Решение № 12449 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9456/2009 г.

Решение № 12449 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9456/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Стефанка Андреева Васева срещу решение № 31 от 23.02.2009 г., постановено от Софийски градски съд - административно отделение, III-а състав по адм. д. № 2891/2002 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - кмета на СО - район "Панчарево" не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни излагат доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което правят искане обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред градския съд е образувано по оспорване на заповед № РД-46-498 от 30.09.2002 г. на кмета на СО - район "Панчарево", с която е отказано на Стефанка Андреева Васева да придобие собственост при условията на § 4а, § 4д и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имот пл. № 111, кад. лист Iг-10-4-А, местност Косанин дол, землището на с. Бистрица. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод съдът е приел, че не са представени годни доказателства, от които да се направи извод за предоставено право на ползване на основание акт, включен в изчерпателното изброяване на § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че в хода на производството е оборена доказателствената сила на представеното удостоверение № 44 от 1987 г., поради което жалбоподателката не се легитимира като правоимащ с право на ползване, което може да се трансформира в право на собственост по реда на § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът е приел, че жалбоподателката не е установила и друг правопораждащ факт, а именно, че имота има сграда, построена преди 01.03.1991 г. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал релевираните нарушения. Съобразно разпоредбата на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавни органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1.03.1991г и заплатят земята на собственика. Съобразно правната разпоредба три са кумулативните предпоставки при които за ползвателя се дава предимство да придобие правото на собственост и това са имота да е предоставен по ред предвиден в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да е застроен с постройка, която не попада в изключващите хипотези на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ и застрояването да е извършено до 1.03.1991 г. За да удостовери предоставено право на ползване, жалбоподателката е представила в съдебното производство удостоверение № 44/1987 г., с което установява, че имота е предоставен за ползване по реда на ПМС № 11/1982 г. доказателствената сила на този документ е оборена в производството пред съда. От приети по делото графологични експертизи е установено, че подписа положен на удостоверението за председател на ИК на РНС "Девети септември" не е на лице, което в този период е заемало длъжността. Ирелевантни са доводите на касационния жалбоподател, че съдът не е установил дали в този период функциите на председател на РНС не са били делегирани на заместник председател и съответно ако е имало делегиране на функции дали удостоверението не е подписано от заместващия. Представеното удостоверение е с подпис на титуляра на длъжността. Така както е положен подписа няма основание да се приеме, че документа е подписан от друго длъжностно лице при делегиране на правомощия - пред подписа не е поставена запетайка, което в практиката индикира подписване на документ от друго длъжностно лице при делегиране на правомощия. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че удостоверението за предоставено право на ползване е представено още в производството пред административния орган, а не както е приел съда в производството по оспорване на административния акт. В молбата, по която е образувано административното производство, вложена по делото не е посочено представяне на удостоверение за предоставено право на ползване. Нещо повече в тази молба заявителката е посочила, че имота и е предоставен за ползване на основание ПМС № 21/1975 г. и изрично е посочено, че не разполага с удостоверение за предоставеното право на ползване. При съвкупната преценка на всички тези доказателства, правилно решаващият съд е приел, че в хода на производството е оборена доказателствената сила на удостоверение № 44/1987 г., поради което този документ следва да се игнорира при произнасяне по законосъобразността на оспорената заповед. При липса на доказателства за предоставено право на ползване по ред определен с акт на Президиума на народното събрание, Държавния съвет или Министерски съвет, не е налице първата и основна предпоставка са трансформиране на право на ползване в право на собственост по реда, предвиден в § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това е достатъчно основание да бъде потвърден оспорения пред съда отказ. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение