Решение № 923 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8625/2015 г.

Решение № 923 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8625/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Анна Димитрова Ненова от гр. София, чрез пълномощника адв. Пена Тотева, против решение № 4057/11.06.2015 г., постановено по адм. дело № 12574/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против отказа на директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - Слатина да разгледа жалбите на същата против заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г. на РДСП - София и задължително предписание № 2/31.05.2014 г. на директора на дирекция "СП" - Слатина. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният отказ, а жалбите против посочени актове да бъдат приети за подадени в срок. В съдебното заседание по делото пълномощникът на касационната жалбоподателка - адв. Пена Тотева, иска да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради това, че защитавала безплатно Анна Ненова и същата получавала само инвалидна пенсия. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, чрез пълномощника юрисконсулт Лида Лазарова, оспорва жалбата, като излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София е отхвърлена жалбата на Анна Димитрова Ненова срещу отказ на ДСП - Слатина /използваната в първоинстанционното решение абревиатура би следвало да означава "дирекция "Социално подпомагане"/ да разгледа и да се произнесе по жалби от 15.12.2014 г. и двете срещу заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г. и задължително предписание № 2/31.05.2014 г., обективиран в писмо изх. № ЗД-94АА-62/17.12.2014 г. на директора на ДСП - Слатина. За да постанови това решение съдът е приел, че директорът на дирекция "СП" - Слатина правилно е отказал да разгледа и да се произнесе по същество по жалбите на Анна Ненова против срещу заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г. и задължително предписание № 2/31.05.2014 г., тъй като жалбите са просрочени. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Съдебното производство пред първоинстанционния съд по адм. дело № 12574/2014 г. по описа на Административен съд София - град е образувано по жалба, заведена с вх. № ЗД-94АА/64-29.12.2014 г. по описа на дирекция "СП" - Слатина, подадена от Анна Димитрова Ненова против отказа на ДСП - Слатина да администрира нейни жалби от 15.12.2014 г. против заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г. и задължително предписание рег. № 2/31.05.2014 г., двете издадени от директора на дирекция "СП" - Слатина, обективиран в писмо изх. № ЗД94-АА-62/17.12.2014 г. на директора на дирекция "СП" - Слатина. В това писмо е посоченото, че е относно постъпили от Анна Ненова жалби с вх. № ЗД-94 АА/62 от 16.12.2014 г. и ЗД-94 АА/63 от 16.12.2014 г., с които са обжалвани, съответно, заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г. и задължително предписание № 2/31.05.2014 г., издадени от директора на дирекция "СП" - Слатина. Изложено е, че пощенското клеймо на плика, с който са изпратени двете жалби е от 15.12.2014 г., а жалбите са получени в дирекция "СП" - Слатина на 16.12.2014 г., във връзка с което сроковете по отношение на обжалване на административните актове, издадени от ДСП - Слатина, са изтекли. От съдържанието на двете жалби, подадени от Анна Ненова - вх. № ЗД-94 АА/62 от 16.12.2014 г. и ЗД-94 АА/63 от 16.12.2014 г., с които са обжалвани, съответно, заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г., издадена от името на директора на дирекция "СП" - Слатина и задължително предписание № 2/31.05.2014 г. на директора на дирекция "СП", е видно, че жалбите са адресирани до директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София - град. С оспореното пред първоинстанционния съд писмо с изх. № ЗД-94-АА-62/17.12.2014 г., издадено от директора на дирекция "СП" - Слатина, същият е приел за просрочени подадените от Анна Ненова жалби против заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г. и задължително предписание № 2/31.05.2014 г. По своята правна същност това писмо представлява процесуален административен акт, с който се отказва разглеждането по същество на подадените жалби по съображения, че същите са просрочени. Двете жалби са подадени до директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София - град, който е по-горестоящият административен орган на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, следователно Анна Ненова е обжалвала заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г. и задължително предписание № 2/31.05.2014 г., издадени от директора на дирекция "СП" - Слатина, по административен ред. Процесуалните правила за оспорването на административните актове по административен ред са регламентирани в глава шеста от дял втори на Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 88, ал. 1 АПК са предвидени хипотезите, при които жалбата и протестът се оставят без разглеждане, като в т. 2 е посочено подаването им след срока по чл. 84. Съгласно ал. 2 на същия член, в случаите по ал. 1, т. 1 жалбата или протестът се препраща на компетентния орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган. Следователно, в случаите, при които жалбата до по-горестоящия административен орган е просрочена, компетентен да я остави без разглеждане на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 АПК е по-горестоящият административен орган. В конкретния случай този орган е директорът на Регионална дирекция за социално подпомагане - София - град, който всъщност е и адресатът на двете жалби, подадени от Анна Ненова против заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г. и задължително предписание № 2/31.05.2014 г. Административният орган, който е издател на административния акт, оспорен по административен ред пред по-горестоящия административен орган не е компетентен да се произнесе по допустимостта на подадената жалба против неговия акт, включително и когато евентуалната недопустимост на жалбата произтича от подаването й след срока за обжалване. В случая писмо изх. № ЗД-94-АА-62/17.12.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, което по своето съдържание и правни последици представлява акт за оставяне без разглеждане на жалбите от Анна Ненова против заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г. и задължително предписание № 2/31.05.2014 г., издадени от директора на дирекция "СП" - Слатина, е издадено от директора на дирекция "СП" - Слатина, който не е компетентен да се произнесе по допустимостта на тези жалби. Затова писмо изх. № ЗД94-АА-62/17.12.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Слатина, което е предмет на оспорването пред Административен съд София - град, представлява нищожен административен акт и първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си по чл. 168 АПК е следвало да прогласи неговата нищожност поради наличието на основание за незаконосъобразност, предвидено в чл. 146, т. 1 АПК. Като не е сторил това първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, при наличието на отменително основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, който следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде прогласена нищожността на писмо изх. № ЗД94-АА-62/17.12.2014 г. на директора на дирекция "СП" - Слатина. Жалбите, подадени от Анна Ненова с вх. № ЗД-94 АА/62 от 16.12.2014 г. и ЗД-94 АА/63 от 16.12.2014 г., с които са обжалвани, съответно, заповед № ЗД-РД-18/86/29.07.2014 г. и задължително предписание № 2/31.05.2014 г., издадени от директора на дирекция "СП" - Слатина, следва да бъдат изпратени на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - София -град по компетентност. Следва за прецизност да се уточни, че съдът е дал неправилна правна квалификация на съдебното производство по чл. 294-298 АПК, тъй като посочените разпоредби се отнасят до обжалване на действията на органа по изпълнението. Съдът не е изяснил какъв е характера на оспорения пред него административен акт, въпреки дадени указания в тази връзка в определение № 4873/29.04.2015 г. по адм. дело № 4181/2015 г. на ВАС, шесто отделение, според които по своята правна същност оспореното пред съда писмо изх. № ЗД-94-АА-62/17.12.2014 г. на директора на дирекция "СП" - Слатина представлява процесуален административен акт, с който се отказва разглеждането по същество на подадените жалби до по-горестоящия административен орган. Наред с това, въпреки дадената от първоинстанционния съд квалификация на производството, същият е разгледал жалбата по реда на чл. 145 и сл. АПК. Предвид това и настоящото производство се развива като касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК. Въпреки изхода на правния спор, искането на адв. Пена Тотева да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като по делото не са представени доказателства, че същата е предоставила на жалбоподателката Анна Ненова безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата /на материално затруднено лице/. В първоинстанционното производство е представена декларация от Анна Ненова за материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК /л. 89 от делото/, от която се установяват получаваните от страната доходи, имуществено и здравословно състояние, но тази декларация не представлява доказателство, че адвокатът е предоставил безплатна правна помощ. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие между адв. Пена Тотева и Анна Ненова или друг документ, от който да е видно, че предоставената правна помощ по делото е безплатна. Затова, не са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Тотева и искането й в този смисъл следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,