Решение № 2132 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 234/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М. И. чрез процесуален представител адв. Г. Юрукова против Решение 1891/05.11.2024 г., постановено по адм.д. 338/2024г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което са отхвърлени исковете му по чл.256, ал.1 и по чл.256, ал.2 от АПК срещу кмета на Община Дупница. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяната му и за постановяване на ново, с което да бъде осъден кмета на Община Дупница, да извърши претендираните в исковата молба действия. Претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание поддържа касационната жалба. Ответникът кмет на Община Дупница, чрез адв. Малоселски, в писмен отговор и в допълнително становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в този касационен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по коригирана искова молба на С. М. И., след изпълнение на указания на ВАС дадени с решение 6873/ 05.06.2024 г. на ВАС по адм.д. 3797/ 2024 г., с формулирани два иска срещу кмета на Община Дупница по чл.256, ал.1 и по чл.256, ал.2 от АПК. С първият се иска той да изпълни свое произтичащо от закона задължение, а именно да предприеме действия и да приложи на място одобрения със заповед 479/14.04.1982 г. регулационен план на с.Джерман, община Дупница в частта за уличната регулация за улица с о.т. 121-125-126-127 и реализира на място улица с о.т. 121-125-126-127 за осигуряване възможността за спокойно и съответно на обема на правото на собственост на ищеца право на ползване на УПИ VIII-419 в кв.35 по рег. план на селото. Вторият иск, с правно основание по чл.256, ал.2 от АПК, е подаден в условията на евентуално неуважаване на първия и с него се иска да бъде осъден ответника да изпълни свои произтичащи от закона ЗМСМА, ЗУТ, ЗОбС и ЗОП фактически действия, като предприеме действия по реалното изпълнение и реализиране на място на одобрения с посочената заповед регулационен план на селото в частта за уличната регулация на улица с о.т. 121-125-126-127 и реализира на място улицата с о.т. 121-125-126-127 чрез възлагане на изпълнението й, съобразено с разпоредбите на закона - ЗМСМА, ЗУТ, ЗОбС и ЗОП за да бъде осигурена възможност на ищеца за спокойно и съответно на обема на правото на собственост право на ползване на УПИ VIII-419 в кв.35 по рег. план на селото, които действия са поискани с молба до кмета с вх. 94-С-457/ 09.05.2023г. За да постанови решението си, административният съд e извършил обстоен анализ на доказателствата по делото и на заключенията на приетите СТЕ. От фактическа страна съдът приел, че за част от поземлен имот с пл. 419 по действащия рег. план от 1982 г. на с.Джерман, община Дупница, е образуван УПИ VIII-419 в кв.35 с лице към улица с о.т. 121-125-126-127, собственост на С. М. И.. За урегулиране на УПИ VIII-419 в кв.35 се предвиждат придаваеми места от съществуващия общински път по кадастралния план и от имот пл. 240, съгласно попълването на кад.план със заповед 705/ 05.05.1983г ., като сметките по тази регулация не са изплатени, съответно ПУП не е бил приложен. При тези данни извел правен извод, че съгласно §8, ал.1 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на рег.план е прекратено поради неприлагането на плана на място, тъй като в законовия срок не са изплатени обезщетения по отчуждителни производства за посочените придаваеми места към УПИ-то на И.. Същият не е провел в срок процедурите по §8, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ, съответно регулационните граници на УПИ VIII-419 не са станали граници на имота по отношение на уличната регулация. Във връзка с предявените искове, съдът развил подробни доводи довели до извод, че искът на ищеца И. по основния иск с основание по чл.256, ал.1 от АПК, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Прилагането на регулационния план има връзка с правомощията на кмета по прилагане на уличната регулация, но в случая липсва неизпълнение на задължение на кмета, произтичащо пряко от нормативен акт, тъй като прилагането на уличната регулация представлява комплексна стопанска дейност, в която посредством издаване на съответните актове участват общината като собственик на улицата посредством решенията на ОбС и кмета като техен изпълнител. Съгласно чл.37, ал.1 от Закона за пътищата недвижимите имоти собственост на ФЛ или ЮЛ, необходими за изграждане и реконструкция на общинските пътища се отчуждават при условията и по реда на ЗОбС. Финансирането на изграждането на пътищата е със средства от бюджетите на общините по см. на чл.43, ал.1 от ЗП във вр. с чл.52, т.1, б.а от ППЗП. Самото проектиране и изграждане на пътищата се осъществява по реда на ЗУТ и нормите по неговото прилагане. В случая липсва задължение на кмета за фактическо действие, пряко произтичащо от нормативен акт във връзка с искането на И. за прилагане на рег.план в частта за уличната регулация. Осигуряването на достъп до имота на ищеца съобразно влязлата в сила улична регулация по рег. план от 1982 г. не представлява фактическо действие по см. на чл.256, ал.1 от АПК. За да е налице приложимост на чл.256, ал.1 от АПК задълженията за извършване на фактически действия трябва да произтичат пряко от правната норма, при настъпването на определен юридически факт, т.е. както възникването, така и съдържанието им не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление. Съдът отхвърлил като неоснователен и евентуалния иск предявен от И. по чл.256, ал.2 от АПК. Развил правни доводи, че фактическият състав на този иск включва три кумулативни елемента: неизвършване на фактически действия на ответника; дължимост на действията по силата на закона; и искане до органа за извършване на действията. Действията на кмета по възлагане на изпълнението на улицата по реда на ЗОП съобразно нормите на ЗМСМА, ЗОбС и ЗУТ се предхождат от издаване на множество административни актове. Тези актове са свързани с волеизявления на различни органи, съответно нереализирането на улицата на място не е резултат от неизвършване на фактически действия от кмета на общината, нито тези действия са дължими по силата на закона. Възлагането на обществената поръчка не е фактическо действие, а волеизявление на органа, което се формира след поредица от други волеизявления на различни органи. Независимо от подадената от ищеца молба 94-С-457/ 09.05.2023 г. до ответника и осъщественото оспорване в 14-дневен срок, липсата на първия и втория елемент от състава на иска водят до неоснователност на претенцията. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция, в условията на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, споделя правните изводи на административния съд, намира ги за съответни на материалния закон и почиващи на фактите, установени по делото, поради което не е необходимо да ги преповтаря. Както правилно е отбелязал съда - прилагането на одобрената улична регулация не е във фактическата власт на кмета на общината, а съставлява комплекс от дейности на различни органи решение на ОбС по см. на чл.8, ал.9, т.4 от ЗОбС за включване в годишната инвестиционна програма на общината на предстоящото отчуждаване на засегнатите имоти и финансовата обосновка за реализиране на улицата, последвано от актовете на главния архитект за дейностите по проучване, проектиране на улицата и разрешаване на строителството. Посочените дейности не се извършват с един административен акт и от един орган. Тези дейности са правни, а не фактически действия и едва след извършването им в цялост се пристъпва към фактическото строителство за реализиране на улицата, след което строежът следва да се въведе в експлоатация от съответния държавен орган. Правилно съдът се е облегнал и върху мотивите в т.3 от Тълкувателно постановление 2/ 19.05.2015 г. на ВКС по тълк.д. 2/ 2014 г . на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно които дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред по ЗЗД за осъществяване на защитата на засегнатото право. Следователно причинените ограничения в правото на собственост, включително в правото на ползване на собствения УПИ, произтичащи от неизграждането на улица, според влязла в сила уличната регулация, изначално не могат да бъдат предмет на защита по реда на чл.256 от АПК. По изложените съображения оспореното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,