Решение № 14520 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5737/2014 г.

Решение № 14520 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5737/2014 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Чардаш Трейдинг" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 99, представлявано от управителя Константинос Палис, против решение № 40 от 06.01.2014 г., постановено по адм. дело № 6756/2013 г. по описа на Административния съд София-град. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли се решението да бъде отменено и въпросът да бъде решен по същество. Процесуалният представител на касатора претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК (съобщение за оспореното решение е връчено на 17.01.2014 г., а жалбата е подадена по пощата на 30.01.2014 г.) и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционният съдебен акт е неблагоприятен. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на "Чардаш Трейдинг" ЕООД срещу АКТ за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 07 МДТ 0700/0026 от 06.03.2013 г., издаден от Румен Русев Стойков - на длъжност "началник отдел" в отдел "МДТ" - Слатина, потвърден с решение № МДТ-РД-22-01-26 от 07.06.2013 г. на директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, в частта относно начислената лихва за забава върху такса битови отпадъци (ТБО) за 2012 г. в размер на 5265.44 лв. За да постанови този акт съдът е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма. Обосновал е извода, че "Чардаш Трейдинг" ЕООД е собственик на имот, представляващ десет етажна жилищна сграда, предназначена за офиси, с разгърната застроена площ от 17 076-00 кв. м., находящ се в гр. София, район "Слатина", бул. "Цариградско шосе", заведен под партиден номер 7221F57848 от 03.10.2012 г. с отчетна стойност 43 615 553.46 лв. Сградата е построена през 2012 г. и е въведена в експлоатация с удостоверение № СТ-05-855 от 20.07.2012 г. С молба вх. № 07-МДТ-2600-2 от 19.02.2013 г. до кмета на Столична община - район "Слатина", касаторът е поискал издаване на АУЗД за определяне на дължимите за 2012 г. местен данък и ТБО за процесния имот, което е извършено с АУЗД № 07 МДТ 0700/0026 от 06.03.2013 г., издаден от Румен Русев Стойков - на длъжност "началник отдел" в отдел "МДТ" - Слатина. В жалба по административен ред срещу АУЗД № 07МДТ-0700/0026 от 06.03.2013 г. касаторът е оспорил акта единствено в частта относно начислената лихва за забава върху ТБО за 2012 г. в размер на 5265.44 лв. С решение № МДТ-РД-22-01-26 от 07.06.2013 г. на директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община е потвърден АУЗД в оспорената част. Административен съд София-град е приел, че началният момент, от който се дължат задълженията за ТБО за 2012 г. съгласно чл. 15, ал. 1 ЗМДТ и чл. 21, ал. 2 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО) е 20.07.2012 г. - датата, когато процесната сграда (строеж) е завършена по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗУТ с издаване на разрешение за ползване от същата дата. Според решаващия съд, съгласно чл. 20, ал. 1 от НОАМТЦУПСО такса за битови отпадъци се заплаща на четири равни вноски в следните срокове: до 31 март, до 30 юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която се дължи. "Чардаш Трейдинг" ЕООД дължи ТБО, считано от м. август 2012 г., поради което същата е следвало да бъде платена на две вноски - до 30.09. и до 30.11.2012 г. Не се спори, че ТБО е платена от "Чардаш Трейдинг" ЕООД на 13.02.2013 г. Началният момент за изчисляване на лихвата за забава е определен от административния орган от 02.10.2012 г. до 30.11.2012 г. върху главница в размер на 90865.74 лв. (половината от задължението от 181 731.47 лв.) и за периода от 01.12.2012 г. до 12.02.2013 г. върху целия размер на задължението от 181 731.47 лв. При извършено от първоинстанционния съд служебно изчисление на дължимата законна лихва е прието, че с оспорения акт размерът на дължимата лихва за забава върху ТБО за 2012 г. е определен при правилно приложение на НОАМТЦУПСО и на закона - с начален момент съобразно 3-та и 4-та вноска по чл. 20, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, при съобразяване размера на вноските и при правилно определяне на началния момент на задължението по смисъла на чл. 21, ал. 2 от НОАМТЦУПСО. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за отхвърляне на жалбата на "Чардаш Трейдинг" ЕООД. Решение е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 2 от НОАМТЦУПСО за новопостроените сгради или части се дължи такса (ТБО) от началото на месеца, следващ месеца през който са завършени или е започнало използването. Цитираната разпоредба възпроизвежда текста на чл. 15 от ЗМДТ. За да възникне задължението сградата следва да е завършена или да е започнало използването й, като двете условия са предвидени алтернативно, т. е. достатъчно е да е налице едно от тях. Правилно Административен съд София-град е приел, е достатъчно настъпването на един от двата алтернативно посочени чл. 21, ал. 2 от НОАМТЦУПСО момента досежно задължението за ТБО. Процесната сграда (строеж) е завършена по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗУТ с издаване на разрешение за ползване от 20.07.2012 г., поради което задължението се заплаща, считано от следващия завършването месец - в случая месец август 2012 г. Неоснователно е позоваването на наемен договор от 11.10.2012 г. между "Чардаш Трейдинг" ЕООД, в качеството му на наемодател, и "Алфа Банк - Клон България", в качеството му на наемател, във връзка с определяне на ползването и заплащането на ТБО. При доказване на изискването по чл. 21, ал. 2 от НОАМТЦУПСО, правилно е определен началния момент на задължението, който е месеца, следващ завършването на сградата. Плащането е направено от "Чардаш Трейдинг" ЕООД на 13.02.2013 г., поради което законосъобразно са определени, както лихвата за забава, така и началния момент на дължимостта й. Невнесените в срок местни такси се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДВ по силата на чл. 4, ал. 2, във вр. с чл. 9б от ЗМДТ. Задължението на ТБО е публично вземате по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК и при неспазване на законово определените срокове за внасяне, задълженото лице дължи лихви. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300,00 лв. (триста лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,