Решение № 2326 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 785/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Ердир, срещу Решение 24452/22.11.2024 г., постановено по адм. дело 3087/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на И. И. С. е отменен Ревизионен акт (РА) Р-22221522004291-091-001/17.10.2023 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 85/18.01.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че с оглед установеното превишение на разходите спрямо доходите обосновано ревизията е протекла по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Оспорва извода на съда относно размера на началната разполагаема от лицето сума поради липса на убедителни доказателства. В тази връзка счита, че неправилно съдът е кредитирал дадените в хода на производството свидетелски показания от роднина на С.. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът И. И. С., чрез пълномощника адв. Димитрова, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е бил РА Р-22221522004291-091-001/17.10.2023 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 85/18.01.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на И. И. С. са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за данъчния период 2017 г. в размер на 2 080,00 лв. главница, ведно с лихви в размер на 1 187,80 лв, и за данъчния период 2018 г. в размер на 1 481,00 лв. главница, ведно в лихви в размер на 692,49 лв., както и за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за данъчния период 2017 г. в размер на 1 588,62 лв. главница, ведно с лихви в размер на 907,20 лв., и за данъчни период 2018 г. в размер на 1 043,20 лв. главница, ведно с лихви в размер на 489,95 лв. На С., за същите данъчни периоди и видове задължения е проведена предходна ревизия, завършила с издаване на РА Р-22221520004812-091-001/07.01.2021 г., прогласен за нищожен при съдебното му оспорване. В хода на ревизионното производство е установено, че С. е осигурявана по трудови правоотношения за времето от м. 05.2013 г. до м. 07. 2016 г., предшестващо ревизираните периоди. Не се установява лицето да е подавало ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. При извършена имуществена съпоставка на С., приходните органи са приели, че разходите превишават декларираните приходи за ревизираните 2017 г. и 2018 г. Това е дало основание за протичане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като е прието наличието на основанието, предвидено в т. 7, ал. 1 от посочената норма, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. По отношение на началната разполагаема сума, С. е декларирала 71 700,00 лв., за която са дадени обяснения, че представлява наследство от майка ѝ Т. Д. К., починала на 12.01.2012 г. Посочено е, че сумата е съхранявана в сейф, в дома ѝ, докато е наела касета в банков сейф. Представени са смъртен акт и извлечения от 2 банкови сметки в Прокредит Банк ЕАД на името на майка ѝ. Извършен анализ е показал, че на 27.06.2008 г. по сметка на К. е постъпила сума в размер на 147 106,80 лв., наредена от Министерство на здравеопазването с основание обезщетение . На 30.06.2008 г. са изтеглени в брой 21 000,00 лв., на 03.07.2008 11 000,00 лв., а на 07.07.2008 г. са преведени по друга сметка 60 000,00 лв. Проследени са тегленията в брой от двете сметки, като е установено, че до 25.09.2009 г. общият размер на изтеглените средства се равнява на 109 750,00 лв. Във връзка с ревизията, от вуйчото на С. Я. Д. К., са дадени обяснения, че през януари 2012 г., след смъртта на К., в обитаваното от тях жилище, в домашния сейф, е намерена сума в размер на 90 000,00 лв., останала в наследство и на разпореждане на ревизираното лице. С декларация с вх. 94-00-340/05.03.2020 г., депозирана от С., в рамките на предходната ревизия, е посочено, че размерът на началната разполагаема сума към 01.01.2017 г. е 71 700,00 лв., съставляваща остатък от наследството в размер на 90 000,00 лв. Отделно лицето е посочило, че е получавала безвъзмездни помощи, превеждани по банков път от леля ѝ Д. Ш., наброяващи 10 000,00 лв. С. е дала обяснения, че за периода м. 09.2016 г. 10.2017 г. е живяла при Ш., а от м. 10.2017 г. до м. 12.2018 г., заедно със съпруга си Н. С., са обитавали дома на неговата майка В. С., поради което не е имала никакви разходи за издръжка и живот. Дадените обяснения не са кредитирани, като е прието, че липсват доказателства посочената сума в размер на 71 700,00 лв. да е била налична към началния момент на ревизията, поради което началната разполагаема сума е определена в размер на 5 000,00 лв. В съпоставката за доходите и разходите на С. са зачетени суми в размер на 7 167,29 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди съгласно изпълнителен лист на СГС, както и 19 000,00 лв. във връзка с продаден наследствен имот. Декларираните от лицето разходи за живот за 2017 г. в размер на 4 300,00 лв. и за 2018 г. в размер на 4 100,00 лв. също са намерили отражение в извършения анализ. В резултат е прието, че превишението на разходите над доходите на лицето за 2017 г. се равнява на 22 617,87 лв., за 2018 г. на 16 100,00 лв., съответно въз основа на тези суми са определени задълженията върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ до размерите, посочени по-горе. Задълженията за ЗОВ са определени съгласно чл. 29, ал. 3, чл. 33, чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО и чл. 6, ал. 8 КСО, като размерите, установени с РА, са изчислени след приспадане на внесени от С. авансови вноски за здравно осигуряване. В хода на съдебното производство са допуснати и кредитирани свидетелските показания на Я. К. вуйчо на С.. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е отменил ревизионния акт поради материална незаконосъобразност. Прието е, че от фактическите установявания по спора и съвкупния анализ на доказателствения материал се доказва твърдяната от С. разполагаема сума към началото на ревизирания период, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Постановена е незаконосъобразност на спорния РА и в частта на установените задължения за ЗОВ при съобразяване Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г., постановено по тълк. дело 8/2020 г. на ВАС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. В конкретния случай спорът се свежда до размера на разполагаемата сума от С. към 01.01.2017 г., съответно налице ли е основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, обосновало провеждане на ревизионното производство по особения ред. Настоящият касационен състав намира за правилни и логически издържани мотивите на съда, че С. е доказала наличието на декларираната сума от 71 700,00 лв. към началния момент на ревизията. Безспорно майката на лицето е получила на 27.06.2008 г. сума в размер на 147 106,80 лв. като обезщетение от Министерство на здравеопазването, като към 25.09.2009 г. се установява, че К. е изтеглила в брой общо 109 750,00 лв. На първо място, правилно съдът е кредитирал обясненията на Я. К., според които К. е получавала месечно възнаграждение от фондацията, която е основала Център за защита правата в здравеопазването , факт, който впрочем е обществено достояние. В тази връзка, напълно възможно е било към датата на смъртта на К. 07.01.2012 г. от 109 750,00 лв. да са останали средства в размер на 90 000 лв. Сумата е останала на разположение на лицето, като първоначално е съхранявана в домашен сейф, а впоследствие е наета банкова касета. По делото е налице потвърждение от Райфайзенбанк България ЕАД (л. 322 от адм. преписка), че С. е имала сключени договори за наем на банкова касета през периода 19.03.2018 г. 18.03.2020 г., което е индиция, че дори към този момент лицето е разполагало с останали парични средства. Обясненията, дадени от С. при първата ревизия, са изцяло в този смисъл, т.е. налице е последователност в поддържаната защитна линия. Приходните органи не са съобразили и обстоятелството, макар да е отразено в РА и решението на Директора на ОДОП , че през периода 2013 г. 2016 г. С. е работила, видно от справка за осигуряване на лицето по периоди и осигурители (л. 316 от адм. преписка). Според писмени обяснения са ѝ били осигурявани квартири, като не е заплащала комунални услуги, т.е. не само че лицето е имало приходи, но и битовите му разходите са били сведени до минимум. Отделно, констатирани са и доходи от продажба на недвижимо имущество и присъдени обезщетения. Също така, за периода 2016 г. 2018 г. е декларирано, че С. е живяла при леля си Д. Ш., а след това в дома на майката на съпруга ѝ, като не е заплащала битови сметки (л. 34 от адм. преписка). С оглед това напълно възможно е от момента на откриване на сумата от 90 000,00 лв. през 2012 г. да са останали 71 700,00 лв. към 01.01.2017 г. По отношение на ЗОВ, правилно административният съд е приложил Тълкувателно решение 2/02.02.2022 г. на ОСК на Върховния административен съд по т.д. 8/2020 г., съгласно което не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи. Доказателствената тежест за установяване на този факт е на органите по приходите. В конкретния случай по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, а липсват и подобни твърдения, че определеният с ревизионния акт облагаем доход с неустановен произход е доход от трудова дейност и представлява осигурителен доход, за който са дължими осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице. В заключение, настоящият съдебен състав намира за недоказано за целите на данъчното облагане твърдяното превишение на разходите над приходите, поради което не е било налице и основание за провеждане на ревизията по особения ред, а установените данъчни и осигурителни задължения са незаконосъобразни. Достигайки до този извод, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,