Решение № 6213 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2019 г.

Решение № 6213 от 27.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10747/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Плод Комерс Варна" ООД, ЕИК 203010037, чрез адв. Георгиева, срещу решение № 1247 от 20.06.2019 г., постановено по адм. дело № 1629/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03000317003580-091-001/22.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена и изменена с решение № 49/12.04.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП, с която на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2015 г., м. 01.2016 г., м. 02.2016 г. и м. 08.2016 г.

От изложеното в касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като касационно основание се сочи необсъждането от съда на времевата компетентност на органите по приходите. В депозирани по делото писмени бележки чрез адв. Балкански касационният жалбоподател прави възражение за нищожност на ревизионния акт поради некомпетентност на органа, възложил ревизията и поради налични по делото официални документи, които са с различно съдържание. Излагат се твърдения за неспазване разпоредбата на чл. 32, ал. 5 ДОПК. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответникът по касация – директор на Дирекция на "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, чрез упълномощен процесуален представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-03000317003580-091-001/22.01.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, в частта потвърдена и изменена по административен ред, с който на "Плод Комерс Варна" ООД са установени следните задължения по реда на ЗДДС:

• начислени лихви за просрочие от 15.01.2016 г. до 17.02.2016 г. (дата на внасяне на деклариран ДДС) върху дължим данък за м. 12.2015 г. при данъчни основи по фактурите в размер на 10 813, 17 лв. и размер на данъка - 2 162, 61 лв. Органите по приходи са приели, че дружеството на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС дължи ДДС за отчетените в повече чрез ЕКАФП продажби на стоки, както следва: за м. 01.2016 г. - 555, 99 лв.; за м. 02.2016 г. - 2 345, 25 лв.;

• на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 и 2 и чл. 12 ЗДДС и поради липса на доставки, органите по приходи не са признали на "Плод Комерс Варна" ООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактури с издател "АИС-ТВ" ЕООД, както следва: за м. 12.2015 г. в общ размер на 13 322, 32 лв.; за м. 01.2016 г. в общ размер на 6 996, 00 лв.; за м. 02.2016 г. в общ размер на 7 432, 65 лв.;

• приходната администрация на основание чл. 175, ал. 2, т. 1 ЗДДС е начислила лихви за неправомерно упражнено право на данъчен кредит за периода 14.09.2016 г. до 14.08.2017 г. по издадени на 28.07.2017 г. фактури от "Профикс България" ЕООД. В хода на административното производство е постановено решение, с което РА е изменен за данъчен период м. 08. 2016 г. от ДДС за внасяне в размер на 20 404, 19 лв. и лихви в размер на 805, 80 лв. е определен ДДС за внасяне в размер на 404, 19 лв. и законна лихва в размер на 1 916, 84 лв. Решаващият орган е приел, че отразените от "Плод Комерс Варна" ООД сторнировачни записи в неговия дневник за покупки за м. 07.2017 г. на доставките на "Профикс България" ЕООД предполагат дължимост само на лихви за времето от упражняване на правото на приспадане на ДДС до момента на анулиране на фактурите;

• на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС органите по приходи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит по издадени на ревизираното лице фактури за покупка на гориво, както следва: за м. 01.2016 г. - в размер на 412, 14 лв.; за м. 02.2016 г. - в размер на 219, 12 лв. и за м. 08.2016 г. - в размер 404, 19 лв.

• на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС органите по приходи не са признали на "Плод Комерс Варна" ООД правото на приспадане на ДДС по фактури за мобилни услуги както следва: за м. 01.2016 г. в размер на 1 787, 54 лв.; за м. 02.2016 г. в размер 1 775, 87 лв.;

• за издадени от проверяваното дружество фактури с предмет "телефонни услуги" и получатели "Варна Плод Деливъри" ООД и "Войс Телеком" ЕООД органите по приходи са приели, че е приложима разпоредбата на чл. 85 ЗДДС.

За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, при липса на съществени нарушения на процесуалните правила за провеждане на ревизията. От извършената проверка на основание чл. 184 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е приел, че актовете, издадени в хода на ревизията са подписани с квалифицирани електронни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП /сега с изм. заглавие Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/.

Съдът е мотивирал извод, че РА е издаден и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано доказване на спорните доставки, като е обсъдил ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изложени са мотиви за непризнатото право на данъчен кредит, включващи подробно описание на фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за непризнаване право на данъчен кредит, събраните доказателства в хода на делото и тълкуване на материалния закон.

Решението е правилно.

"Плод Комерс Варна" ООД, чрез процесуалния си представител в касационното производство, излага оплакване, че оспореният пред първоинстанционния съд ревизионен акт е нищожен. От данните по делото се установява, че съдът е извършил проверка по реда на чл. 184 ГПК в открито съдебно заседание, като впоследствие установеното при проверката подробно е обсъдено в мотивите на първоинстанционното решение. Неоснователни са възраженията, че съдът не е извършил проверка на оспорените документи, с тези, представени като копия в административната преписка. От представените и визуализирани в съдебното заседание електронни документи е видно, че всички коментирани от процесуалния представител на касатора официални документи – ЗВР, РД и РА са подписани с валиден КЕП и са издадени от длъжностни лица в кръга на служебното им положение. Видно от приложените по делото електронни документи, същите са издадени от компетентни органи по приходите и имат законоустановеното съдържание по ДОПК. Правилно съдът е отбелязал, че в случай, че се оспорва истинността на електронен документ, то съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта на доказване пада върху страната, която го оспорва. В случая такова доказване не е осъществено, поради което не може да се приеме, че извършената от съда проверка не е в съответствие с чл. 160, ал. 2 ДОПК. Възражението за нищожност е неоснователно и по отношение на заявеното оплакване за неспазване на реда на чл. 32 ДОПК. Съдът подробно е дал отговор на всички възражения на "Плод Комерс Варна" ООД, които се споделят от настоящия касационен състав.

Правото на данъчен кредит от получателя на стоки и/или услуги е предпоставено от реалното им осъществяване – предаване на стоката и/или извършване на услугата. Правото на данъчен кредит като материално право е в полза на получателя по доставките. То е свързано с постигане на неутралитета на косвения данък, какъвто е ДДС, поради което задължение на получателя като носител на това право е да установи категорично положителните факти, които му позволяват да се възползва от него, а именно, че действително е осъществен предметът по фактурите, издадени от доставчиците - стоките са били при доставчиците и те са се разпоредили с тях чрез предаването им и/или услугите са действително извършени от издателите на фактурите. В касационната жалба не се сочат конкретни пороци на съдебния акт, поради което, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция дължи служебна проверка по валидността, допустимостта на съдебния акт и спазването на материалния закон.

Съдът е преценил в цялост доказателствата по делото, приетата ССчЕ, възраженията на ревизираното дружество, изяснил е релевантните факти и обстоятелства по спора. Касаторът не е ангажирал надлежни доказателства по време на административното и съдебното производство, които да установяват по несъмнен начин реалността на доставените от страна на доставчиците "АИС-ТВ" ЕООД, "Профикс България" ЕООД и "Мобилтел" ЕАД стоки и услуги с предмет съответно хранителни продукти, автомобилни гуми, СМР и телефонни услуги.

Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви и правилно е мотивирал извод за нереалност на процесните доставки на стоки и услуги. Основно изискване за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е реалност на доставката на стока или услуга, който положителен и благоприятен за регистрираните лица факт е останал недоказан по делото. По делото е установено, че по спорните доставки не се доказва реално престиране и доставяне на стоките и услугите, а е налице само формалното префактуриране на част от тях. Ревизиращият орган е изискал по реда на чл. 37, ал. 2 и ал. 3 ДОПК от ревизираното лице представянето на доказателства, както и е извършил насрещни проверки на неговите доставчици по реда на чл. 32 ДОПК, за което са съставени съответните протоколи по чл. 50 ДОПК. От страна на касатора и неговите доставчици не са ангажирани доказателства, които по безспорен начин да установяват реалното извършване на облагаемите доставки на стоки и услуги. Представените данъчни фактури представляват частни документи, не се ползват с материална доказателствена сила, поради което правилно съдът е приел, че тяхното наличие не е достатъчно като основание да се приеме, че отразените с тях доставки са действително извършени. Правилно съдът е приел и за недоказан факта на реално предаване на процесните стоки, с оглед обоснования му извод за липса на сключен в писмена форма договор между дружеството-касатор и "АИС-ТВ" ЕООД. Този извод се подкрепя и от факта на непредставяне от страна на ревизираното лице на каквито и да било документи, касаещи реалността на това предаване, като например пътни листи, стокови разписки, с които да се удостовери изписване на процесните стоки от счетоводството на доставчика. Не са представени и доказателства за извършени плащания по процесните фактури.

По отношение начислената от ревизиращите органи лихва за забава на основание чл. 175, ал. 2, т. 1 ДОПК, поради неправомерно упражнено право на данъчен кредит по издадени фактури от "Профикс България" ЕООД, обосновано съдът е приел същата за начислена законосъобразно, предвид факта на липса на реално извършени СМР в случая и оттам - на отсъствие на настъпило данъчно събитие и неправомерно упражнено право на приспадане на ДДС от страна на "Плод Комерс Варна" ООД. Няма спор между страните, че по повод сключен на 01.08.2016 договор за извършване на СМР от "Профикс България" ЕООД" са издадени четири данъчни фактури с общ размер на начислен ДДС от 20 000 лв. Не се спори и че няма извършени плащания между страните по договора, няма съставени протоколи обр. 19 и че договорената услуга не е извършена. Безспорен факт е прекратяване на договора с двустранно споразумение на 31.07.2017 г. и издаването от "Плод Комерс Варна" ООД на три кредитни известия на 28.07.2017 г. Съгласно правилото на чл. 25 ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Отсъствието на реално извършени СМР в случая сочи за липса на настъпило данъчно събитие, поради което на основание чл. 175, ал. 2, т. 1 ДОПК ревизираното дружество дължи лихва за забава за периода от 14.09.2016 г., когато е упражнено данъчното предимство, до датата на последващо сторниране на данъчния кредит - 14.08.2017 г.

Относно непризнаване на правото на данъчен кредит по издадените от страна на "Мобилтел" ЕАД фактури с предмет "телефонни услуги", обосновано съдът е счел изведения от ревизиращите органи извод за нереалност на облагаемите доставки на услуги за правилен, поради непредставяне от страна на дружеството-касатор на първични и вторични счетоводни документи, както и на търговска документация. От данните по делото се установява и че са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за ограничение на правото на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупка на гориво през м. 12.2015 г., м. 01, м. 02 и м. 08.2016 г. В случая ангажираните доказателства не установяват използването на закупеното гориво за дейността на "Плод Комерс Варна" ООД. Ревизираното дружество не е оспорило установените факти досежно отчетени продажби по месечни отчети на ЕКАФП за м. 01.2016 г. и за м. 02.2016 г. като в дадените писмени обяснения в хода на ревизията е посочено, че няма получени плащания по фактури от предходни данъчни периоди, което твърдение налага извод, че всички плащания в брой се отнасят за текущите месеци. В тази връзка не са отчетени извършени продажби в брой за м. 01.2016 г. и за м. 02.2016 г. съответно в размер на 3 335, 99 лв. и на 14 071, 51 лв. Това означава, че така посочените стойности представляват неотчетена реализация от продажби на дребно в брой, базирани на данни от ЕКАФП, в които е включен и данъкът, предвид чл. 67, ал. 3 ЗДДС. С оглед правилото на чл. 82, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, настоящият съдебен състав счита определените допълнителни задължения за ДДС за правилни. Дружеството не оспорва и фактическите установявания за издадени фактури през м. 12.2015 г. за продажби на стоки в брой с общ размер на ДДС от 2 162, 61 лв., които са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС през следващия данъчен период - м. 01.2016 г. При това положение, съответстващо на нормативната уредба - чл. 25, ал. 2, чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС и чл. 175 ДОПК, е решението на органите по приходите да начислят лихва за забава върху дължимия по процесните фактури ДДС.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не подлежи на отмяна и затова следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 981, 53 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,