Решение № 11841 от 19.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2321/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община Свиленград против решение 870 от 30.12.2020 г., постановено по адм. дело 381/2020 г. на Административен съд Хасково. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Ответникът М. Атанасов, чрез адвокат Топалова оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, както и претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен отказ за издаване на виза за проектиране, обективиран в писмо рег. индекс И 2471/13.03.2020 г. на главния архитект на община Свиленград за обект Преустройство на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в Гуми-център, находящ се в УПИ XVII-1932, кв. 102, гр. Свиленград и преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът е незаконосъобразен поради нарушение на изискванията за форма, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изложил е съображения за липса, както на посочено правно основание за постановения отказ, така и за изложени съответни и релевантни мотиви съобразно приложимата за случая хипотеза на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. По делото е установено, че административното производство е образувано по заявление на М. Атанасов с искане за издаване на виза за проектиране за строеж: Преустройство на сграда за търговия с част от селскостопанска сграда в Гуми-център, находящ се в УПИ XVII-1932, кв. 102, гр. Свиленград, с административен адрес: ул. Иларион Макариополски 17, на който се легитимира като собственик с нотариален акт 165, том VIII, 7661/12 г. По заявлението главният архитект на община Свиленград се произнася с оспореното пред административния съд писмо, с което отказва да издаде виза за проектиране за обекта с мотива, че е налице невъзможност за осигуряване на паркоместа в имота. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че главният архитект не е изложил мотиви, относими към подаденото до него искане за издаване на виза за проектиране. Искането е направено при условията на чл. 140 ЗУТ в хипотезата на чл. 134, ал. 6 ЗУТ. Административният орган не е изложил фактически и правни основания относно наличието или липсата на предпоставките за издаване на виза за проектиране на обекта. Не са изложени и съответни и релевантни мотиви съобразно приложимата за случая хипотеза на чл. 134, ал. 6 ЗУТ, за обосноваване от фактическа страна на възприетото административно решение за липса на законово регламентираните материалноправни предпоставки и условия за издаването на визата за проектиране. Липсата на мотиви в оспорения административен акт препятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност за съответствието на фактическите установявания с приложимите правни норми. Като е отменил отказа за издаване на виза за проектиране и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Неоснователността на касационната жалба обосновава липсата на предпоставки за уважаване на искането на касатора за присъждане на разноски. Искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касация М. Атанасов е основателно и доказано, поради и което следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,