Решение № 6054 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16891/2013 г.

Решение № 6054 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16891/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Благоевград Атанас Станкев Камбитов против Решение № 1789/24.10.2013 г., постановено по адм. д. № 147/2013 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Николай Ристакиев Иванов против заповед № 7/7.01.2013 г. на кмета на община Благоевград, с която е одобрено допълването на кадастралния план на с. Рилци с нов пл. № 418 в кв. 2, записан в разписната книга на името на Александър Минков Зайков, по кафявия цвят на туша на приложената към заповедта скица. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, което е довело до формираното на неверни правни изводи. Процедурата е по чл. 53, ал. 2 ЗКИР вр. с § 4, ал. 1, т. 2 ЗКИР и чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. Изменението се допуска като съставеният акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица, когато спорът за материално право е решен по исков ред с участието на същите тези заинтересувани страни. В процесния случай, за спорната граница е воден ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, неподписалите заинтересувани страни са участвали в това производство, имали са възможността да направят съответните възражения и да се защитят, силата на присъдено нещо се простира и спрямо тях. Нещо повече - изпълнен е въвод във владение, съставен е протокол. В изпълнителното производство е участвало вещо лице, което е дало изявление, отразено в протокола за въвод във владение (стр. 32 от делото), че процесният имот е идентичен с този по делото, чието решение се изпълнява. Както в решението, така и в изготвените други доказателства - скица и протокол на съдебен изпълнител са конкретизирани точните параметри на спорното право. С тези доказателства решаващият съд не се е съобразил, а е дал вяра на експертно заключение по изслушана и приета в производството по чл. 53 ЗКИР експертиза. Не става ясно необходимостта от допускането на тази експертиза, след като е имало състезателно производство и влязло в сила съдебно решение, задължително за участвалите страни, още повече предвид ноторния факт, че в административното производство не биха могли да се решават имотни спорове, при това вече решени със сила на присъдено нещо, както беше посочено по-горе. Постановеният административен акт от компетентен орган е законосъобразен и като го е отменил, решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната Заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав,