Решение № 7415 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4889/2021 г.

Решение № 7415 от 18.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4889/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-София област и от В. Б. от [населено място], община Правец, срещу Решение № 189 от 04.03.2021 г. по адм. д. № 895/2019 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отменено Решение № 1040-22-8/22.05.2019 на директора на ТП на НОИ -София област, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-22-23 от 10.04.2019 г. и е осъдено ТП на НОИ -София област да заплати на СД "Цеки - З. и с-ие" направените по делото разноски в размер на 1 520 лева. И в двете касационни жалби се поддържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбите се излагат съображения за неправилност на извода на съда, че злополуката, настъпила с В. Б., не е трудова. В двете касационни жалби са изложени подробни съображения за неправилно приложение на чл. 55, ал. 1 от КСО, като касационните жалбоподатели молят съдебното решение да бъде отменено. И по двете касационни жалби се претендират съдебни разноски. В подадената от директора на ТП на НОИ-София област жалба се иска и намаляване на присъдените в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 520 лева поради прекомерност. В касационната жалба на директора на ТП на НОИ - София област са изразени доводи, че е налице хипотезата на настъпване на злополуката "по повод извършваната работа", като една от двете алтернативни форми, в които се проявява връзката между работата и увреждането. Посочва се, че доводите, че в деня на настъпване на злополуката – 28.01.2019 г. на Б. не е възлагана задача, са неотносими към възникналия спор. Твърди се, че щом злополуката е травматична, то не е необходимо тя да е настъпила при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, а е достатъчно да е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа. Касаторът счита, че е налице кумулативната наличност на законовите предпоставки на трудовата злополука. В касационната жалба на В. Б., подадена чрез пълномощника адв. Б., са изложени твърдения, че злополуката е трудова, настъпила в работно време, като не се установява пострадалият да е ползвал отпуск, включително по болест. Развиват се съображения, че независимо от начина, по който се е стигнало до падането, дори и при евентуално блъскане от страна на друг работник, не се променя квалификацията на злополуката като трудова. Твърди се още, че е недоказана тезата на дружеството, възприета и от съда, че Б. не е извършвал никаква работа в полза на работодателя. Изразено е мнение, че е нелогично в работен ден и работно време служителите да са на работното място и да не изпълняват трудовите си задължения. Ответникът по касационните жалби СД"Цеки-З. и С-ие", чрез пълномощник адв. Д., в подадени писмени отговори изразява становище за неоснователност на подадените от В. Б. и от директора на ТП на НОИ- София област касационни жалби. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страни с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които решението е неблагоприятно. Разгледани по същество същите са неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, че В. Б., считано от 26.11.2018 г., е бил в трудово правоотношение със СД "Цеки-З. и С-ие", като е заемал длъжността "работник копач - канали и изкопи", съгласно приложен екземпляр от Трудов договор № 199/26.11.2018 г. На 11.03.2019 г. пострадалият Б., чрез пълномощника си адв. Б., подал до ТП на НОИ-София област декларация за трудова злополука с вх. № 5101-22-16 от 11.03.2019 г., съгласно която на 28.01.2019 г., за времето от 9. 00 до 12. 00 часа и от 13. 00 до 18. 00 часа, бил на работа в обект на СД "Цеки - З. и с-ие" в с. Врачеш и в 14. 00 часа претърпял злополука, като според данните от декларацията в графа 24 това станало при носене на дърва и при вървене назад пада, а според графа 26 - при вървене назад и разговор с техническия ръководител. Посочено е, че се е спънал/подхлъзнал и паднал назад. 3лополуката е квалифицирана по чл. 55, ал. 1 от КСО. Видът на уврежданията бил: таз, гръб – оток и посиняване, болки и изтръпване на краката, а последиците- временна неработоспособност. Не са посочени свидетели на злополуката. От осигурителя СД "Цеки-З. и С-ие" е изготвен Протокол за трудова злополука № 1/27.03.2019 г., във връзка с проведено разследване по чл. 2, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТ3/. На основание чл. 58, ал. 1 от КСО е изготвен Протокол № 5103-22-3/04.04.2018 г. (допусната е очевидна фактическа грешка в годината) за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 28.01.2019 г., към който са приложени писмени обяснения и 2 бр. болнични листове с диагноза: контузия на долната част на гърба и таза. На основание чл. 60, ал. 1 от КСО и въз основа на декларацията за трудова злополука било издадено Разпореждане № 5104-22-23/10.04.2019 г. от длъжностно лице при ТП на НОИ - София област, с което е прието, че декларираната на 28.01.2019 г. злополука с В. Б. се приема за "трудова злополука" по чл. 55, ал. 1 от КСО. Това разпореждане е оспорено по административен ред с жалба, подадена от " СД "Цеки - З. и с-ие". В същата се твърди, че по време на инцидента пострадалият К. не е престирал труд по трудово правоотношение с дружеството и претърпяното увреждане на здравето не е настъпило при или по повод извършваната работа. След като разгледал подадената жалба, директорът на ТП на НОИ - София област издал Решение № 1040-22-8/22.05.2019 г., с което оставил в сила Разпореждане № 5104-22-23/10.04.2019 г. С Решение № 189 от 04.03.2021 г. по адм. д. № 895/2019 г., Административен съд- София област е отменил Решение № 1040-22-8/22.05.2019 на директора на ТП на НОИ -София област. Съдът е приел, че са налице първите два от елементите от фактическия състав на трудовата злополука - внезапно увреждане на здравето, което е довело до неработоспособност и увреждането е причинено в стопанисвана от СД "Цеки - З. и с-ие " база за механизация и инертни материали в с. Врачеш. Според първата инстанция по делото безспорно е, че времето на настъпване на злополуката е работно време, но не се установява на базата за механизация и инертни материали в с. Врачеш да е извършвана някаква трудова дейност, да е извършвана въобще работа или такава в интерес на дружеството. Поради това съдът е счел, че не може да се приеме, че злополуката е станала през време и във връзка или по повод на извършваната работа. Преценил е, че липсва един от елементите на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно: внезапното увреждане на здравето на служителя да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, поради което злополуката не следва да се квалифицира като трудова, тъй като липсва функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа от осигуреното лице Решението е валидно и допустимо, а разгледано по същество - правилно и обосновано, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалния закон. Не са налице визираните в касационните жалби основания по чл. 209 от АПК. Правилно първоинстанционният административен съд е отменил решението и разпореждането на органите на ТП на НОИ - София област, с които е приета за "трудова" станалата злополука. Настоящият касационен състав споделя приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и правните му изводи. Легалната дефиниция на трудовата злополука, като осигурен социален риск, се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1 внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2 злополуката да е станала с осигурено лице; 3 функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4 неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 5 причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 6 наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. От цитираните белези и кумулативно изискуемите предпоставки е видно, че в случая са налице само част от тях - увреждане на здравето на осигурено лице, настъпило внезапно и причинило неработоспособността на пострадалия и причинна връзка между увреждането и причинената неработоспособност. Спорно в случая е дали настъпилото увреждане е във време и по повод на извършваната работа. Неправилни са изводите на административния орган, а и не се подкрепят от доказателствата по делото, че работникът е пострадал по повод и във връзка с извършваната работа. В конкретния случай установеното увреждане на В. Б., макар и настъпило на обект на дружеството-работодател, не е във функционална връзка с трудовата дейност и не може да бъде квалифицирано по чл. 55, ал. 1 от КСО. За да бъде прието, че действието е по повод работата, то следва да бъде необходимо, съдействащо за изпълнението на трудовата функция на служителя. От показанията на разпитаните свидетели А. Д., Р. Н. и П. П. се установява, че в деня на злополуката дейности по изпълнението на трудовите функции на работниците не са осъществявани. Тези показания са в унисон с дадените показания от свидетеля С. П., съгласно които през зимните месеци не се работи, тъй като няма работа и работниците седят във фургоните в с. Врачеш. Понеже не е имало работа в края на месец януари, самият той, като технически ръководител, не е възлагал никаква работа на Б., включително да пренася пейки, каквито твърдения са налице. Самият В. Б., в проведения на 11.06.2020 г. разпит на свидетел по образуваното досъдебно производство ЗМ № 170/2019 г. по описа на РУ –Ботевград е заявил, че получената травма не му се е случила от извършването на някаква работа, свързана с дейността на фирмата - работодател. При наличието на тези напълно синхронизирани помежду си показания относно обстоятелството, че в деня на злополуката, 28.01.2019 г., от пострадалия и другите свидетели не е извършвана работа в полза на дружеството, е правилен и обоснован формираният от съда извод, че липсва функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа от осигуреното лице. Дори и да бъде прието, че на въпросната дата Б. е пренасял пейки във връзка с проведен банкет на служителите на дружеството, тази дейност не е свързана по никакъв начин с трудовите функции на пострадалото лице, посочени в длъжностната характеристика, нито може да бъде приета за извършена в изпълнение на трудовите задължения, за съдействаща за тяхното изпълнение или за всяка друга дейност в интерес на предприятието. Извън гореизложените обстоятелства, от доказателствата по делото се установява, че увреждането е причинено вследствие на междуличностен конфликт. Без значение за спора е обстоятелството дали конфликтът между двамата работници е предизвикан от подбуди, свързани с работата или от други, лични подбуди. Подбудите на двамата работници са ирелевантни за фактическия състав на трудовата злополука и не подлежат на доказване в производството. Липсата на безспорно установено наличие на бутане/блъскане от страна на П. спрямо Б., каквото се твърди от Б., предвид противоречията в свидетелските показания, не води до различен извод, доколкото падането на Б. на земята, респективно до настъпване на увреждането, е последица от поведението на двете лица и безспорно липсва функционална връзка между настъпилото увреждане и условията на труд, тъй те не са причина за увреждането. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че възраженията в касационните жалби не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи. Предвид изложеното, решението на Административен съд - София област следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед липсата на възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, следва да бъде уважено искането на ответника по касационните жалби, направено от процесуалния му представител, да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна защита и съдействие в размер на 600 лева, като ТП на НОИ - София област и В. Б. следва да бъдат осъдени да заплатят на СД "Цеки-З. и С-ие" сумата от по 300 (триста) лева за всеки един от тях. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на шесто отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,