Решение № 13017 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10674/2017 г.

Решение № 13017 от 26.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10674/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - София област (ТП на НОИ – София област) срещу решение № 653/24.07.2017 г., постановено по адм. дело № 304/2017 г. по описа на Административен съд – София област, с което е отменено решение № 1012-22-279#1 от 20.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ-София област, с което е отхвърлена жалбата на И. Костадинова срещу Разпореждане № [ЕГН] от 11.11.2016 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - София област. Делото като преписка е върнато на ТП на НОИ - София област за ново произнасяне при съобразяване на дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Поддържат се доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 69в, ал. 3 КСО и чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 1 и 3 АПК. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването срещу издадения административен акт. Ответникът – И. Й. Костадинова, чрез процесуален представител – адв. К. Средкова, оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски – възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура (ВАП) дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу издадения административен акт. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на разглеждане в първоинстанционното производство е Решение № 1012-22-279#1 от 20.01.2017 г. на Директора на ТП на НОИ-София област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. Костадинова срещу разпореждане № [ЕГН] от 11.11.2016 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ-София област. Прието е, че на същата е отпусната ЛПОСВ при навършена възраст 60 г. и 10 мес. и зачетен осигурителен стаж 37 г. 09 мес. и 19 дни, от които 09 г. 09 мес. и 02 дни - учителски осигурителен стаж. Административният орган е посочил, че съгласно чл. 2, ал. 6 КСО учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска, като последният е създаден, считано от 1.01.1997 г. Средствата във Фонда се набират ежемесечно за лица, работещи на учителски и приравнени на тях длъжности. Като се е позовал на Писмо от 4.11.2016 г. на директора на Професионална гимназия по Компютърни технологии и системи (ПГ по КТС) - гр. Правец при Технически Университет гр. София, в което се заявява, че за посочения период 17.09.1990 г. – 31.12.2009 г. за педагогическия персонал (вкл. и за И. Костадинова), работещ в гимназията, не са начислявани вноски в Учителския пенсионен фонд, административният орган е приел, че този период не следва да се зачита за учителски осигурителен стаж, поради неизпълнение на условието, предвидено в чл. 69в, ал. 1 КСО. Решаващият съд намира за неправилно заключението на Директора на ТП на НОИ - София област, че периодът, през който жалбоподателката е полагала труд като възпитател в ПГ по КТС - гр. Правец, не следва да се зачита за учителски осигурителен стаж, тъй като за този период работодателят не е начислявал вноски за Костадинова за УПФ. Обоснован е извод за наличието на пряко противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от НПОС, която дава легално определение на понятието учителски трудов стаж. След анализ на относимата нормативна уредба, първоинстанционният съд извежда, че учебни и възпитателни заведения по смисъла на тази разпоредба са създадените по реда на отменения Закон за народната просвета, действал до 1.08.2016 г., а от същата дата по Закона за училищно и предучилищно образование. Учителските и възпитателски длъжности са: "младши учител", "учител", "старши учител", "главен учител", "младши възпитател", "възпитател", "старши възпитател", "главен възпитател". Въз основа на изложеното, решаващият съд мотивира становище, съобразно което законодателят не обвързва определянето на трудовия стаж като учителски с внасянето на вноски в УПФ, а с това на каква длъжност е положен трудът. При преценка на представените в първоинстанционното производство трудови книжки е установено, че жалбоподателката е полагала труд като учителка в СПТУМ "В. Радински" за периода 1.09.1978-30.11.1981 г. (л. 48) и възпитател в ПГ по КТС, гр. Правец, за периода 14.09.1990-1.02.2015 г., поради което е прието, че същата има над 28 г. учителски стаж. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – София област, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд e събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Спорен от правна страна е въпроса досежно наличието на предпоставките по отношение на И. Костадинова да й бъде отпусната добавка към пенсията от Учителския пенсионен фонд (УПФ) съгласно чл. 69в, ал. 3 КСО. Поради специфичния характер на работата си, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при по-благоприятни условия – по-ниска възраст и по-кратък осигурителен стаж. Разпоредбата на чл. 69в, ал. 1 КСО дава право на т. нар. "пенсия за ранно пенсиониране на учителите". Редът, предвиден с разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 КСО се отнася за учителите, които са придобили право на ранно пенсиониране при условията на чл. 69в, ал. 1 КСО, но не са го упражнили. Те могат да се пенсионират при общите условия за навършена възраст и продължителност на осигурителния стаж по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. В този случай пенсиите им за осигурителен стаж и възраст се изплащат от фонд "Пенсии", а от Учителския пенсионен фонд получават добавка. Учителският пенсионен фонд се създава от 1.01.1997 г. На основание чл. 2, ал. 6 КСО учителите се осигуряват за старост и в Учителския пенсионен фонд с отделна осигурителна вноска. Средствата в Учителския пенсионен фонд се набират от осигурителни вноски, които ежемесечно се превеждат във фонда за лица, работещи на учителски длъжности. Набраните средства в Учителския пенсионен фонд се разходват за изплащане на пенсиите и добавките по чл. 69в от КСО. Съобразно нормата на чл. 19, ал. 1, изр. 1 НПОС, учителски стаж е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Учителският стаж е вид осигурителен стаж. Според легалната дефиниция, установена в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО осигурителен стаж за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО е времето, през което са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение. И. Костадинова е именно лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО – служител по трудово правоотношение при пълно работно време. Цитираната разпоредба не свързва осигурителния стаж с реалното внасяне на осигурителни вноски. Достатъчно условие за възникване на съответното право е те да са били дължими. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО установява началният момент, от който възниква осигуряването, като го обвързва с деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, и продължава през периода от време, за който са внесени или дължими осигурителни вноски. За да се счита едно лице за осигурено и да има право на парични обезщетения и помощи, предвидени в КСО, е необходимо да са налице едновременно две условия: да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване; да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение /получено, начислено, но неизплатено или неначислено/. Съгласно новелата на чл. 6, ал. 7 КСО, осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е изцяло за сметка на осигурителя, респективно Професионална гимназия по компютърни системи и технологии в гр. Правец. Осигуреното лице, което е различно от осигурителя не следва да понася неблагоприятни последици от неправомерното поведение на осигурителя. Недопустимо е неизпълнението на задължението на осигурителя по чл. 5 във вр. чл. 6, ал. 7 КСО за внасяне на осигурителни вноски да накърнява гарантираните от Кодекса за социално осигуряване права на осигуреното лице. Материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 69в, ал. 3 КСО са налице и неправилно на жалбоподателката не е отпусната предвидената в нея добавка от Учителския пенсионен фонд. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски, представените доказателства за реалното им извършване и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ТП на НОИ – София област следва да заплати на И. Костадинова сумата от 200 лева (двеста лева) – възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,