Решение № 868 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2019 г.

Решение № 868 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3026/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на специалист репатрация в ОП "Транспорт" при Община Бургас срещу решение № 58 от 15.01.2019 г. по адм. д. № 225/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отменена наложената на 06.10.2017 г. в гр. Бургас от служител на ОП "Транспорт" в Община Бургас по отношение на Д. Господинов принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, относно лек автомобил марка "Мерцедес", с рег. [рег. номер на МПС], негова собственост. Поддържа касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че от заключението на вещото лице е установено, че процесният автомобил е бил паркиран в най-дясната лента на платното за движение, успоредно на бордюра, като предницата му се е намирала на около 1.80 м от началото на пешеходната пътека, която е част от платното за движение, очертана с пътна маркировка, сигнализирана с пътен знак и предназначена за преминаване на пешеходци, в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която забранява паркирането на по-малко от 5 метра преди пешеходна пътека. Излага доводи, че неправилно паркираният автомобил затруднява и създава предпоставки за пътнотранспортно произшествие за всички участниците в движението, включително водачи, пешеходци, лицата, които бутат или теглят детска или инвалидна количка, велосипедисти и др. За преминаващите по пешеходната пътека ще се създаде опасност, тъй като за да пресекат трябва да излязат на платното за движение и да се огледат, за да се открие видимост към движещите се по булевард "Демокрация" пътни превозни средства, особено тези в най-дясна лента. Това се отнася в най-голяма степен за хората в неравностойно положение, използващи инвалидни колички, които ще са твърде ниски за да бъдат възприети от водача на ППС от достатъчно разстояние - минимално необходимо за адекватна реакция. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Фактически установено е, че автомобилът е паркиран в нарушение на правилата за движение по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като на мястото, обозначено с неподвижен пътен знак В28 и указателна табела, предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство има и друг пътен знак Т12 "Начин на паркиране на превозни средства", с който е разрешено паркиране. Счита, че тази двусмисленост на пътната регулация на движението и паркирането изключва субективна съставомерност на нарушението и прави наложената мярка незаконосъобразна, а останалите две хипотези /създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението/ на нарушение по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП не са доказани. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорената мярка съдът е приел, че видно от съставения протокол за принудително преместване, то е извършено, защото автомобилът е бил на по-малко от два метра преди пешеходната пътека, поради което е пречка за останалите участници в движението. Приел, че посоченото фактическо основание не изпълнява хипотезите на чл. 171, т. 5, б. "Б" от ЗДвП. Органът не се е позовал на първата хипотеза – забрана за паркиране. Другите две хипотези – създаване на опасност или да се прави невъзможно преминаването на другите участници в движението не се констатират. Възприел възраженията на жалбоподателя за наличието на паркоместа в синя зона, находящи се в непосредствена близост до пешеходни пътеки, като при тяхното обособяване не е била зачетена забраната по чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, напр. на т-образното кръстовище на ул. "Цар Симеон" и ул. "Хаджи Димитър", паркомястото е на по-малко от 0,50 м от пешеходната пътека. Решението е неправилно. Основателни са доводите в касационната жалба, че с цел да осигури безопасността на пътното движение и необходимостта за своевременно прилагане на принудителната административна мярка законът не изисква да бъде прилагана с писмен акт по аргумент на противното на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и съставянето на констативен протокол не е изискване за налагане принудителната административна мярка, а има констативно значение и в производството по съдебно оспорване административният орган носи тежест да докаже фактическите и правни основания за прилагането й с всички допустими от закона средства. Това, че в протоколът е записано, че моторното превозно средство е пречка за останалите участници в движението, вместо, че създава опасност за останалите участници в движението, не е основание за отмяна на принудителната административна мярка, след като се установява, че са налице законовите предпоставки за прилагането й. Принудителната мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП се налага чрез действие - принудително преместване, поради което записаното в констативният протокол, че моторното превозно средство представлява пречка за другите участници в движението, вместо, че представлява опасност за другите участници в движението не води до незаконосъобразност на мярката, както е приел съдът, тъй се доказва доказване паркиране по начин, който създава опасност за другите участници в движението. Решаващото е обективно създадената опасност за участниците в движението, каквато в случая е налице. Не се оспорва от водача, че автомобилът не е бил на необходимото разстояние от пешеходната пътека, съгласно констативния протокол е бил на около два метра от началото на пешеходната пътека. От заключението на вещото лице по данните от снимковия материал е установено, че автомобилът е бил паркирал на 2,52 м от началото на пешеходната пътека. Правилно е прието от административния орган, че създава опасност за другите участници в движението и е налице основание в хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка. Основателни са доводите в касационната жалба, че за преминаващите по пешеходната пътека се създава опасност, тъй като за да пресекат трябва да излязат на платното за движение и да се огледат, за да се открие видимост към движещите се по булевард "Демокрация" пътни превозни средства, особено тези в най-дясна лента. Както е посочил и водачът пред съда, там където е бил спрял няма маркировка, от тази страна на бул. "Демокрация" не е разчертано за синя зона. Това, че вещото лице счита, че има противоречие между неподвижен пътен знак В28 и указателната табела, предупреждаваща за принудително преместване на паркирано превозно средство и друг пътен знак Т12 "Начин на паркиране на превозни средства", с който е разрешено паркиране - успоредно по булеварда, не означава, че водъчът може да паркира близо до пешеходната пътека по начин, който създава опасност за участниците в движението. От разчертаните места за паркиране на отсрещната страна на булеварда не може да прави извод, че паркирането по този начин в противоречие със закона е разрешено. В случая водачът е паркирал пред пешеходната пътека като се има предвид посоката на движение и то за продължително време, с което е създал опасност за участниците в движението. Това, че на други местна в Бургас са направени очертания за паркиране в близост до пешеходна пътека в нарушение на закона, не е основание да се приеме, че в случая не е налице нарушение на закона. С оглед на това решението като неправилно в противоречие с материалния закон следва да се отмени и да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата срещу принудителната административна мярка. На административния орган следва да се присъдят претендираните разноски за двете съдебни инстанции за юрисконсулско възнаграждение, което е претендирано и пред първата инстанция, в минималния размер от 100 лв. за всяка съдебна инстанция общо 200 лв. Не се претендират разноски за държавна такса за касационната жалба. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение