Решение № 25 от 22.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 657/2009 г.

Решение № 25 от 22.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 657/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Стр. ЕООД-П. против решение № 139/5.03.2009 г. по гр. д. № 2393/2006 г. Софийски АС в обжалваната част, с която се отхвърлят предявения от касатора срещу Общ. -П. иск по чл. 79 във вр. с чл. 258 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД в частта за сумата 79 398.67 лв. и евентуалния иск в частта за същата сума на основание чл. 59 ЗЗД. Твърди се от касатора, че обжалваното решение в частта с която е отхвърлен евентуалния иск за неоснователно обогатяване на основание чл. 59 ЗЗД, е в противоречие с т. 1 ППВС 1/79 г., тъй като следвало да се разгледа на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ако анекса е нищожен. Твърдяното противоречие е налице по отношение на основанието на което следва да се разгледа евентуалния иск. Затова, налице е селективният критерий чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване само по отношение на евентуалния иск. С определение № 641/10.11.2009 г. е допуснато касационно обжалване само в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск за сумата 79 398.67 лв. на основание чл. 59 ЗЗД. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно т. 1 ППВС 1/79 г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Под обогатяване се разбира както получаването на имуществени ползи, така и придобиването и спестяването на такива ползи от едно лице за сметка на друго, /а не само недължимо плащане-за чл. 55, ал. 1 ЗЗД/. Под неоснователно се разбира отсъствието на правно основание за такова получаване, придобиване и спестяване. Процесуалноправният въпрос свързан със задължението на съда да се произнесе по предявения иск в рамките очертани от основанието и петитума, е решен от въззивния съд в отклонение от задължителните за съдилищата постановки, дадени в ППВС № 1/85 г. - т. 8, и ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК-т. 10, касаещи диспозитивното начало в процеса, определящо рамките на правораздавателната дейност на съда по съществото на спора и последиците от неговото нарушаване. Разглеждането на иск, който не е предявен, и неразглеждането на предявения, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. По изложените съображения, тъй като е разгледан непредявен иск, решението в обжалваната част по евентуалния иск следва да се обезсили и делото да се върне в същата част на въззивния съд за произнасяне по предявения евентуален иск на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. При повторното разглеждане на делото въззивният съд се произнася по разноските за водене на делото във ВКС- чл. 294, ал. 2 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, ВКС-I т. о.