Решение № 10211 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14297/2016 г.

Решение № 10211 от 2.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14297/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Б. А. Б. и А. М. Б., и двамата от гр. Д., срещу решение № 283/28.10.2016 г., постановено от Административен съд С., по адм. дело № 122 от 2016 г., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата им срещу заповед № 203/24.03.2016 г. на Кмета на община-Д., издадена на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж - "селскостопанска сграда с навес", попадаща в имот с идентификатор 23025.501.278 по КК на гр. Д. и са осъдени жалбоподателите да заплатят разноски в размер на 720 лв. в полза на общината. Решението се счита неправилно и необосновано, иска се отмяната му, като се сочат материални и процесуални нарушения - неизискване на цялата преписка, необсъждане на всички доказателства и съображения на страните, отказано спиране на производството до решаване на гражданския спор за собственост, както и се навежда твърдение, че съдът е останал безучастен свидетел в извършване на престъпление, изразяващо се в подмяна на документи. Сочи се също, че предвидената улица, преминаваща през имота, не представлява актуално градоустройствено предвиждане, особено след като с промените на ПУП, за обособяване на имот за джамия и имот за обществено обслужване и търговия - тази улица няма продължение и завършек. Улицата е изпълнена, от одобряването на уличната регулация са изминали повече от 30 г., а административен център е реализиран на друго място. В съдебното заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Депозирано е становище и писмени бележки в подкрепа на изложеното в жалбата, с данни, че решението на ОС-С., с което е потвърдено това на РС-Ч., е оспорено пред ВКС и делото все още е висящо. Ответната страна - Кметът на О. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява, депозиран е отговор по касационната жалба от адв. Марев, процесуалния представител на кмета на О. Д., със съображения за нейната неоснователност и с претенция за присъждане на разноски. Постъпила е и писмена молба за разглеждане на спора в тяхно отсъствие, с която се прилагат решение на ОС-С. и доказателства за заплатено възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие в размер на 600 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови решението си в посочения смисъл, АС-С. е приел, че процесната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, че изградената, (по свидетелски показания - през 1985 г.) сграда е незаконен строеж, след като са изискуеми, а не са били издадени каквито и да било строителни книжа и за която не са налице условията за признаване на търпимост по § 16, ал. 1 ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като попада в улична регулация от о. т. 110, до о. т. 111 на ул. "Г. М." и малка част - за административен център. При постановяване на решението Административен съд С. не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Основание за спиране на съдебноадминистративното производство, с оглед водения по общия ред спор за собственост на ПИ не е налице, преценката за липса на преюдициалност е правилна - съгласно чл. 141, ал. 1 АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на постановяването му, уважаването на искането би било в разрез с процесуалните правила. Съдът не е длъжен в акта си и да обсъжда всички доводи на страните, освен тези, които счита за относими по спора, а оплакванията за извършвани манипулации по време на процеса не са доказани. Събирането на доказателства е приключило след изявления и на двамата пълномощници на страните и след представянето на доказателства за частичното изменение на ПУП по искане на Мюсюлманското настоятелство гр. Д., съдържащо обяснителна записка и екземпляр от издадената заповед. Законосъобразно и обосновано в решението, въз основа на подробен анализ на доказателствата и обективно изяснена фактическа обстановка, е прието и, че описаното в заповедта строителство представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Изводите са изградени въз основа на доказателствата по делото и заключението на вещото лице - архитект Метишева, изготвено след оспорването от страна на пълномощника на жалбоподателите на първоначално допуснатата СТЕ, затова се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Повторното заключение не е оспорено, преценено е като компетентно и обективно изготвено и с основание е залегнало в мотивите на съдебния акт. Вещото лице е установило, че от изграждането си и до момента, процесната стопанска сграда - строеж от VI-та категория, на два етажа, се е намирала в обсега на уличната регулация, в конкретно посочените о. т. Посочено е, че подобна хипотеза може да се разреши само временно строителство по смисъла на чл. 49 ЗУТ, а данни за разрешаване на такова няма за този обект. Установено е по категоричен начин и, че двете издадени заповеди през 2015 г. за изменение на действащия ЗРП от 1984 г., не засягат и не са разработени в обхват, включващ имот с идентификатор 278 в края. Последният е отразен, както и сградата в него, само в КК на града от 2010 г., записани на името на Б. Б., но без посочено основание за това. Воденият и понастоящем гражданскоправен спор за установяване на собственост, обяснява това, както и защо не са предприети действия по узаконяване на сградата, или изменение на ПУП. В решението са изследвани и условията за търпимост на строежа по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, като същите са отхвърлени мотивирано. Вещото лице е потвърдило доводът, че улицата е изпълнена, но уточнява, че не е реализирана съгласно действащия ЗРП, а законът свързва изискването за законност на строежите именно с липсата на противоречие с предвиждането на плана. С оглед казаното дотук, не се доказват и обосновават обстоятелства и факти, които да променят изложените от първоинстанционния съд изводи за валидност и законосъобразност на оспорената заповед за премахване незаконен строеж, с оглед което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса, на ответната страна следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски за защита от адвокат, своевременно претендирани и надлежно доказани като заплатени, в размера от 600 лв. Мотивиран така, Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,