Решение № 4930 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8468/2011 г.

Решение № 4930 от 4.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8468/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Шабленски езера" АД гр. Варна, бул. "Сливница" № 70, ет. 2, ап. 4, представлявано от изпълнителния директор Румен Иванов Русев, против Решение № 631 от 17.03.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 4036 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 031002676/3.09.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 817/1.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчен период м. 02.2008 г. е начислен допълнително ДДС в размер на 147 848,39 лв. главница и 47 141,88 лв. лихви върху налични активи на дружеството към момента на дерегистрация по ЗДДС.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилен извод, че разпоредбата на чл. 176 ЗДДС е приложима и при навлязъл в сила /в случая, в последствие - отменен - акт за дерегистрация /АД/. Отмяната на АД е пречка за прилагане на чл. 111 ЗДДС. РА не зачита влязлото в сила решение на Варненски административен съд, с което е отменен АД. Поддържа се, че посоченото незачитане прави РА нищожен. Иска се отмяна на решението и обявяване на нищожността на РА, евентуално - отмяната му като незаконосъобразен, както и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП не взема становище.

С Определение № 2093 от 13.04.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 4036 по описа за 2010 г., съдът е оставил без разглеждане искането на "Шабленски езера" АД гр. Варна, бул. "Сливница" № 70, ет. 2, ап. 4, представлявано от изпълнителния директор Румен Иванов Русев, за допълване на Решение № 631 от 17.03.2011 г. по адм. д. № 4036 по описа за 2010 г.

Против това определение са постъпили частни жалби от дружеството и от директора на Д "ОУИ" Варна.

С отговор от 3.05.2011 г. "Шабленски езера" АД е оспорило частната жалба на Д "ОУИ" Варна против посоченото определение.

С Определение № 2660 от 11.05.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 4036 по описа за 2010 г., съдът е оставил без уважение искането на директора на Д "ОУИ" Варна за изменение на Решение № 631 от 17.03.2011 г. по адм. д. № 4036 по описа за 2010 г. в частта му за разноските.

Против това определение е постъпила частна жалба от директора на Д "ОУИ" Варна.

С отговора от 3.05.2011 г. "Шабленски езера" АД по частната жалба против Определение № 2093 от 13.04.2011 г. дружеството е оспорило и присъждането на допълнителни разноски в полза на данъчната дирекция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и следното по частните жалби: счита частните жалби на директора на Д "ОУИ" за основателни, а тази на дружеството за недопустима, в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-основателна, поради следното:

Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са следните: С Акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС № 03099080000081/8.01.2008 г., връчен на 5.02.2008 г., на АД е прекратена регистрацията по ЗДДС, на осн. чл. 176, т. 1 ЗДДС, поради неоткриване на представител на декларирания данъчен адрес. С Протокол от 5.02.2008 г. дружеството е начислило 147 848,39 лв. ДДС върху наличните си към този момент активи. С Решение № 1461/3.11.2008 г. по адм. д. № 978/2008 г. на Варненски административен съд, оставено в сила с Решение № 6984/27.05.2009 г. по адм. д. № 1165/2009 г. на ВАС, е отменен актът за прекратяване на регистрацията, като на 27.05.2009 г. дружеството е служебно регистрирано по ЗДДС.

С процесния пред първоинстанционния съд РА са определени задължения за м. 02.2008 г. в размер на 147 848,39 лв. главница и 45 794,28 + 1 347,60 лв. лихви.

За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е действителен и законосъобразен, тъй като ревизираното лице само е начислило ДДС върху наличните си активи към момента на прекратяване на регистрацията му по ЗДДС, поради което с РА му били начислени единствено лихви; на задължението за начисляване на ДДС в посочената хипотеза съответствало правото на лицето да претендира данъчен кредит върху наличните към момента на последващата регистрация активи. Цитираната от жалбоподателя съдебна практика на ВАС не се отнасяла за случая, а и била по отменения ЗДДС.

Съдът неправилно е приел, че отмяната на акта за дерегистрация при обжалването по съдебен ред няма обратно действие и не заличава последиците на акта за дерегистрация от момента на издаването му, в който смисъл е непротиворечивата практика на ВАС, цитирана от жалбоподателя. За да се породят правните последици на акта за дерегистрация, той трябва да влезе в сила, което в случая не е настъпило, поради отмяната на акта за дерегистрация с влязло в сила съдебно решение

За да се приеме, че лицето е дерегистрирано по ЗДДС е необходимо актът за дерегистрация да е влязъл в сила. По чл. 110, ал. 2 ЗДДС е предвидено, че датата на дерегистрацията е датата на връчване на акта за дерегистрация. Това е фикция, която не може да бъде оборвана. С този текст заедно с чл. 106, ал. 1 ЗДДС, всъщност, е предвидено предварително изпълнение на акта за дерегистрация, преди да е влязъл в сила. След отмяната на акта за дерегистрация, при обжалването му по съдебен ред, основанието за приложение на чл. 106, ал. 1 ЗДДС и чл. 110, ал. 2 ЗДДС е отпаднало и неправилно съдът е приел, че дерегистрация на лицето е имало, щом актът за дерегистрация не е влязъл в сила, поради отмяна. Щом актът за дерегистрация е отменен, следва да отпаднат последиците на предварителното му изпълнение, една от които е задължение за начисляване на ДДС върху наличните към момента на дерегистрация активи. Мотивите на първоинстанционният съд, че декларираната сума на ДДС е дължима, тъй като дружеството има право на данъчен кредит в същия размер към момента на последвалата регистрация по ЗДДС, настоящият състав на ВАС не споделя, тъй като, най-напред, твърдения за ползване на данъчен кредит на посоченото основание и в посочения размер изобщо липсват. Отделно от това, посоченото право засяга данъчен период, който не е свързан с процесната ревизия.

Решението като неправилно следва да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново по същество, с което по жалбата на РЛ, РА бъде отменен в обжалваната част

По частните жалби:

По частната жалба на "Шабленски езера" АД против Определение № 2093 от 13.04.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 4036 по описа за 2010 г.

С оспореното определение е отказано допълване на първоинстанционния съдебен акт, поради непроизнасянето на съда по доводите на дружеството за нищожност на ревизионния акт. Тази частна жалба е процесуално недопустима, като лишена от правен интерес с оглед изхода на спора по касационната жалба на дружеството.

По частната жалба на директора на Д "ОУИ" Варна против Определение № 2660 от 11.05.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 4036 по описа за 2010 г.

С оспореното определение е отказано изменение на постановеното първоинстанционно решение в частта му за разноските, като е прието, че присъденото юрисконсултско възнаграждение на Д "ОУИ" Варна съответства на материалния интерес на оставената в сила обжалвана част на РА. С оглед отмяната на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което изцяло се уважава жалбата на ревизираното лице, юрисконсултско възнаграждение на Д "ОУИ" не се дължи. Тази жалба също следва да се остави без разглеждане поради липса на предмет, тъй като е отменено решението, чието изменение с иска.

1. Частната жалба на директора на Д "ОУИ" Варна против Определение № 2093 от 13.04.2011 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 4036 по описа за 2010 г. е недопустима и следва да се остави без разглеждане, тъй като оспореният съдебен акт е постановен по искане на насрещната страна, което не е уважено.

При този изход на спора на ревизираното лице следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 13 125 лв. /адв. хонорар и държавни такси/ за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,