Решение № 7878 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9931/2011 г.

Решение № 7878 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9931/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Софт-Ю" ООД - гр. Крумовград, против решение № 1026/10.06.2011 г. постановено по адм. дело № 2013/2010 г. по описа на АС - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 211000477/25.06.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с решение № 658/27.08.2010 г. на директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Софт-Ю" ООД - гр. Крумовград, за данъчни периоди месец декември 2008 г., месец юни, месец юли, месец август, месец септември и месец ноември 2009 г. са определени публични задължения за данък добавена стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 155 479,75 лева, по фактури, издадени от доставчиците "Стройкорект" ЕООД, "Лозиана" ЕООД, "Нйоани" ЕООД, "Симко 97" ООД, "Косиян 2008" ЕООД и "Майер Фаворит" ЕООД, както и са определени прилежащи лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета в размер общо на 15 790,15 лева. С решението са присъдени разноски, които "Софт-Ю" ООД, е осъдено да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП - гр. София, в размер на 3875,40 (три хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки) лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът не е анализирал обстойно събраните доказателства и доказателствената им сила и неправилно приема, че посочените строителни материали в представените фактури издадени от доставчиците не са реално осъществени. Обстоятелството, че някои от доставчиците не са подали уведомления по чл. 62 от КТ за назначени на трудов договор лица, не води до извод за липса на сделка, а следва само да ангажира административнонаказателната отговорност на работодателите. По съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва жалбата. В писмен отговор на пълномощника - юрисконсулт Шопова се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Пловдив, е отхвърлена жалбата на "Софт-Ю" ООД - гр. Крумовград, против ревизионен акт (РА) № 211000477/25.06.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Смолян, потвърден с решение № 658/27.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Софт-Ю" ООД, гр. Крумовград за данъчни периоди месец декември 2008 г., месец юни, юли, август, септември и месец ноември 2009 г. са определени публични задължения за данък добавена стойност за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 155 479,75 лева, по фактури, издадени от доставчиците "Стройкорект" ЕООД, "Лозиана" ЕООД, "Нйоани" ЕООД, "Симко 97" ООД, "Косиян 2008" ЕООД и "Майер Фаворит" ЕООД, както и са определени прилежащи лихви за забава за несвоевременно разчитане с бюджета в размер общо на 15 790,15 лева. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че обжалваният пред него акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, а жалбата неоснователна поради което я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. При правилно установената фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни изводи които се споделят и от настоящата инстанция. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 20 421,60 лева на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В тази част е отказано право на данъчен кредит поради констатирана липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, на стоки, по 5 броя фактури, издадени от "Стройкорект" ЕООД. Съдът е посочил, че при извършената на този доставчик насрещна проверка, документирана с протокол № 16-29-1000477-02/6.04.2010 г., е установено, че доставчикът е регистриран по ЗДДС считано от 4.04.2008 г., съответно дерегистрирано по инициатива на данъчния орган считано от 05.06.2009 г. Фактурите с посочени данъчна основа и начислен ДДС са отразени в дневника за продажби и в подадената справка-декларация за съответния период. Във връзка с връчването на този доставчик на ИПДПОЗЛ изх. № 19-53-02-381/1.03.2010 г., са извършени две посещения на адрес, като резултатите от тях са обективирани в протоколи № 3169/1.03.2010 г. и № 3798/9.03.2010 г. Констатирано е, че на посочения адрес не е открито задълженото лице, представител на дружеството или упълномощено лице за контакт. Протоколите са съставени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София. На 10.03.2010 г. от орган по приходите при ТД на НАП - София, е изготвено и поставено на определеното за целта място в ТД на НАП съобщение по чл. 32 от ДОПК с изх. № 19-53-02-466/10.03.2010 г., като същото е свалено от таблото на 25.03.2010 г., на която дата ИПДПОЗЛ е връчено чрез прилагане към данъчното досие. Съобразно отразеното в протокола и депозираните доказателства, съобщението е публикувано в интернет и е изпратено за връчване по пощата, съгласно чл. 32, ал. 4 и 5 от ДОПК. Констатирано е от органите по приходите, че в законоустановения срок, считано от връчване на искането по реда на чл. 32, ал. 6 ДОПК, не са представени документи и обяснения, касаещи извършването на доставката, счетоводната отчетност във връзка с доставката и определянето на предходните доставчици. В хода на ревизията от жалбоподателя по повод връченото искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, по повод на процесните доставки са дадени обяснения, че закупените стоки са материали, използвани за обекти: "Канализационна мрежа с модулна ПСОВ", "Канализация и пригаждане на модулна ПСОВ, с. С. Кл., "Канализация по ул. "Б.", гр. К. Посочено е, че транспортът е за cметка на доставчика, стоките са товарени от складовете на последния и са доставяни директно до строителните обекти, в които са влагани. Представени са фактури, приемо-предавателни протоколи, товарителници, справка за направените разходи по обекти, фискални бонове във връзка с разплащане в брой от ЕКАФП с инд. № ФУ ОТ244008 и инд. № ФП 03459898 за обект, оборотна ведомост за периода, доказателства във връзка с осъществяването на СМР по посочените по-горе обекти. Предвид установеното от представените от проверяваното лице товарителници за процесните доставки, транспортът е осъществен от доставчика, с превозно средство товарен автомобил Мерцедес, модел 3232 и посочен регистрационен номер. Изискано е от сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Смолян, с отправено ИПДПОТЛ изх. № 1970/30.04.2010 г. за представяне на доказателства относно собствеността по отношение на същия автомобил. От постъпилия отговор се установява, че същото МПС е пререгистрирано и зачислено на друг собственик, като на 19.01.2009 г. автомобилът е бил бракуван. На този собственик е изпратено ИПДПОТЛ, относно установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства, което е върнато с отбелязване "получателят преместен на др. адрес". Направена е и справка на всички подадени уведомления от работодателя по чл. 62 от КТ в информационния масив СУП на НАП, при което е установено, че "Стройкорект" ЕООД, няма назначени лица по трудов договор. Предвид така установените факти, относно реалното извършване на процесната доставка - предаването на стоките, транспортът на същите, техния произход, органът по приходи и съдът са направили обоснован извод, че не е налице реална доставка. Липсват доказателства за транспорт. Освен това от представените товарителници се установява, че доставчикът е едновременно и изпращач и превозвач, но нито една не е подписана от получател. Липсва подпис и в приемо-предавателните протоколи. Установено е също така, че ЕКАФП от който са издадени процесните фискални бонове е регистриран на адрес, който съвпада с този на друг доставчик. За доставчика "Стройкорект" ЕООД не се доказва да има кадрова и материална обезпеченост за осъществяване на процесните доставки; липсват доказателства лицето, което е подписало приемо-предавателните протоколи от името на доставчика да е в каквито и да е отношения/респ. да е представляващ именно "Стройкорект" ЕООД. При така установената фактическа обстановка органът по приходите и съда са приели, че не са осъществени реални доставки от "Стройкорект" ЕООД към "Софт - Ю" ООД, по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, съответно липсва настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от закона. С оглед на това е прието, че доставчикът "Стройкорект" ЕООД е начислил неправомерно данък по фактурите, издадени на "Софт - Ю" ООД, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, не е признато право на данъчен кредит по спорните първични счетоводни документи. За данъчен период месец декември 2008 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 20 122 лева, също на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради констатирана липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, на стоки, по 5 броя фактури подробно индивидуализирани в РД и РА, издадени от "Лозиана" ЕООД. При извършената насрещна проверка, документирана с протокол № 16-29-1000477-01/1.04.2010 г., е установено, че този доставчик е регистриран по ДОПК на 11.02.2008 г., по ЗДДС, считано от 4.04.2008 г., съответно дерегистриран на 5.06.2009 г. по инициатива на данъчния орган. Установено е при проверката, че въпросните фактури са отразени в дневник за продажби и в подадената справка - декларация за съответния период, като издадени на "Софт - Ю" ООД. Изготвено е ИПДПОЗЛ изх. № 19-53-02-375/26.02.2010 г., с което от този доставчик е изискано да представи всички относими към процесните доставки доказателства. Във връзка с връчването му са извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция, при които е констатирано, че на посочения адрес не е открито задълженото лице, представител на дружеството или упълномощено лице за контакт, като липсват индикации на адреса да се помещава такава фирма. Протоколите са съставени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София. Изготвено е било и поставено на определеното за целта място в ТД на НАП - съобщение по чл. 32 от ДОПК с изх. № 19-53-02-443/9.03.2010 г., като същото е свалено от таблото на 24.03.2010 г., на която дата ИПДПОЗЛ е връчено чрез прилагане към данъчното досие. Съобразно отразеното в протокола и депозираните доказателства съобщението е публикувано в интернет и е изпратено за връчване по пощата, съгласно чл. 32, ал. 4 и 5 от ДОПК. Констатирано е от органите по приходите, че в законоустановения срок, считано от връчване на искането по реда на чл. 32, ал. 6 ДОПК, не са представени документи и обяснения, касаещи извършването на доставката, счетоводната отчетност във връзка с доставката и определянето на предходните доставчици. Жалбоподателят е дал обяснения за тези доставки, че закупените стоки са материали, използвани за обекти: "Канализационна мрежа с модулна ПСОВ", като транспортът за тях е за cметка на доставчика, стоките са товарени от складовете на последния и са доставяни директно до строителните обекти, в които са влагани. Представени са фактури, приемо-предавателни протоколи, товарителници, справка за направените разходи по обекти, фискални бонове във връзка с разплащане в брой от ЕКАФП, оборотна ведомост за периода, доказателства във връзка с осъществяването на СМР по посочените по-горе обекти. Предвид установеното от представените от проверяваното лице товарителници за процесните доставки, че транспортът е осъществен с превозно средство товарен автомобил МАН до сектор "Пътна полиция" при СД на МВР - София, е оправено ИПДПОТЛ изх. № 1971 от 30.04.2010 г. за представяне на доказателства относно собствеността по отношение на автомобила. От постъпилия отговор се установява, че същото МПС е регистрирано в КАТ - СДВР на дата 20.03.2006 г., със собственик "Б. Транс 8" ЕООД. На това лице чрез представляващия го Б. Т., по пощата с обратна разписка е редовно връчено ИПДПОТЛ, относно установяване на релевантните за спора факти и обстоятелства. Постъпил е отговор, съгласно който автомобилът е собственост на дружеството, но през месец 12.2008 г. не са извършвани транспортни услуги за "Лозиана" ЕООД, а през м. 08.2009 г. не са извършвани транспортни услуги за "Нйоани" ЕООД, като същият е бил отдаден под наем за период от три месеца, считано от 4.06.2009 г. на "Косиян - 2008" ЕООД, за което е предоставено копие от договор за наем. Като превозвач по процесните товарителници е посочен ЕТ "Ш. - М. Т.", чрез поставен печат, без изписване на други индивидуализиращи данни. При справка в информационния масив на НАП е установено, че ЕТ "Ш. - М. Т." с посочения БУЛСТАТ е с основен предмет на дейност производство на горно облекло, дерегистриран е по инициатива на данъчните органи на 29.07.2009 г., като в подадените дневници за продажби не са отразени фактури за транспортни услуги с получател "Лозиана" ЕООД. За него също е направена справка на всички подадени уведомления от работодателя по чл. 62 от КТ в информационния масив СУП на НАП, при което е установено, че "Лозиана" ЕООД - гр. София, няма назначени лица по трудов договор. Предвид така установените факти при извършените насрещни проверки, относно реалното извършване на процесната доставка - предаването на стоките, транспортът на същите, техния произход, органът по приходи е направил извод, че както "Лозиана" ЕООД, така и оспорващият, не са представили доказателства, от които да се обоснове извод за реалността на всяка една от доставките. Липсват доказателства за транспорта, в представените товарителници като превозвач е посочен субект, чиято предмет на дейност не включва обществен превоз на товари, липсва такъв лиценз, същият не е отразил издадени фактури за транспорт на "Лозиана" ЕООД. Самото МПС, с което е визирано да е осъществен транспортът е собственост на трето лице, което отрича да е предоставяло същото на този доставчик или да е осъществявало транспортни услуги за същия през процесния период; нито една от издадените фактури не е подписана от получател, такъв подпис липсва и в приемо-предавателните протоколи, поради което и не са кредитирани представените неподписани частни документи. ЕКАФП от който са издадени процесните фискални бонове е регистриран на адрес, който съвпада с този на друг доставчик. Не е доказано също така, че "Лозиана" ЕООД има кадрова и материална обезпеченост за осъществяване на процесните доставки. В този смисъл предвид доказателствата, събрани в хода и на насрещната проверка и от страна на жалбоподателя, е счетено, че същите не доказват осъществен транспорт и прехвърляне на правото на собственост по отношение на фактурираното количество строителни материали. Предвид това органът по приходите и съдът са направили извод, че не е извършена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, съответно липсва настъпило данъчно събитие, предвид на което е счетено, че доставчикът "Лозиана" ЕООД е начислил неправомерно данък по фактурите, издадени на "Софт - Ю" ООД, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по посочените фактури. По аналогични съображения на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, на стоки, е отказано право на данъчен кредит по 6 броя фактури издадени от "Нйоани" ЕООД. При извършената насрещна проверка документирана с протокол № 16-29-1000477-07/15.04.2010 г., след направена служебна справка е установено, че фактурите с посочени данъчна основа и начислен ДДС са издадени на "Софт - Ю" ООД, като същите са включени в дневника за продажби и съответната СД. Изготвено е ИПДПОЗЛ изх. № 12-23-16-11/16.03.2010 г., с което и от този доставчик е изискано да представи всички относими към процесните доставки доказателства. Във връзка с връчването му са извършени две посещения на декларирания адрес за кореспонденция, като резултатите са обективирани в протоколи № 3935 от 4.03.2010 г. и № 4597/12.03.2010 г., при които е констатирано, че на посочения адрес няма такава фирма - "Нйоани" ЕООД. Не е открито задълженото лице, представител на дружеството или упълномощено лице за контакт, които обстоятелства са трайно установени, предвид многократните посещения на адреса по повод извършване насрещни проверки. Протоколите са съставени от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София. Съставен е Доклад на 16.03.2010 г., от който се установява, че фирмата е пререгистрирана в ТД на НАП - гр. София и е направено предложение, за прекратяване на регистрацията по ЗДДС на лицето. От направената проверка при собственика на МПС с който е твърдяно, че е извършен превоза е установено, че не са извършвани транспортни услуги за "Лозиана" ЕООД, през м. 08.2009 г. не са извършвани транспортни услуги за "Нйоани" ЕООД, като същият е бил отдаден под наем за период от три месеца, считано от 04.06.2009 г. на "Косиян - 2008" ЕООД, за което е предоставено копие от договор за наем. Установено е също така и че като превозвач и получател в същите товарителници фигурира "Нйоани" ЕООД. Направена е справка на всички подадени уведомления от работодателя по чл. 62 от КТ в информационния масив СУП на НАП, при което е установено, че "Нйоани" ЕООД - гр. София, няма назначени лица по трудов договор, включително липсва сключен такъв с Николай Лъчезаров, чиито имена фигурират в премо-предавателните протоколи към фактурите. Предвид тези факти органът по приходи е направил извод, че както "Нйоани" ЕООД, така и оспорващият, не са представили доказателства от които да се обоснове извод за реалността на всяка една от доставките. Липсват доказателства за транспорта, в представените товарителници като превозвач и получател е посочен самият доставчик, самото МПС, с което е визирано да е осъществен транспортът е собственост на трето лице, което отрича да е предоставяло същото на този доставчик или да е осъществявало транспортни услуги за същия през процесния период; нито една от фактурите не е подписана от получател, такъв подпис липсва и в приемо-предавателните протоколи, поради което и не са кредитирани представените неподписани частни документи. Не се доказва, че "Нйоани" ЕООД има кадрова и материална обезпеченост за осъществяване на процесните доставки, липсват доказателства лицето, което е подписало приемо-предавателните протоколи от името на доставчика да е в каквито и да е отношения/респ. да е представляващ лицето, издало спорните фактури. В този смисъл предвид доказателствата, събрани в хода на насрещната проверка и представени от страна на жалбоподателя, е счетено, че същите не доказват осъществен транспорт и прехвърляне на правото на собственост по отношение на фактурираното количество строителни материали. Следователно направен е извод, че не е извършена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, съответно липсва настъпило данъчно събитие, предвид което е счетено, че доставчикът "Нйоани" ЕООД е начислил неправомерно данък по фактурите, издадени на "Софт - Ю" ООД, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по посочените фактури. Аналогични са съображенията и за доставчика "Симко 97" ООД. Установено е също и това, че фискалните бонове към фактурите са издадени от нерегистриран по съответния ред ЕКАФП. Предвид установените факти при извършените насрещни проверки, относно реалното извършване на процесната доставка - предаването на стоките, транспортът на същите, техния произход, органът по приходи е направил извод, че както "Симко 97" ООД, така и оспорващият, не са представили доказателства от които да се обоснове извод за реалността на всяка една от доставките. Липсват доказателства за транспорт, предаването на стоките, липсват доказателства за материалната и кадровата обезпеченост на доставчика. Ето защо е прието, че събраните доказателства по никакъв начин не доказват осъществен транспорт и прехвърляне на правото на собственост по отношение на фактурираното количество строителни материали. С оглед на това е направен извод, че не е извършена доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, съответно липсва настъпило данъчно събитие, предвид на което е счетено, че доставчикът "Симко 97" ООД, е начислил неправомерно данък по фактурите, издадени на "Софт - Ю" ООД. Предвид това и на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по посочените фактури. В същия смисъл са и съображенията на органът по приходите и съда относно наличие на основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, за липса на признаване право на данъчен кредит по доставките от "Косиян 2008" ЕООД, за данъчен период месец юли 2009 г. както и тези от "Майер Фаворит" ЕООД. При така установената по делото фактическа обстановка настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалвания РА. Обжалваното решение е постановено след подробно и цялостно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани фактически и правни изводи. От цялостния анализ на доказателствата по делото може да се направи единствения извод, че процесните фактури не доказват реално осъществяване на доставките поради което не са изпълнени изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит. В касационната жалба не са изложени никакви конкретни доводи или съображения за неправилност на изводите на съда относно липсата на материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит по процесните фактури. Изложени са общи твърдения за необоснованост на решението, които настоящият състав намира за неоснователни. Съдът не е игнорирал или изопачил доказателства, нито е тълкувал превратно такива. Мотивите са ясни, а изложените съображения последователни и обосновани от анализираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че извод за реалност на доставките следва и от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е кредитирал изцяло заключението на вещото лице, като компетентно дадено и неоспорено от страните във фактическите си констатации и правилно е приел, че от него се установява единствено заприхождаването на материали от рода на процесните и тяхното последващо влагане в извършваните от оспорващия СМР по конкретни обекти, като вещото лице е работило изцяло и единствено по счетоводни данни при "Софт - Ю" ООД и материалите по делото, като не е имало за задача и съответно не е посещавало счетоводствата на доставчиците. Посочил е, че всъщност заключението принципно не установява, различна от възприетата от органите по приходите фактическа обстановка, тъй като и органът по приходите не е оспорвал реалното осъществяване на СМР от жалбоподателя и влагането на материали от рода на процесните в същите, а факта, че последните са доставени именно от издателите на спорните първични счетоводни документи. Съдът правилно е приел, че по делото не се спори по изпълнение на условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ (фактура) от страна на съответния пряк доставчик, който е издал същите, отразил ги е в дневника за продажби и справката-декларация. Не се спори и по това, че е начислен данъкът по смисъла на чл. 86 ЗДДС. Единствената спорна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 ЗДДС е наличието на осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС на строителни материали съгласно описанието на същите в първичните счетоводни документи и приемо-предавателните протоколи към част от тях именно от съответните преки доставчици по фактурите. Изводите на ревизиращите органи и съда за липса на облагаеми доставки между преките доставчици и жалбоподателя са обосновани както с липсата на убедителни доказателства за транспорта и предаването на стоките по част от фактурите и пълната липса на такива за останалите, липсата на доказателства за кадрова и материална обезпеченост на доставчиците, съответно с липсата на настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, доколкото липсват доказателства за прехвърляне собствеността върху процесните стоки. Представените в тази връзка писмени доказателства от "Софт - Ю" ООД правилно са приети за неубедителни, предвид липсата на такива за транспорт като пътни листове, както и това, че визираните транспортни средства за извършения превоз не е доказано, че са били използвани от съответния доставчик през съответния данъчен период. Вписаните в тези документи лица - посочени като действащи от името на доставчика, не се установява да са имали отношение към превоза. В приемо-предавателните протоколи липсват подписи на получател. В тази връзка съдът правилно не е кредитирал представените подписани такива в хода на административното обжалване на РА, доколкото и първата група доказателства са депозирани от "Софт - Ю" ООД, поради което и вторите такива е прието, че са съставени единствено с оглед на процеса. По делото са изискани но не са представени каквито и да било доказателства за кадровата и материалната обезпеченост на доставчиците да извършват такъв род сделки. Не са представени и доказателства същите да са разполагали реално с фактурираните строителни материали или с наети лица по трудово и др., приравнено на него, правоотношение. По делото не може да се обоснове извод за реалното наличие на стоки от рода на процесните у доставчиците към датата на съставяне на спорните фактури или преди нея, за да може всеки един от тях реално да се е разпоредил със стоките именно на сочените дати. Не са представени и други счетоводни документи за заприхождаване и наличност на стоки от рода на спорните такива при доставчика. Съдът е отчел факта, че се касае за родово определени вещи, като съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето на същите по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени, но предвид липсата на подпис на приемо-предавателни протоколи, при първоначалното им представяне не е доказано, че лицето, положило подпис и за "предал", е в каквито и да е отношения и е действало от името на съответния доставчик. Ето защо обоснован е извода на съда, че по делото не са на лице доказателства, от които по безпротиворечив начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени в приемо-предавателните протоколи се е стигнало до индивидуализиране на родово определени вещи и тяхното отделяне, с постигане на съгласие за прехвърляне на собствеността върху тях, като за тези издадени от "Симко 97" ООД, липсват и приемо-предавателни протоколи. Само притежаването на данъчни фактури и счетоводното отразяване на съответните стопански операции не е достатъчно за да се обоснове реалност на доставката. Съдът правилно е посочил, че недоказана доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Наличието на извършено плащане по издадените фактури също не е въздигнато като основание за признаване правото на данъчен кредит, а това касае само облигационните отношения между страните по договора. Освен това в случая е установено, че част фактурите са били придружени с фискален бон от фискално устройство, което не е регистрирано при съответния доставчик. Това също е една индиция за недобросъвестност на страната при представяне на писмените доказателства свързани с доказване реалността на доставките и осъществените стопански операции. Предвид тези съображения като е достигнал до извода, че процесните фактури не удостоверяват осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от с. з. и поради това начисления във фактурите данък се явява неправомерно начислен на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и на лицето получател по тях не се следва правото на данъчен кредит, съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора по делото не се следват разноски. Ответната страна не е представлявана от юрисконсулт пред касационната инстанция, освен това вече й е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение. Приходната администрация няма право на второ възнаграждение за касационната инстанция, тъй като такава възможност не е предвидена в чл. 161, ал. 1 ДОПК и няма основание за прилагане по аналогия на правилата за присъждане на адвокатските възнаграждения, които представляват реално направени от страната разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,