Решение № 456 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2011 г.

Решение № 456 от 10.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от процесуалния представител на кмета на Община Варна срещу решение № 2370 от 15.11.2010 г. по адм. д. № 2787/2009 г. на Административен съд Варна, с което е отменена наложената на Стоян Емилов Пенев от гр. Варна с акт № 3682/25.09.2009 г. принудителна административна мярка преместване на паркирано моторно превозно средство без знанието на неговия собственик, наложена от мл. инспектор в дирекция "ОООР" при Община Варна. Излагат се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, с доводи за неправилност на извода на съда за недоказаност, че превозното средство, собственост на Стоян Пенев е създавало опасност или невъзможност за преминаване на други участници в движението. От страна на ответника е представен отговор на касационната жалба. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени наложената принудителна административна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, съдът е приел, че не се установява създаване на опасност или невъзможност за преминаване на други участници в движението. Установил е, че принудителната административна мярка е наложена за това, че паркирането на товарния автомобил на посоченото в акта място пречи на автобусите и тролейбусите за обществен транспорт на пътници. Изложил е мотиви, че от приложените снимки се вижда и възприема паркирането на автомобила върху пътното платно, непосредствено до тротоарната площ, в частта върху която е разположена обозначаващата автобусна спирка табела, без да е видно на коя улица се намира и без да се възприемат други обекти в непосредствена близост. Решението е неправилно. Пред съда е било спорно обстоятелството дали паркираният автомобил се е намирал в зоната на спирката, в определеното за средствата на градския транспорт уширение или извън тази зона. Съдът е посочил мотивите, че от приетата по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният автомобил е паркиран на автобусната спирка, като според вещото лице предната част на автомобила се е намирала в зоната на забранителния знак Б27, позициониран на мястото, който се вижда в горната част на снимковия материал. При тези констатации изводите на съда, че не е доказано автомобилът да е създавал опасност или невъзможност за преминаване на другите участници в движението са необосновани, след като автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за движение. Неправилно съдът не е кредитирал заключението на вещото лице, което се основало на "сянката" на процесния автомобил, отразена на снимковия материал, предвид липсата на други източници и тъй като изготвената по делото справка от дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване" при община Варна не предоставя нужната информация относно организацията на движението и вертикалната сигнализация в пътния участък. Основателни са възраженията на жалбоподателя, че съдът не е допуснал исканите доказателства за установява на пътната маркировка към момента на нарушението, а същевременно е приел, че няма доказателства в тази насока, като и че наличието на забранителния знак Б 27 предпоставя, че спирането и паркирането в зоната на знака създава опасност или невъзможност за преминаване на пътни превозни средства и пешеходци. В акта е посочено че автомобилът е паркиран на автобусна спирка, в жалбата до съда се посочва, че автомобилът е бил паркиран в края и след автобусната спирка, не се оспорва, че автомобилът е паркиран частично в зоната на действие на забранителен знак В 27. В подадената пред касационната инстанция жалба се прави искане за отмяна на наложената от съда с протоколно определение от 13.01.2010 г. глоба на директора на Дирекция "ОООР" при Община Варна в размер на 50 лв., тъй като съдът не се е произнесъл по искането за отмяна на глобата. Искането е недопустимо и с определение № 6531 от 07.12.2010 г. по същото дело, след подаването на касационната жалба, съдът е отменил наложената глоба. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК Върховният административен съд, Седмо отделение