Решение № 3212 от 27.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и след от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по молба на ФИЛО - СОФИЯ - 2012 ООД гр.София, [ЕИК], представлявано от управителя Р. Милчев, чрез пълномощника му адв.Р. Владимирова, за отмяна на влязлото в законна сила решение 11888 на Върховния административен съд, първо отделение, от 20.12.2022г., постановено по адм.д. 860/22г., с което е отменено решение 5493 от 29.09.2021 г., постановено по адм. дело 1666 от 2021 г. по описа на Административен съд София град и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлена жалбата на Фило София 2012 ООД срещу ревизионен акт Р-22221020002070-091-001/19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 1901/15.12.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София и е осъдил ОСЪЖДА Фило София 2012 ООД да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 9759, 58 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. В молбата се твърди, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд са налице основанията за отмяна съгласно разпоредбата на 239,т.1 от АПК, тъй като след приключване на делото са налице нови писмени доказателства, относими към предмета на спора. Като такива са сочат разменена кореспонденция между дружеството и неговия пряк доставчик Спейс 2018 ЕООД, както и договор за наем на дълготрайни материални активи, относими към изпълнение на доставката. По изложените доводи моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което на основание чл.239,т.1 от АПК да отмени влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд по адм.д. 860/2022г. и да върне делото за ново разглеждане пред друг състав на Административен съд София град. Претендира заплащане на разноски. Ответният по молбата директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София не е взел становище по искането. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение 11888 от 20.12.2022г., постановено по адм.д. 860/22г., Върховния административен съд, тричленен състав на първо отделение, е отменил решение 5493 от 29.09.2021 г., постановено по адм. дело 1666 от 2021 г. по описа на Административен съд София град,с което е отменен ревизионен акт Р-22221020002070-091-001/19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на Фило София 2012 ООД е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди от м.08.2019 г. до м. 12.2019 г. в размер на 71 485 лв. по фактури, издадени от Спейс 2018 ЕООД и са начислени лихви за забава в размер на 6511, 27 г., потвърден с решение 1901/15.12.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлена жалбата на Фило София 2012 ООД срещу ревизионен акт Р-22221020002070-091-001/19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 1901/15.12.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София и е осъдил ОСЪЖДА Фило София 2012 ООД да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 9759, 58 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. Съгласно чл.240,ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239,т.5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл.239,т.1 от АПК - се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като такива се сочат разменена кореспонденция между молителя и неговия пряк доставчик Спейс 2018 ЕООД, както и договор за наем на дълготрайни материални активи, от 01.06.2019г., сключен между Спейс 2018 ЕООД и Елемаг Ник ЕООД. Съгласно чл.239 АПК,т.1 , влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под нови обстоятелства следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови,т.е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под нови писмени доказателства следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новоткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Видно от мотивите на решението, чиято отмяна се иска, аргументите на касационната инстанция за отмяна на първоинстанционното решение са, че от събраните по делото доказателства, не може да бъде направен извод за наличие на реални доставки по фактурите, издадени от Спейс 2018 ЕООД и Елемаг Ник. Доводите на касационния състав в тази насока са следните: 1. Издадените от доставчика фактури не отговарят на изискванията на чл.226,т.7 от Директива 2006/112, тъй като описанието на услугите е толкова общо, че не изглежда да посочва обхвата на предоставените услуги; във фактурите не е посочена датата на изпълнение на услугите, за да може да се провери данъчния период и приложимите правни разпоредби; необходимата информация не се съдържа и в представените към фактурите приемо-предавателни протоколи. 2. От фактурите и приложените към тях приемо-предавателни протоколи не може да се установи вида на услугите и момента на тяхното предаване. 3. Няма писмени доказателства как страните са влезли в контакт, по какъв начин дружеството изпълнител е било избрано за доставчик. 4. Липсват доказателства какви са били изискванията на възложителя към изпълнението на услугите. 5. Няма писмени доказателства относно това как са проведени разговори между страните по доставката/договора/ относно начина на формиране на цената на услугите. Представените с искането за отмяна нови писмени доказателства са относими към т.н. материално-техническа обезпеченост на доставчика за реално изпълнение на доставчика. В съдебната практика се приема, че обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В този смисъл, макар в мотивите на касационното решение да се посочва, че липсват данни за материална обезпеченост на прекия доставчик да изпълни реално доставките, това не може да се приеме като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. По изложените аргументи следва да бъде прието, че представените от молителя писмени доказателства не се явяват от съществено значение за спора.Следователно не са налице основанията за отмяна по чл.239,ал.1 от АПК и направеното искане на ФИЛО - СОФИЯ - 2012 ООД гр.София, [ЕИК], представлявано от управителя Р. Милчев, чрез пълномощника му адв.Р. Владимирова, за отмяна на влязлото в законна сила решение 11888 на Върховния административен съд, първо отделение, от 20.12.2022г., постановено по адм.д. 860/22г., с което е отменено решение 5493 от 29.09.2021 г., постановено по адм. дело 1666 от 2021 г. по описа на Административен съд София град и вместо него е постановено друго такова, с което е отхвърлена жалбата на Фило София 2012 ООД срещу ревизионен акт Р-22221020002070-091-001/19.10.2020 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение 1901/15.12.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София и е осъдил ОСЪЖДА Фило София 2012 ООД да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 9759, 58 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн.чл.244 от АПК във вр. с чл.239,т.1 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,