Решение № 3639 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9119/2009 г.

Решение № 3639 от 19.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9119/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано по касационни жалби на Ирена Григорова Велева от град Хасково и от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане /АСП/ София против решение от 3.04.2009 г., постановено по адм. дело № 2728/2008 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Касаторката Ирена Григорова Велева оспорва решението в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска й за присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за разликата от 1267,18 лв. до 2171.92 лева, както и за отхвърляне на иска й за заплащане на законна лихва от 24.02.2003 г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, с оплаквания в касационната жалба за неправилност на решението в тази част, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същата обжалва и постановеното допълнително решение от 19.05.2009 г. Касаторът - изпълнителният директор на АСП София оспорва цялото решение с оплаквания за постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба на Агенцията за социално подпомагане е просрочена, поради което е процесуално недопустима за разглеждане. Касационните жалби, депозирана от Ирена Григорова Велева са допустими, като по същество жалбата срещу основното решение е частично основателна, а жалбата срещу допълнително постановеното решение е неоснователна. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на оспореното решение, приема следното: Касационната жалба на Агенцията за социално подпомагане е подадена след изтичане на преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално недопустима. Съобщението за оспореното решение е съобщено на АСП на 7.04.2009 г., чрез главния юрисконсулт П. Стоянов - видно от приложената призовка. 14-дневният срок за касационно обжалване е започнал да тече на 8.04.2009 г. и е изтекъл на 21.04.2009 г. /работен ден/. Касационната жалба срещу решението е подадена по пощата на 22.04.2009 г., съгласно пощенското клеймо, с оглед на което същата е просрочена и касационното производство по тази жалба следва да бъде прекратено. Касационната жалба на Ирена Григорова Велева е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на Ирена Григорова Велева за присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител за сумата 2171,92 лева, представляваща брутната й заплата за 10 месеца, за периода от 24.02.2003 г. до 24.12.2003 г., когато не е била на държавна служба поради незаконното й уволнение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.02.2003 г. Първоинстанционният съд е установил, че с влязло в сила решение по адм. дело № 1379/2003 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с решение по адм. дело № 11436/2004 г. на Върховния административен съд /ВАС/ е отменена като незаконосъобразна заповед № 463/24.02.2003 г. на изпълнителния директор на АСП, с която било прекратено служебното правоотношение на Велева на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ от длъжността "ръководител на Областна служба за социално подпомагане" - град Хасково. Решението на ВАС е влязло в сила на 19.07.2005 г. В срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл Велева не се е явила да заеме предишната длъжност, поради което органът по назначаването е прекратил служебното й правоотношение със заповед № ЧР-2-142/22.11.2007 г. За периода от 1.03.2003 г. до 6.05.2003 г. жалбоподателката не е работила, а от 7.05.2003 г. същата е започнала работа при друг работодател по трудово правоотношение. По делото е била назначена и приета съдебна експертиза, съгласно заключението на която касационната жалбоподателка би получавала към 19.07.2005 г. /датата, на която е влязло в сила съдебното решение за отмяна на незаконното й уволнение/ трудово възнаграждение в размер на 507 лева основна заплата и клас в размер на 11,4 %, като обезщетението за периода от 24.02.2003 г. до 6.05.2003 г. е в размер на 1194,47 лева. По делото е установено, че през този 10-месечен период, за който се дължи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл държавната служителка е получавала доходи по друго трудово правоотношение, които следва да бъдат приспаднати от дължимото се обезщетение. Според вещото лице за периода от 7.05.2003 г. до 24.12.2003 г. касаторката е получила брутно трудово възнаграждение по трудов договор общо в размер на 2265,12 лева, а за същия период тя би получила трудово възнаграждение на предишната си държавна служба общо в размер на 4377,20 лева. Разликата между двете суми е 2112, 08 лева, която сума жалбоподателката би получила като брутно възнаграждение по служебното й правоотношение. Вещото лице е установило, че при прекратяване на служебното правоотношение Велева е получила обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на едномесечно предизвестие в размер на 422,45 лева, както и обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл - 2 месечни заплати в размер на 844, 45 лева. Като е обсъдил така събраните доказателства, съдът е изложил мотиви, че са налице предпоставките на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, при наличието на които на незаконно уволнения държавен служител следва да бъде присъдено обезщетение за времето, през което е останал без работа, а именно: налице е влязло в сила съдебно решение, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, и е определен размера на брутното му възнаграждение към момента на признаване уволнението за незаконно със съдебно - счетоводна експертиза за период от 10 месеца. Според административния съд срокът за обезщетението следва да бъде определен от датата 1.03.2003 г., както и да бъде приспаднат размера на полученото трудово възнаграждение от жалбоподателката. Обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл не следва да бъде приспадано, тъй като то се дължи на друго основание. С оглед на това на касационната жалбоподателка е присъдено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 1267,18 лева. Прието е също така, че върху посочената сума не следва да бъде присъждана законна лихва, поради липса на доказателства кога длъжникът е изпаднал в забава, след като жалбоподателката не е поканила същия да й изплати дължимото се обезщетение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно в частта му, в която е определен размерът на дължимото се обезщетение, и не е присъдена законна лихва. С отмяната на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи. Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител предвижда обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение в размер на брутната заплата за цялото време, през което служителят не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето на обезщетението е въз основа на брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Назначената по делото счетоводна експертиза е дала заключение, че брутното възнаграждение на ищцата към датата на признаване на уволнението й за незаконно е 507,00 лева, а цялата сума на обезщетението за периода от 24.02.2003 г. - 6.05.2003 г. /когато е сключила трудов договор/ възлиза на 1194.47 лева. За останалата част от 10 месечния период до 24.12.2003 г. общият размер на обезщетението е 4377,20 лева, от което е приспаднат размерът на полученото трудово възнаграждение в размер на 2265,12 лева, или разликата е в размер на 2112,08 лева. Правилно АС е приел, че от обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде приспаднато полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл, тъй като нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е в раздел "Обезщетения при прекратяване на общо основание", и определеният в нея размер на обезщетението за период не повече от 10 месеца, включва всички останали предвидени обезщетения, при прекратяване на служебното правоотношение при едностранното му прекратяване от една от страните. Не следва обаче да бъде приспадано обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл, за неспазен срок за предизвестие, тъй като то се дължи на друго правно основание и се дължи кумулативно с обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДсл. Следователно от сумата 1194, 47 лева следва да бъде приспаднат размерът на полученото обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл - две месечни заплати или 844,90 лева, поради което за периода от 24.02.2003 г. до 6.05.2003 г. размерът на дължимото се обезщетение е 349,57 лева. Към тази сума следва да се прибави разликата между размера на брутното трудово възнаграждение, което би получила жалбоподателката като държавен служител в АСП за периода от 7.05.2003 г. до 24.12.2003 г. и полученото от нея трудово възнаграждение за същото време, коeто е в размер на 2122 лева, или общо обезщетението следва да се определи в общ размер на 2461, 65 лева. Тъй като исковата претенция е предявена за сумата от 2171, 92 лева, то искът следва да бъде уважен до предявения размер. При произнасянето по претенцията за присъждане на законна лихва върху паричното обезщетение, АС не е съобразил разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и неправилно е тълкувал нормата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.