Решение № 60114 от 6.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 438/2021 г.

Решение № 60114 от 6.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 438/2021 г., III н. о., НК, докладчик председателят Антоанета Данова Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимата С. Г. А., чрез защитника й адв. В. И., срещу въззивна присъда № 260004 от 25.02.2021 г., постановена по внохд № 1038/2020 г. по описа на Русенски окръжен съд, НК. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че поставянето под карантина на подсъдимата е било незаконосъобразно, поради липса на фактически основания за издаване на предписанието за карантиниране като индивидуален административен акт. Моли се да бъде отменена атакуваната присъда и подсъдимата да бъде оправдана, алтернативно-делото да бъде върнато за ново разглеждане. В допълнението към касационната жалба се посочват конкретни аргументи, които според жалбоподателя обосновават нарушение на материалния закон, а именно: 1. доколкото заповедта на министъра на здравеопазването е общ административен акт, разпоредбите й не могат да служат за попълване на бланкетната норма на чл. 355 от НК; 2. ако се приеме, че заповедта на министъра е нормативен административен акт, то този акт не е бил част от действащото право, защото не е бил обнародван, съгласно чл. 78, ал. 2 от АПК; налице е незаконно карантиниране на подсъдимата, тъй като липсват фактически основания за издаване на индивидуалния административен акт "Предписание за поставяне под карантина"; предписанието не съответства на действащото към датата на издаването му изискване по чл. 61, ал. 3 от ЗЗ - задължителната изолация да се извършва със заповед на оправомощено лице- ръководител на съответното лечебно заведение; в присъдата болестта е посочена по различен начин от този в действащата към момента на деянието правна норма. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушение се аргументира с това, че подсъдимата е била осъдена при неразграничаване на двете цели на специалните мерки, които законодателят е поставил в условията на алтернативност, а именно: против разпространяването или против появата на заразителна болест по хората, както и, че въззивната присъда страда от липса на мотиви, понеже съдът не е отговорил на възраженията на прокуратурата в насока, че подсъдимата не е била в "близък контакт" с лице, което е "потвърден случай на "Ковид-19", а също и досежно отпадналата форма/образец на издаденото предписание. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимата С. А. и защитника и адв. И., редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и предлага тя да бъде уважена. Счита, че атакуваният въззивен съдебен акт следва да бъде отменен и подсъдимата оправдана на основание чл. 354, ал. 2 от НПК. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба и допълнението към нея оплаквания, доводите на прокурора от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 260025 от 29.09.2020 г., постановена по нохд 771/2020 г., Русенски районен съд е признал подсъдимата С. Г. А. за невиновна и на основание чл. 304 от НПК я е оправдал в извършване на престъпление по чл. 355, ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК. По протест на РП - гр. Русе, с искане за осъждане на подсъдимата по повдигнатото й обвинение, пред Окръжен съд - гр. Русе е било образувано внохд № 1038/2020 г., приключило с нова въззивна присъда № 260004 от 25.02.2021 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена изцяло, като подсъдимата С. А. е била призната за виновна в това, че на 20.03.2020 г. в [населено място] нарушила мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората - т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Р. България, издадена на основание чл. 63 от ЗЗ и чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид- 19 на територията на страната - като лице по т. 5 от заповедта - близко контактно лице на потвърден случай на Ковид -19, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. № 3 Л-02-29/18.03.2020 г. на РЗИ - Русе, не е изпълнила задължението да не напуска дома си, в който е посочила, че ще пребивава за посочения в предписанието четиринадесет дневен срок, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи - обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020 г. - до 13.04.2020 г., обн. в ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г., поради което и на основание чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" от НК я е осъдил на наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На първо място, ВКС не намира за основателно твърдението на касатора за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от въззивната инстанция, намерило израз в липса на мотиви към постановената нова присъда. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 305 от НПК за съдържание. Съдът е отразил в мотивите си фактическите обстоятелства, които е приел за установени, анализирал е събраните по делото доказателства, изложил е правните си съображения за взетото решение и е аргументирал вида и размера на наложеното от него наказание. На следващо място, във връзка с наведените оплаквания за нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав констатира следното: Съставът на престъплението по чл. 355, ал. 1 от НК изисква от обективна страна активно поведение на дееца, с което нарушава наредба, правила или мерки, издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората. Съгласно практиката на ВКС, приложимите правила или мерки, запълващи диспозицията на бланкетните правни норми, каквато е чл. 355, ал. 1 от НК, могат да бъдат ненормативни не само защото актът, в който те са включени няма нормативен характер, но защото е достатъчно, нормативен да бъде само актът, който предвижда задължение за тяхното спазване /Р № 622/2004 г. по н. д. № 476/2003 г. на първо н. о. на ВКС/. По настоящото дело, на подсъдимата са били инкриминирани като запълващи бланкета на чл. 355, ал. 1 от НК нарушения на мерките по т. 5 и т. 6 от Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Р. България. Тази заповед от своя страна е била издадена въз основа на разпоредби от нормативни актове- чл. 29 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразни болести и чл. 63 от Закона за здравето. Правилата за поведение /мерките/, отразени в заповедта на министъра не са правни норми, както посочва и защитника в жалбата си, но от съществено значение е обстоятелството, че именно нормативни актове са послужилите /те са основанието/ за издаване на заповедта - Закон за здравето и Наредба № 21/2005 г. При това положение не съществува пречка бланкетния състав на разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НК да бъде запълнен с мерките, посочени в Заповед № РД-01-130 от 17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването и в този смисъл възражението, направено в касационната жалба, е лишено от основание.