Решение № 10378 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2019 г.
ВАСII отделение04.07.2019 г.докладчик т Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2409 от 12.12.2018 г. по адм. дело № 685/2018 г. на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА Регионална дирекция за национален строителен контрол - Североизточен район да заплати на община Варна сумата 200. 00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10378 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1613/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК)- Североизточен район против решение № 2409 от 12.12.2018 г. по адм. дело № 685/2018 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена заповед № ДК-10-СИР-02/25.01.2018 г. на същия административен орган и са отхвърлени жалбите на "Рива инвест" ООД, гр. Варна, Т. Петков, К. Пеев, П. Пеев и на С. Николова против заповед № 07/24.11.2017 г. на главния архитект на район "Владислав Варненчик", община Варна, с която е отказано да се съгласува и одобри инвестиционен проект за жилищна сграда в УПИ Х-304 по плана на II микрорайон, ж. к. "Владислав Варненчик", община Варна с възложители "Рива инвест" ООД, Т. Петков, К. Пеев, П. Пеев и С. Николова. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 216, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбите против акта на началника на РДНСК- Североизточен район да бъдат отхвърлени. Ответникът главният архитект на район "Владислав Варненчик", община Варна с писмено становище оспорва касационната жалба и моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците "Рива инвест" ООД, гр. Варна, Т. Петков, К. Пеев, П. Пеев и С. Николова не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповедта на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е отменена заповед № 07/24.11.2017 г. на главния архитект на район "Владислав Варненчик" община Варна, с която е отказано одобрение и съгласуване на инвестиционни проекти за строеж на жилищна сграда в УПИ Х-304, кв. 3 по плана на II микрорайон, ж. к. "Владислав Варненчик", община Варна с възложители "Рива инвест" ООД, Т. Петков, К. Пеев, П. Пеев и С. Николова в частите по т. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 12 и 14 и са отхвърлени жалбите на "Рива инвест" ООД, Т. Петков, К. Пеев, П. Пеев и С. Николова против същия акт в частите по т. 3, 4, 9, 10, 11 и 13. По делото е установено, че главният архитект на район "Вл. Варненчик" община Варна, ответник в настоящото касационно производство, постановява заповед № 07/24.11.2017 г., с която отказва да съгласува и одобри инвестиционните проекти за жилищна сграда в УПИ Х-304, кв. 3 по плана на II микрорайон, ж. к. "Владислав Варненчик", община Варна. Заповедта е издадена по заявление на "Рива инвест" ООД и е подробно мотивирана. Основанията за отказа са изложени в 14 пункта и разкриват допуснати нарушения на чл. 139, ал. 3, чл. 143, ал. 1, т. 3, чл. 145, ал. 2 ЗУТ, нарушение на чл. 11, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, непълнота на чертежите по част "Електрическа", както и обстоятелството, че не е показан калкана със сградата в ПИ 10135.4505.305. Изложени са също и съображения, че заявлението не е подадено от всички възложители, в договора за технически контрол не е вписан възложител, част от приложените застраховки и удостоверения за проектантска правоспособност, както и скицата от 04.06.2015 г. на СГКК не са актуални, липсва заверка за вярност на част от представените преписи, не е представено становище на РИОСВ – Варна, а частта "Озеленяване и благоустрояване" не е съгласувана от главен специалист "Озеленяване" на община Варна. Заповедта е обжалвана от възложителите "Рива инвест" ООД, Т. Петков, К. Пеев, П. Пеев и С. Николова пред началника на РДНСК - Североизточен район. Органът приема, че част от мотивите на главния архитект, изразени в т. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 12 и 14 от заповедта, представляват нередовности на заявлението, които е следвало да бъдат отстранени след съответни указания, но тъй като такива обаче не са дадени, тези допуснатите пропуски не представляват основания за издадения отказ. Приема също, че причините за отказа на одобряване и съгласуване на проектите, изложени в т. 3, 4, 9, 10, 11 и 13, са законосъобразни и обосновават постановения административен акт. По тези съображения със заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, началникът на РДНСК – Североизточен район се произнася, като отменя заповедта на главния архитект на район "Владислав Варненчик" община Варна в частите по т. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 12 и 14 и отхвърля жалбите на "Рива инвест" ООД, Т. Петков, К. Пеев, П. Пеев и С. Николова против същия акт в частите по т. 3, 4, 9, 10, 11 и 13. При тези факти изводът на административния съд за наличие на основания за отмяна на заповедта на началника на РДНСК – Североизточен район е направен в съответствие с материалния закон. Предмет на оспорване пред началника на РДНСК – Североизточен район е отказ на главния архитект на район "Владислав Варненчик", община Варна да одобри и съгласува инвестиционни проекти за строеж на жилищна сграда. Волята на органа е ясно изразена в разпоредителната част на акта, в която недвусмислено е посочено, че по изложените в обстоятелствената част съображения, обобщени в 14 пункта, главният архитект отказва да съгласува и одобри представите инвестиционни проекти. В тази хипотеза началникът на РДНСК – Североизточен район, в съответствие с правомощията по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, следва да преценени налице ли са основания за постановения отказ и ако такива съществуват – да отхвърли жалбите и да остави в сила заповедта или ако прецени, че няма основания за отказ и заповедта е незаконосъобразна - да я отмени. Във всички случаи органът е длъжен да изложи мотиви за взетото решение, като възприеме изложените в оспорения акт на главния архитект съображения изцяло или отчасти. Ако преценени, както в случая, че част от мотивите на главния архитект не обосноват постановения отказ, началникът РДНСК – Североизточен район може да не ги възприеме и в обстоятелствената част на своя акт да изложи самостоятелни съображения, но независимо от това, след като констатира, че са налице основания за постановения отказ, същият разполага единствено с правомощието да отхвърли жалбите и да потвърди (да остави в сила) заповедта на главния архитект. Този извод следва от факта, че именно разпоредителната част на административния акт обективира волеизявлението на административния орган, а обстоятелствената част само мотивира, обосновава, изразената воля. Следователно несъгласието на началника на РДНСК- Североизточен район с част от мотивите не може да доведе до отмяна на заповедта на главния архитект, ако както в случая, направеното от последния волеизявление е правилно. В настоящата хипотеза началникът на РДНСК – Североизточен район допуска смесване на обстоятелствената и разпоредителната част на отказа на главния архитект, като по същество приема, че отказът е законосъобразен, като споделя част от изложените съображения, а същевременно отменя друга част от мотивите на волеизявлението. В резултат заповедта на началника на РДНСК- Североизточен район съдържа противоречива разпоредителна част, обективираща две взаимноизключващи се волеизявления, поради което правилно е отменена от съда. След подробен анализ на основанията за постановения от главния архитект отказ да съгласува и одобри представените инвестиционни проекти, които настоящата инстанция споделя и не намира за необходимо да излага отново съгласно чл. 221, ал. 2 АПК, административният съд правилно приема, че отказът на главния архитект е законосъобразен, а подадените жалби - неоснователни. По същността си такива са и изводите на началника на РДНСК - Североизточен район. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и след отмяната на заповедта на началника на РДНСК – Североизточен район, отхвърля жалбите против заповедта на главния архитект, съставът на Административен съд – Варна постановява решение в съответствие с материалния закон. Принципно правилните съображения на началника на РДНСК - Северозападен район, че уредените в чл. 216, ал. 6 ЗУТ правомощия, му позволяват като контролен орган да отменя частично актове на главните архитекти, в случая не обосноват различен извод. Хипотезите на възможна частична отмяна засягат случаи, при които разпоредителната част на акта, предмет на контрол, съдържа отделни волеизявления на органа, които подлежат на самостоятелна проверка за законосъобразност. В случая разпоредителната част на заповедта на главния архитект съдържа едно единно волеизявление, а именно отказ да се съгласуват и одобрят представите инвестиционни проекти, поради което не може да бъде отменена частично. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Варна е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че писменият отговор на ответника по касационната жалба е изготвен от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, РДНСК- Североизточен район следва да бъде осъден да заплати на община Варна сумата 200. 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,