътни листове. Показанията на шофьорите, сочат, че превозът е бил на части за процесната линия, доставени от Полимедикал ЕООД. При тези обстоятелства и липсата на обективни данни за участие на ревизираното лице в данъчна измама, следва да се приеме, че отказът на правото на данъчен кредит е в противоречие с материалния закон. В този смисъл е и т. 31 от цитираното решение на Съда на ЕС по дело С-18/13, според която обстоятелството, че по делото доставената (на Макс Пен) услуга не била действително извършена от посочения във фактурите доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не били оправдани в счетоводната им документация или се оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, само по себе си не е достатъчно, за да се изключи правото на приспадане. Като е достигнал до същите изводи и е отменил ревизионния акт в частта на установените задължения по ЗДДС в размер на 85 564. 64 лева и съответните лихви от 23 347. 39 лева, съдът е постановил правилно по своя резултат решение, което следва да се остави в сила. По касационната жалба на "Атлантик Уей" ЕООД: За да отхвърли жалбата в частта на отказа на правото на данъчен кредит в общ размер на по фактурите, издадени от "М Джи Ойл" ЕООД и в частта на установения допълнителен корпоративен данък за 2016 г., съдът е приел за неоснователни твърденията на жалбоподателя за реално осъществяване на доставките на гориво. Според съда, въпреки дадените изрични указания, дружеството не е доказало доставянето и зареждането на гориво чрез мобилна цистерна в производствения цел в гр. Твърдица. От заключението на в. л. Илчев съдът е приел, че общият обем на изразходваното гориво, документиран от жалбоподателя с представените пътни листове, не съответства на общото количество закупено гориво по фактурите, както и че датите и количествата дизелово гориво от фискалните касови бележки от ЕСФП на бензиностанцията не кореспондират с количествата гориво, необходими за зареждане на транспортните средства за пътуванията по посочените маршрути, нито с датите на пътуване. Вещото лице е категорично, че фактурите и фискалните касови бележки към тях, противоречат на твърдения от жалбоподателя начин на извършване на доставката. При тези обстоятелства съдът е обосновал извод, че не е доказано осъществяването на доставките и съответно възникването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 1 ЗДДС и не се установяват материалноправните предпоставки за възникване на правото на приспадане. В частта по ЗКПО съдът е обосновал извод, че разходите по фактурите от М Джи Ойл ЕООД са документално необосновани и извършеното увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е законосъобразно. Решението в тази част е правилно постановено. Не са налице допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и преценката на доказателствата. Съпоставката на доставеното количество дизелово гориво по спорните фактури с количеството гориво, необходимо за осъществяване транспорта от страна на жалбоподателя е релевантна, при доказано доставяне и получаване на горивото, респективно зареждане на гориво. Съгласно чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие при доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост или друго право на разпореждане със стоката. В случая не е установено по делото, че ревизираното лице е получило дизелово гориво, доставено му от "М Джи Ойл" ЕООД чрез зареждане от мобилна цистерна, на място в обекта му. Това твърдение е в противоречие с фискалните бонове, въз основа на които са издадени процесните фактури, които документират зареждане от обект бензиностанция на доставчика в гр. Сливен, ул. Светлина № 5. По тези съображения, настоящият касационен състав намира, че решението в тази част, в която е отхвърлена жалбата на дружеството не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила. По отношение на неотчетени продажби на дърва за огрев и дървен материал, съдът е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за формиране на данъчната основа за облагане с ДДС и корпоративен данък за 2017 г. съгласно чл. 122, ал. 2 ДОПК. Данните за укрити приходи са установени от органите по приходите след анализ на продажбите на дървесина по представените от "Атлантик Уей" ЕООД превозни билети за периода от 01.01.2017 г. до 30.07.2018 г. и тези, отразени в дневник за постъпилите, преработени и експедирани материали от дружеството, представен от Регионалната дирекция по горите – Сливен за обектите му гр. Твърдица и гр. Нова Загора за посочения период. Извършена е съпоставка на издадените превозни билети за експедиция, за които няма извършени корекции или подадени заявления за корекции с плащанията, отразени в КЛЕН на фискалните устройства, експлоатирани от дружеството в периода от 01.04.2017 г. до 31.07.2018 г. и е установено, че за част от превозните билети не са отразени плащания от търговските обекти на дружеството в гр. Нова Загора и гр. Стара Загора. Според констатациите при ревизията, не са отразени продажби към клиенти – физически лица. Размерът на неотчетените приходи е определен като за вида и количеството на реализираната стока по превозния билет е приложена единичната цена, декларирана от ревизираното лице. От събраните в съдебното производство доказателства и от заключението на съдебно – икономическата експертиза, съдът е обосновал извод, че неотчените приходи от продажби са в по-малък размер – 48 888. 23 лева, при установени при ревизията – 66 588. 95 лева. За разликата до пълния размер на начисления ДДС и корпоративен данък, ревизионният акт е отменен и решението в тази част е влязло в сила. Предмет на касационното производство е решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно начислен ДДС в размер на 10 684. 49 лева и лихва в размер на 1 468. 57 лева за данъчни периоди м. 04. 2017 г. – м. 06. 2018 г. и определения корпоративен данък за 2017 г. в размер на 4 888. 82 лева и съответните лихви от 513. ЗЗ лева. Възраженията в касационната жалба по тази част от спора са свързани с твърдения за недоказване на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради липса на извършена от ревизиращите инвентаризация на наличните количества дървесина в обектите на дружеството. Тези твърдения се въвеждат за първи път в касационното производство и не са подкрепени с писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК, като например инвентаризационни описи, съставени по реда на ЗСч за 2017 г. и 2018 г. от самото дружество. Поради това и предвид забраната за нови фактически установявания по чл. 220 АПК, не следва да се обсъждат. Следва да се посочи, че в приложенията по делото са представени разпечатки от електронния дневник на дружеството за постъпилите количества дървесина и експедираната дървесина в съответния обект през процесните периоди. От дружеството не са ангажирани доказателства, които да установяват различни количества дървесина, от тези отразени в електронния дневник, включително чрез проверка в счетоводството му. Данните за укрити приходи от продажби на дървесина са установени след съпоставка на издадените продаденото количество дърва за огрев и дървен материал по превозни билети според електронна система на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), действаща от 01.01.2017 г. и данните за отчетени продажби от фискалното устройство (ФУ) в съответния обект. Неоснователни са възраженията за неточност в установените приходи, поради несъответствия и пропуски в софтуера на ИАГ. В писмото на изпълнителния директор на ИАГ от 26.06.2020 г. (л. 396 от делото) е посочено, че в процеса на внедряване през 2017 г. на приложението за издаване на превозни билети в обекти по чл. 206 от ЗГ са констатирани и отстранени несъответствия и пропуски в софтуера, водещи до некоретно отразяване наличностите в електронния дневник. Това становище е принципно, като не са посочени данни дали пропуските в софтуера са засегнали наличностите в електронните дневници в обектите на "Атлантик Уей" ЕООД. От друга страна извършената от органите по приходите съпоставка на приходите е проверена чрез заключението на допълнителната съдебно – икономическа експертиза от 14.07.2020 г., като в. л. Илчев е отчел издадените превозни билети, които са приложени по делото, подробни разпечатки от КЛЕН на ФУ, справки от РДГ – Сливен и РДГ – Ст. Загора, както и подадените заявления за корекции на превозни билети подлежащи на анулиране. Видно от обясненията му пред съда експертът е елеминирал грешките в изчисленията на органите по приходите относно размерана приходите от продажби, като е взел предвид отчитането на приход в дни, различни от деня на издаване на превозния билет, както и частичното отразяване на приходи от дружеството, като е взел предвид само неотчетената разлика от приходите. В резултат на проведеното насрещно доказване, дружеството е оборило частично фактическите констатации в ревизионния акт относно размера на неотчетените приходи и съответно размера на дължимия ДДС и корпоративен данък и в тази част жалбата му е уважена. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК при установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, фактическите констатации в ревизионния акт в производството по обжалването му, се считат за верни до доказване на противното. По тези съображения следва да се приеме, че съдът е изяснил спора от фактическа страна и е приложил правилно материалния закон. Решението и в тази част не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания и следва да се остави в сила. При този изход от спора, не следва да се отменя решението и в частта на присъдените разноски. За касационното производство разноски следва да се определят и дружеството – касатор, в размер на 4 529. 69 лева, съобразно материалния интерес по касационната жалба на насрещната страна, срещу която е подаден писмен отговор. От директора на дирекция ОДОП – Бургас не е изразено становище по касационната жалба на "Атлантик Уей" ЕООД, поради което разноски за защита по тази жалба, не следва да му се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,