Решение № 668 от 19.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 320/2009 г.

Решение № 668 от 19.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 320/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Х. К., [населено място] баня, област К., подадена от пълномощника му адвокат Ю. Д., срещу въззивно решение от 11.11.2008 г. по гр. дело № 458/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е отменено решение № 304 от 04.06.2008 г. по гр. дело № 953/2007 г. на Дупнишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 1000 лв. и по реда на чл. 208, ал. 1 ГПК (отм.) е осъден касаторът да заплати на К. И. Б. 1 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправно деяние на ответника, обективирано в подадената от него жалба до Районна прокуратура - Д., станала повод за образуване на досъдебно производство, което впоследствие е прекратено. Въззивният съд е приел, че деянието е противоправно, тъй като И. Х. К. е трябвало да прояви необходимата грижа и да се информира дали действително е извършено престъплението по чл. 206, ал. 2 НК. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че упражнявайки правото си на жалба до прокуратурата, е действал неправомерно. Ответникът по касационната жалба К. И. Б., [населено място] баня, област К., оспорва жалбата. С определение № 817 от 21.07.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 11.11.2008 г. по гр. дело № 458/2008 г. на Кюстендилския окръжен съд поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси относно това дали действието по подаване жалба до прокуратурата с твърдения за незаконни действия на определено лице и молба за съдействие за разрешаване на проблемите, е противоправно. Правилно е разрешението, според което подаване жалба до прокуратурата с твърдения за незаконни действия на определено лице и молба за съдействие за разрешаване на проблемите, не е противоправно. По начало, за да е налице отговорност за вреди от непозволено увреждане, е необходимо наличието на определено деяние и на вредоносен резултат, който се намира в причинна връзка с него. Трябва също така деянието да е непозволено, т. е. да е извършено в нарушение на определени законови разпоредби. Такова нарушение би могло да има когато се упражнява определено право, каквото деецът обективно не притежава, но и когато той има право, но го упражнява не по определения ред. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В случая по делото е безспорно установено, че касаторът е подал жалба до Районна прокуратура - Д. за това, че К. И. Б., с който са съсобственици на МПС - кран-товарач, отказва да му го предостави за ползване като твърди, че не знае къде се намира. Според жалбоподателя съсобственото МПС е продадено или укрито. Въз основа на тази жалба и упражнявайки правомощията си по чл. 46 НПК, РП - Д. е преценила, че жалбата е законен повод за образуване на досъдебно производство срещу К. И. Б. за престъпление по чл. 206, ал. 2, пр. 1 НК. Същото впоследствие е прекратено. Съобразно изложеното следва да се приеме, че в случая няма противоправност на действието на касатора, с което е поискал съдействие от прокуратурата за ползване на съсобственото МПС, тъй като по този начин той е упражнил правомерно правото си да търси съдействие от компетентен орган за упражняване правото си на собственост, При тази безспорно установена фактическа обстановка въззивният съд е направил необоснован извод за основателност на иска по чл. 45 ЗЗД за присъждане обезщетение за неимуществени вреди. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе трябва да се отмени въззивното решение и искът да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 220 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.