Решение № 5053 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12374/2014 г.

Решение № 5053 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12374/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Марио Костадинов Иванов от гр. София, срещу Заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-4819/31.05.2014 г. С последната, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) и поради придобиване право на пенсия, е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбата е подадена в срок и от адресат на обжалвания административен акт, за който същият е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) и поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), по инициатива на органа по назначаването, е прекратено служебното правоотношение на Иванов. Недоволен от заповедта, жалбоподателят я обжалва. Твърди, че тя е неправилна поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което моли нейната отмяна. Претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лева. Твърди прекомерност на заплатеното от Иванов адвокатско възнаграждение, също в размер на 400 лева. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е заемал длъжността "старши инспектор", началник на група към Отдел "Охрана на обществения ред, оперативни обекти и видеонаблюдение" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) на Министерството на вътрешните работи (МВР), служебното правоотношение за която длъжност е прекратено с обжалваната от него МЗ. Директорът на СДВР е направил Предложение рег. № Я-34514/23.05.2014 г. (л. 9) до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, да бъде прекратено служебното правоотношение на Иванов, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, а и от приложената Справка за осигурителен стаж рег. № Я-34192/22.05.2014 г. (л. 11) е видно, че жалбоподателят към дата 19.05.2014 г. е прослужил като държавен служител в системата на МВР 30 години, 9 месеца и 12 дни. Освен това има още 1 г. и 16 дни друг осигурителен стаж или общо, към посочения момент, има осигурителен стаж от 31 години, 9 месеца и 28 дни. Данните от справката не са оспорени от жалбоподателя. В съответствие с предложението, с обжалваната МЗ министърът като орган по назначаването, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.), е прекратил служебното правоотношение на Иванов като държавен служител в МВР. Обжалваната МЗ е връчена на жалбоподателя на 7.07.2014 г. (л. 12), като същия ден той е подписал акт за сдаване на длъжността (л. 13). В Държавен вестник (ДВ) бр. 53/27.06.2014 г. е обнародван нов ЗМВР, в сила от 1.07.2014 г., отменил ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 17/24.02.2006 г. Съгласно чл. 249, ал. 2 ЗМВР (отм.) и чл. 230, ал. 2 от действащия ЗМВР, служебното правоотношение на служителите в МВР се прекратява от датата на връчване на заповедта за това. При така установените факти, настоящият състав на ВАС прави следните изводи: Жалбата е основателна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР (отм.) орган - министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Актът е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР, отм.) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР (отм.), до органа по назначаването, съдържащо съображения относно осигурителния стаж на служителя в системата МВР. Поради това съдът приема, че са спазени административнопроизводствените правила и в частност - изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР (отм.). Заповедта обаче е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (в последната, актуална към издаване на МЗ редакция) от ЗМВР (отм.), служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО, "Държавните служители по ЗМВР от 1.01.2012 г., придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР". От неоспорените данни в справката е видно, че Иванов има необходимия осигурителен стаж, вкл. и необходимия такъв в системата на МВР, поради което е придобил и право на пенсия. С чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.), действал към датата на издаване на обжалваната МЗ, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта им, каквато е хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР. Не се спори по делото, че към 19.05.2014 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 30 години, 9 месеца и 12 дни и има общ осигурителен стаж 31 години, 9 месеца и 28 дни. По този начин той е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО. Съгласно вече цитираните чл. 249, ал. 2 от ЗМВР (отм.) и чл. 230, ал. 2 ЗМВР, служебното правоотношение на Иванов е било прекратено на 7.07.2014 г. - датата, когато му е връчена обжалваната МЗ. Междувременно, както се посочи, от 1.07.2014 г. е влязъл в сила и действа нов ЗМВР, в чл. 226, ал. 1, т. 13 от който е запазена възможността служебното правоотношение на служителя да бъде прекратено след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, ако държавният служител не е упражнил правото си на пенсия, но само по искане на служителя. Правото на инициатива за прекратяване, предоставено на органа по назначаване с чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.), според действащия ЗМВР, след 1.07.2014 г. вече не съществува. Междувременно, въпреки издаването на обжалваната МЗ, на основание чл. 249, ал. 2 от ЗМВР (отм.) до 1.07.2014 г. и чл. 230, ал. 2 ЗМВР след тази дата, служебното правоотношение на Иванов е продължило да съществува до 7.07.2014 г. От анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност, обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт. Междувременно обаче, до момента на прекратяване на служебното правоотношение на Иванов, с цитираната норма на сега действащия ЗМВР, той е бил лишен от правото да инициира производство за прекратяване на служебното правоотношение на служителя. Поради настъпилата междувременно нормативна промяна и на основание чл. 142, ал. 2 АПК, обжалваната МЗ се явява незаконосъобразна. Жалбата срещу заповедта се явява основателна, поради което следва да се отмени тя. По делото е направено искане от жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски по делото. Предвид правните изводи на ВАС, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143 от АПК, да бъде осъдено МВР да заплати на Иванов сумата 410,00 лева: 10 лв. държавна такса и 400 лв. заплатен от него адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие от 11.07.2014 г. (л. 7). Така договореният и заплатен от жалбоподателя адвокатски хонорар, според настоящия състав на ВАС не е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на казуса, поради което възражението за прекомерността му, направено от процесуалния представител на министъра, се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение