Решение № 3545 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13296/2018 г.

Решение № 3545 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13296/2018 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Местни приходи" при Община Казанлък, чрез процесуален представител, срещу Решение № 251 от 10.08.2018 г., постановено по адм. дело № 71/2018 г. по описа на Административен съд – С. З., в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № 439-МИ/27.09.2017 г., издаден от инспектор "Местни приходи" при Община Казанлък, потвърден с Решение № 1/15.01.2018 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Казанлък. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт в горепосочената му част е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че заповедта на Областния народен съвет Х. по чл. 20 от Наредбата за базисните цени на недвижимите имоти (отм.); е издадена от компетентен орган и е стабилен административен акт, с оглед на което неправилно съдът е приел, че тя е неотносима към данъчното облагане и не съдържа волеизявление за определяне на зоните в гр. К. Счита, че именно посочените в заповедта зони са определящи за коефициента местоположение с оглед изчисляване на данъчната оценка на имотите по Приложение № 2 към ЗМДТ. Намира, че процесният имот попада в трета строителна зона, с оглед на което правилно с оспорения АУЗД е определена данъчната му оценка, а от там и размера на дължимия данък и ТБО. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение в атакуваната му част и отхвърляне на оспорването. Ответникът по касационната жалба - М. Г. от гр. [населено място], с писмен отговор и защита по същество оспорва основателността й и претендира отхвърлянето й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС-С. З. е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по декларация № 439-МИ/27.09.2017 г., издаден от инспектор "Местни приходи" при Община Казанлък, потвърден с Решение № 1/15.01.2018 г. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Казанлък, с който за М. Г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и ТБО за имоти с партидни номера М146, 7404 Н5 и 7404 Н582 в гр. К. за периоди 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., ведно със следващите се лихви за забава. За да достигне до извод за частична основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: С декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 22.06.2012 г. Георгиев е декларирал придобит имот в гр. К. – УПИ 13, кад. № 8789, кв. 29, партиден № 7404 Н580, представляващ земя и сграда – автобаза, а с декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 7404000227 – имот в гр. К., УПИ 12, кад. № 8788, кв. 29 партиден № 7404 Н582, земя и сгради – бензиностанция и битова сграда. След извършена проверка по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, орган по приходите при Община Казанлък е издал Акт за установяване на задължение по декларация № 439-МИ от 27.09.2017, с който са установени и задължения за данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и ТБО както следва: За периода 01.01.2012 г. -29.02.2012 г. за имот п. № М14: ДНИ -181, 70 лева и лихви - 98, 10 лева, ТБО – 242, 26 лв и лихви - 130, 80 лв. За периода 01.03.2012-31.12.2012 г за имот партиден № 7404 Н850: ДНИ -1129, 04 лв и лихви 590, 47 лв.; ТБО - 1505, 39 лв. и лихви - 787, 30 лв. За периода 01.03.2012 г. - 31.12.2012 г. за имот парт. № 7404582: ДНИ-390, 09 лв. и лихва - 204, 01 лв.; ТБО - 520, 11 лв. и лихва 272, 01 лв. За 2013 г.: за имот парт. № 7404 Н580: ДНИ -1354, 85 лв. и лихва -570, 97 лв.; ТБО -1806, 47 лв и лихва -761, 30 лв., за имот парт. № 7404 Н582: ДНИ – 468, 10 лв. и лихва -197, 27 лв.; ТБО - 624, 13 лв. и лихва - 263, 03 лв. За 2014 г.: за имот парт. № 7404 Н850: ДНИ -1347, 76 лв. и лихва - 421, 08 лв., ТБО – 1 797, 01 лв. и лихва - 561, 44 лв., за имот парт. № 7404 Н582 - ДНИ – 465, 82 лв. и лихва -145, 54 лв., ТБО - 621, 10 лв. и лихва -194, 04 лв. За 2015 г.: за имот парт. № 7404 Н850: ДНИ -1340, 67 лв. и лихва 282, 16 лв., ТБО - 1787, 56 лв. и лихва 376, 21 лв., за имот с парт. № 7404 Н852: ДНИ - 454, 73 лв. и лихва 95, 70 лв.; ТБО - 606, 30 лв. и лихва - 127, 60 лв. За 2016 г.: за имот парт. № 7404 Н850 - ДНИ - 1333, 58 лв и лихва - 145, 40 лв; ТБО - 1778, 10 лв. и лихва - 193, 86 лв., за имот парт. № 7404 Н852 - ДНИ - 452, 51 лв. и лихва - 49, ЗЗ лв.; ТБО - 603, ЗЗ лв. и лихва - 65, 78 лв. Съобразно мотивите на АУЗД данъкът за недвижимите имоти е определен в размер 1. 5 на хиляда спрямо данъчната оценка на имота, на основание чл. 15 от Наредба № 31 за определяне размера на местните данъци на територията на община Казанлък. Размерът на ТБО е определен при прилагане на чл. 66 ЗМДТ и чл. 18 от Наредба № 26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Казанлък за 2012 г., 2013 г, 2014 г, 2015 г и 2016 г. в размери: 2‰ върху данъчната оценка, в това число: за сметосъбиране и сметоизвозване — 0. 88‰, обезвреждане битовите отпадъци в депа — 0. 64‰ и за чистота на териториите за обществено ползване — 0. 48. В хода на съдебното производство като доказателства са събрани заповеди на Кмета на Община Казанлък по чл. 63, ал. 2 и чл. 71 от ЗМДТ за определяне границите на районите за сметосъбиране и сметоизвозване, Решение на Директора на РИОСВ С. З. за регистриране и издаване на регистрационен документ № 13-РД-258-00/25.02.2014 г, Решение № 13-ДО-354-00 от 21.02.2011 г на Директора на РИОСВ С. З., с което на основание чл. 42, ал. 1 вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУО се разрешава за срок от 21.02.2011 г. - 21.02.2014 г. Община Казанлък да извършва дейности по събиране и транспортиране на отпадъци в посоченото депо, скица на имота, предвиден за сметище, предписание, Решение № 11/18.07.2016 г, графици за отчитане явяването и неявяването на работа от заетите в общинското предприятие - ОП "КС и ПИС", пътни листи, таблици за отчитане явяването на работа на лицата от Звено "ССТТБО", Заповед № 251/04.10.1991 г на Председателя на Областен народен съвет Х. за одобряване предложените от ОбС граници на зоните по чл. 5 от Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти, утвърдена с ПМС № 151/1991 г. (отм.);. По делото са приети основно и допълнително заключение по проведената СИЕ, последното от които частично кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, както и на твърденията и възраженията на страните, решаващият състав е приел, че спорът се концентрира върху точното определяне на данъчните оценки на имотите, върху които са определени размерите на задълженията. В частност контроверзният въпрос е в коя зона на населеното място попадат процесните имоти. В тази връзка съдът не е кредитирал отговора на експерта, че имотите попадат в трета зона на гр. К., съгласно границите й, определени със Заповед № 251/04.10.1991 г на Председателя на Областен народен съвет Х. за одобряване предложените от ОбС граници на зоните по чл. 5 от Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти, утвърдена с ПМС № 151/1991 г. Преценил е, че посочената заповед не определя зоните на гр. К. за данъчни цели, поради което и е неотносима към спора. Посочил е, че границите на зоните, които са определени с този акт са по чл. 5 от Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти, утвърдена с ПМС № 151/1991 г. (отм.); , а чл. 5, ал. 1 от посочения подзаконов нормативен акт определя цифром базисните пазарни цени на земите, включени в строителните граници на населените места за един квадратен метър съобразно функционалния тип на населеното място и зоната, в която попадат. Отчел е, че съгласно чл. 20 от същата Наредба, в редакция й към датата на заповед № 251/04.10.1991 г, границите на зоните в населените места по чл. 5 и категориите на вилните зони по чл. 6 се определят с решение на изпълнителния комитет на съответния областен народен съвет, с оглед на което е приел, че визираната заповед не съдържа волеизявление по определяне зоните на гр. К. за определяне коефициент местоположение с оглед изчисляване на данъчната оценка на имотите по Приложение № 2 към ЗМДТ. На основание чл. 6, ал. 1, предл. последно от Приложение № 2 към ЗМДТ, съдът е счел, че след като не са определени зоните в гр. К., то следва да се приложат коефициентите от колона 7 на таблица 3, тъй като в случая не се касае за вилна зона и не са приложими коефициентите по колона 10. Поради това е кредитирал вариант втори от допълнителното заключение по СИЕ, определящо стойностите на ДНИ и ТБО въз основа данъчна оценка, определена като коефициент местоположение по седма колона на таблица № 3, приложение № 2 към ЗМДТ, възлизащи за периода 2012 - 2016 г. на сумите от 3 848.96 лв. ДНИ и прилежащи лихви - 1210. 37 лв.; ТБО - 5131. 93 лв. и лихва – 1 613. 83 лв. До тези размери съдът е отхвърлил оспорването на процесния АУЗД, а над тях е отменил обжалвания акт. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение в атакувана му част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 1, 2 и 3 ЗМДТ, а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 – т. 19 ЗМДТ. Между страните не е спорно, че М. Г. е собственик на описаните в АУЗД недвижими имоти, както и че същите се намират в строителните граници на гр. К. Спорът се концентрира върху размера на установените с АУЗД задължения за ДНИ и ТБО, респ. върху определената от общинската администрация данъчна оценка на имотите. По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 с. з. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2011 г.) данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. На основание чл. 22 ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 от закона размера на данъка, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. С решение № 28 от 28.02.2008 г. Казанлъшкият общински съвет е приел Наредба за определянето на местните данъци на територията на Община Казанлък. Издателят на АУЗД се е съобразил с Наредбата и ЗМДТ при изчисляване на конкретните размери на ДНИ и ТБО за всеки един от данъчните периоди, като е отчел данъчната оценка на имотите, формирана съгласно чл. 13, ал. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ. Цитираната разпоредба сочи, че данъчната оценка се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по формулата ДО = БС x Км x Ки x Ку x Кз x ПЗ + ДП, където: ДО е данъчната оценка в левове; БС - базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове; Км - коефициент за местоположение съгласно таблица № 3; Ки - коефициент за инфраструктура; Ку - коефициент за устройствена зона; Кз - коефициент за застроеност; ПЗ - площта на земята, включително застроената площ в кв. м; ДП - данъчната стойност на подобренията. При тази нормативна регламентация, първоинсанционният съд правилно е приел, че контроверзен е въпросът за приложимия при определянето на данъчните оценки на имотите корекционен коефициент за местоположение /Км/ по таблица № 3, Приложение № 2 ЗМДТ. Неговите параметри са обусловени както от местонахождението, групата и категориите на имотите, така и от зоната, в която те попадат. Обосновано в тази връзка решаващият състав е съобразил, че представената Заповед № 251/04.10.1991 г. на Председателя на Областен народен съвет Х. не е издадена от посочения в чл. 20 в приложимата му по време редакция от Наредбата за базисните пазарни цени на недвижимите имоти, приета с ПМС № 151/1991 г. (отм.); орган, който е оправомощен да определя границите на зоните в населените места по чл. 5. Поради това обективираното в заповедта волеизявление не е породило правни последици, респективно – зоните в населеното място са останали неопределени. Този извод сочи към приложимост на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ, регламентираща като относими корекционните коефициенти, посочени в таблица 3, колона 7. Именно с тях е съобразен изготвеният от експерта втори вариант по последното допълнително заключение по СИЕ, с оглед на което обосновано съдът го е кредитирал като обективно и компетентно даден. Като е приел, че при така формираните стойности на данъчните оценки на процесните имоти, се дължат ДНИ в общ размер от 3848.96 лв. и ТБО в размер на 5 131.93 лв., ведно със следващите се лихви за забава, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Отменяйки оспорения АУЗД над тези размери решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение