Решение № 11852 от 20.12.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Петрова, срещу решение 131 от 24.02.2022 г. по адм.дело 671 по описа за 2021 г. на Административен съд Пазарджик, с което, по жалба на Н. Бенчева, е отменено негово уведомително писмо 153 /подмярка 4.1, изх. 02-6500/4032#15 от 21.05.2021 г., с което е обективиран отказ да се сключи анекс за удължаване срока на договор за отпускане на финансова помощ 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016 г. по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по заявление вх. 02-6500/4032#11 от 16.03.2021 г. В касационната жалба са изложени съображения за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, и необоснованост- отменителни касационни основания по чл.209 от АПК. Иска се отмяната на атакуваното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 450 лв. Ответната страна - Н. Бенчева оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв.Г. Митев. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност за касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд,четвърто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл.218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна С обжалваното решение административният съд е отменил уведомително писмо на изпълнителния директор на ДФЗ 153 /подмярка 4.1, изх. 02-6500/4032#15 от 21.05.2021 г., с което е обективиран негов отказ да се сключи анекс за удължаване срока на договор за отпускане на финансова помощ 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016 г. по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. по заявление вх. 02-6500/4032#11 от 16.03.2021 г. поради липса на мотиви и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила на основание чл. 146, т. 2 и 3 АПК. Според съда органът е допуснал нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като е постановил процесния отказ да се сключи анекс без преди това да е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и без да обсъди всички представени му доказателства. Наред с това административният съд е приел, че изпълнителният директор на ДФЗ не е обсъдил допълнително представените от жалбоподателката становища и актове, като по този начин не е изпълнил задължителните указания, дадени му в Решение 210 от 09.04.2020г. по адм.д. 1223/2019г., постановено от Административен съд- Пазарджик. В заключение е счел, че установените факти са подведени под неприложими правни норми. Приел е за неправилен извода на административния орган, че за да се продължи срока на договора, е необходимо настъпилите значителни изменения на обстоятелствата да са непременно такива по смисъла на чл.30 от Договора за отпускане на финансова помощ и чл.2, пар. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013г. Постановеното решение е неправилно. Същото е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Административният съд е разгледал спора в три съдебни заседания, като е приключил съдебното дирене без да приложи по делото административната преписка по издаването на обжалвания акт. От съдържанието на последния се установява, че с Уведомително писмо 558/ подмярка 4.1., изх. 02- 6500/4032#5 от 20.09.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ е отказано да се сключи анекс за продължаване срока на договор за отпускане на финансова помощ 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016г. С влязло в сила Решение 210 от 09.04.2020г., постановено по адм.д. 1223/2019г. по описа на Административен съд- Пазарджик този акт е отменен като незаконосъобразен поради липса на изложени мотиви в него. На лист 25 от делото се съдържа молба от 22.07.2021г. от изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител юрк. Петрова, в която е посочено, че административната преписка се намира в кориците на адм.д. 1223/2019г. по описа на АС- Пазарджик, като е отправена молба посоченото дело да бъде присъединено към адм.д. 671/2021г. Ведно с молбата е представено Заявление 02-6500/4032#11 от 16.03.2021г. за удължаване срока на горепосочения договор, като е направено изявление, че всички останали документи се намират в кориците на адм.д. 1223/2019г. по описа на Административен съд- Пазарджик. С разпореждане от 29.07.2021г. на съдията- докладчик е изискано адм.д. 1223/2021г., но до съдебното заседание, проведено на 11.10.2021г. същото не е приложено. С протоколно определение от това съдебно заседание е постановено повторно да бъде приложено адм.д. 1223/2021г. по описа на АС- Пазарджик, като в мотивите си съдът е констатирал, въз основа на постъпило писмо от председателя на Втори състав при АС- Пазарджик, че преписката ведно с адм.д. 147/2020г. е във Върховния административен съд. В съдебно заседание на 24.01.2022г. е даден ход по съществото на спора без междувременно да е приложена и приобщена административната преписка. Нарушението е съществено, тъй като спорът е решен и актът по съществото му е постановен без да са събрани относимите доказателства. Всъщност, прави впечатление, че преобладаващата част от мотивите в обжалваното решение са взаимствани от мотивите на Решение 210 от 09.04.2020г. по адм.д. 1223/2019г., което само по себе си също е нарушение от категорията на съществените, тъй като решаващият съдебен състав е длъжен да формира свое убеждение по спорните факти, което да обективира в собствени мотиви. Макар да не е спорно между страните, че между тях е сключен Договор за предоставяне на безвъзме финансова помощ 13/04/1/0/03355 от 07.04.2016 г. за изпълнение на одобрен проект за изграждане на лешникова градина и закупуване на земеделска техника, именно неговото канкретно съдържание е особено значимо за правилното решаване на делото. Това е така, тъй като основният спор между страните се концентрира върху подаденото от Н. Бенчева заявление за продължаване срока на договора и постановения от административния орган отказ да бъде подписан анекс по договора. Иначе казано, за правилното решаване на разглеждания казус, тоест за преценката налице ли са били основания от страна на Бенчева да бъде поискано удължаване на съглашението, а от страна на изпълнителния директор на ДФЗ- да бъде отказано такова продължаване, следва да бъдат преценени вече постигнатите между страните уговорки досежно срока на договора. Още повече, че от избирателно цитираните клаузи на същия в съдебното решение, възпроизведени въз основа на интерпретацията им, дадена от съда при разглеждането на спора досежно законосъобразността на първоначално издадения отказ, става ясно, че по силата на подписания между страните Анекс III от 25.09.2018г., чл.6, ал.1 от договора е променен, като срокът на инвестицията е удължен общо на 39 месеца. Така очертаните аспекти на спора са от съществено значение, тъй като бенефициерът е разполагал с 39 месечен период за извършването на одобрените дейности, в това число за изграждането на оградата- обстоятелство, което налага извършването на задълбочена преценка на обстоятелството доколко именно падналите валежи за периода 01.06.- 29.06.2019г. са препятствали строителството на "Подобект 1, Изграждане на ограда" по горецитирания договор. В тази насока са противопоставени аргументирани възражения от страна на ответника в първоинстанционното производство, но същите не са обсъдени. Вместо това, съдът формално е възприел тезата за немотивираност на акта, довела до издаването му при неизяснена фактическа обстановка. Напротив, приетите за установени факти от административния орган са изложени в неговия акт, а първостепенният съд е този, който е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка, като не е извършил самостоятелен анализ на доказателствата, събрани в административното производство, образувано по повод на заявеното искане за промяна на договора от Н. Бенчева. Противно на приетото от решаващия състав, касационната инстанция намира, че от мотивите на акта е видно, че административният орган е изпълнил изискването на чл.52, ал.3 от Наредба 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014- 2020г. Визираната разпоредба предписва, че в случай на нередовност или липса на документи, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи при неяснота или непълнота на заявените данни и посочените факти в искането за изменение на договора, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, РА изисква от ползвателя да представи допълнителни данни и/или документи, като ползвателят представя изискваните данни и/или документи в срок до 10 работни дни от уведомяването. Именно, за да изясни доколко наведените от лицето доводи са съществени за изпълнението на конкретната инвестиция, от страна на административния орган са поискани допълнителни доказателства. Възприетата от последния теза в мотивите на акта е, че бенефициерът не е доказал основателни причини за несвоевременното изграждане на оградата в уговорения срок. Вместо да се произнесе по спорния въпрос дали законосъобразно административният орган е възприел тази теза, за да откаже продължаване срока на договора, първостепенният съд необосновано е приел, че в акта не е извършена преценка на представените от Бенчева документи в съответствие с вмененото й задължение за това. Независимо дали всички документи, представени от лицето са конкретно посочени в акта, те са част от административната преписка, поради което и липсата на изрично рефериране към тях не се отразява на законосъобразността на акта. В реда на изложените мотиви следва да се подчертае, че ведно с жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, са представени Акт за установяване на строежа при спиране на строителството /Акт Образец 10/ от 15.05.2019г. и Акт за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл.7, ал.3, т.10 други случай /Акт Образец 11/, които са оспорени от страна пълномощника на ответника последователно с две молби, съответно от 12.10.2021г. и 10.12.2021г. с твърдения, че представените документи се различават от тези, представениот Н. Бенчева с писмо вх. 02-6500/4032 от 20.08.2019г. Твърдението е било, че представените документи се различават досежно кръга на подписалите ги лица, поради което и представляват ново доказателство, непредставено пред административния орган. По това възражение в мотивите на обжалваното решение не е взето становище от страна на съда, но това и не би могло да бъде сторено предвид липсата на административна преписка, респективно на съдържащите се в нея документи. Нарушението отново е съществено, тъй като не са обсъдени доказателства, пряко относими към основния спорен въпрос по делото- налице ле е проявление на обстоятелства, съставляващи предпоставка да бъде увежено искането на Бенчева за продължаване срока на договора. В заключение следва да се посочи, че е неправилен и изводът на съда, че решаващият орган се е позовал на правни норми, които са неотносими. Такъв извод се явява изцяло необоснован, тъй като почива на съпоставка между оспореното уведомителното писмо и документ /договора между страните/, който не е приложен по делото. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и като необосновано, следва да бъде отменено. Доколкото спорът е останал неизяснен от фактическа страна, ведно с отмяната на съдебното решение, следва да бъде постановено връщане на Административен съд- Пазарджик за ново произнасяне от друг съдебен състав при изпълнение на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. При новото разглеждане на спора, Административен съд-Пазарджик следва да изиска и приложи административната преписка по издаването на оспорения акт, както и да направи подробен анализ на събраните по делото доказателства в контекста на твърденията на страните и срещупоставените им възражения. Едва след пълното изясняване на спора от фактическа страна, административният съд следва да осъществи преценка по основателността на подадената жалба. С оглед изхода от спора и правилото на чл. 226, ал. 3 АПК, по искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение