Решение № 24 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 507/2010 г.

Решение № 24 от 30.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 507/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. [фирма] [населено място] чрез адв. П. С. - АК В. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 8 от 04.01.2010 г. постановено по гр. д. № 1663/2009 г. на Варненския окръжен съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон, и е необосновано, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. По делото, в срока по чл. 287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на релевираните основания за отмяна в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение е отменено решение на Варненския районен съд от 29.06.2009 г. по гр. д. № 3125/2008 г. в производство по чл. 196 и сл. ГПК (отм.) и по същество е постановено ново, с което заявеният от [фирма] [населено място] срещу Н. Е. В. и П. Н. В. положителен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) да се приеме за установено, че търговското дружество е собственик на реална част с площ 290 кв. м. от ПИ № * по КК от 2006 г. на [населено място], означена със син цвят на комбинирана скица на основание правоприемство от [фирма] В. и преобразуване по реда на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) и § 34 от ПЗР на ЗИД ЗППДОбП (отм.), е отхвърлен. Прието е, че на ДП"А." [населено място] е предоставено за стопанисване и управление терен с площ от 7065 кв. м., от които 3000 кв. м./ за почивна база/ по силата на процедура по преобразуване в държавна фирма, в последствие търговско дружество и приватизация, са собственост / записани по баланса / на дружеството ищец. Искът обаче е отхвърлен с довод, че не може да се определят кои точно 3000 кв. м. притежава дружеството ищец и дали спорните 290 кв. м. попадат в терена, които в записан като дълготрайни материални активи на дружеството. Доводите за колизия между правата на страните, в контекста на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, не са обсъдени. Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с обусловено от възприетия довод на касатора, че по основният, обуславящ крайния извод на делото, въпрос за фактически състав на придобивното основание по чл. 17а от ЗППДОбП (отм.) и доказването на неговите елементи, произнесеното от въззивния съд решение е в противоречие с практиката на ВКС и отчасти с практиката на съдилищата по приложението на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) установява, че с акта на преобразуване на държавното предприятие на новосъздаденото търговско дружество се предоставя онова имущество, което е било предоставено в оперативно управление и стопанисване на бившето държавно предприятие. Критерият на съдилищата касаещи трансформирането на правото на оперативно управление в право на собственост е обусловен от посочените в самата норма правно-релевантни факти - предоставяне на процесното имущество за стопанисване от държавно предприятие, заприходяването на имуществото по баланса на предприятието праводател, липсата на данни същото да не е изключено изрично с акта на преобразуването и да е включено в баланса на новообразуваното търговско дружество - утвърдено разбиране на съдилищата, изразена с Решение № 81/10.03.2008 г. по гр. д. № 1559/2006 г. ВКС-V отд. и Решение № 76/06.03.2009 г. по гр. д. № 5877/2007 г. на ВКС-II отд.. На основание установените с чл. 291, т. 1 ГПК правомощия, настоящият състав намира за правилна и споделя изразена практика, като доказването на фактите може да се извърши с всички допустими от ГПК доказателства и доказателствени средства. По съществото на правният спор, настоящият състав приема обжалваното решение за неправилно. Ищецът [фирма] твърди и поддържа, че е собственик на поземлен имот /ПИ/ Nо * по застроителния и регулационен план на курортната зона на [населено място] с площ от 7065 кв. м. при граници - от две страни път, морска ивица, почивна база на [фирма], включващ по кадастрална карта реални части от поземлени имоти Nо *, *, *, *, * и *. Процесният имот, бивша земеделска земя, е предоставен през 1982 г., по силата на решение на ОНС-В. на Държавно предприятие "А. " В. по реда на чл. 94 от НДИ. Въз основа на надлежно издадено разрешение за строителство № 9/1982 г. на този терен е изградена почивна база, включваща 14 бр. панелни къщи/ бунгала/ клуб, ресторант, паркинг, заедно с необходимата инфраструктура. Със Заповед Nо Ф-44/27.06.1991 г. на Министъра на транспорта ДФ "В. -а. ", правоприемник на "А. " В., се реорганизира и се създават фирми с държавно имущество, между които е и ДФ"А. р. " с уставен фонд, част от активите на ДФ"В. - а. " по баланса към 31.12.1991 г.. Със Заповед № Ф-44/2а/ 02.09.1991 г., изменяща и допълваща първата, е образувано Е. с държавно имущество "Автомобилни ремонти" на основата на имущество на ДФ"В. -а. " и поделението А. п. - В.. Съгласно разделителен протокол на бившите поделения на "В. автотранспорт" и Решение № 10/05.11.1991 г. на Министъра на транспорта на новообразуваното търговско дружество [фирма] с държавно имущество е предоставена собствеността на почивната база в [населено място]/ терен и постройки/. След като по делото по безспорен начин е установено, че към момента на преобразуване на държавно предприятие "А. В. " в търговско дружество целият терен и построена почивната база, са предоставени и заприходени като дълготрайни материални активи, то следва да се приеме, че фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) е осъществен и търговското дружество има годен титул за собственост на целия терен от 7 065 кв. м., включващ спорния имот Nо *. При безспорно установените факти релевирания довод, че обжалваното въззивно решение е постановено в нарушение на съществени съдопроизводствени правила и материалния закон, е основателен. Необосновано и в разрез с доказателствата по делото е прието, че на държавната фирма "А. " В. са предоставени само 3000 кв. м., а не 7065 кв. м. и е зачетен титула за собственост на ответниците- констативен НА № */1994 г. Е. Н. В. и П. Н. В., с които същите са признати за собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на бивш земеделски имот - нива от 2 623 кв. м., включваща по КК на местността и по отношение на реалната част от имот пл. Nо * с площ от 290 кв. м. /оцетена в синьо по Скица л. 183 -производство районен съд/. Почивната база, като заприходен дълготраен актив на търговското дружество, изградена/ според възприетото от съда експертно становище/ от 15 помещения - 13 функционално свързани бунгала, столова и зала; общ водопровод, колектор и др. кухня, паркинг обекта въведен в експлоатация от 1984 г., ползва се като почина база и терена му е 7065 кв. м., включващ по кадастрална карта реални части от поземлени имоти Nо *, *, *, *, * и *, включително и на спорните 290 кв. м. Решението за реституция досежно тази спорна "реална част" не може да породи конститутивно действие именно по изложените съображения, а именно, че по силата на закона е трансформирана собственост на праводателя на търговското дружество - ищец. Включването на бивша земеделска земя по надлежния / законоустановен ред/ в капитала на едно търговско дружество преди приключване на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, изключва възможността за реална реституция на терена, извън останалите ограничения по чл. 10б ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него, при констатирания порок- неправилно приложение на материалния закон, се постанови ново решение, с което заявеният положителен установителен иск се уважи на основание в чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). При уважаване на иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от иска, които съдът приема, че са в размер на сумата 1071.83 лв./ хиляда и седемдесет и един и 0.83 лв./. Посочената като заплатен хонорар сума от 1680 лв./ хиляда шестстотин и осемдесет лева/ по представеното писмено пълномощно от дата 05.08.2009 г. / л. 35 - въззивно производство/не може да бъде присъдена, тъй като документа има характер на частен писмен документ, но не и какъв, който според ЗА и ЗСч може да бъде зачетен като документ за надлежно плащане. На основание чл. 239, ал. 1 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия