Решение № 1521 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10820/2008 г.

Решение № 1521 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10820/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Образувано е по касационна жалба на Александра Атанасова Динчева, Асен Атанасов Бонев, Вера Тянкова Бонева, Маруся Лазарова Бонева - Рускова, Дечко Лазаров Бонев, всички от гр. Плевен, чрез пълномощника адв. Искра Давидова срещу решение № 290 от 8.07.2008 г. по адм. д. № 802/2007 г. на Административен съд - Плевен, пети състав, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № РД-12-1568 от 12.10.2007 г. на кмета на Община - Плевен, в която излагат подробни доводи за наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Счита, че съдът неправилно и приложил § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., а следва да се приложи § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г., за което производство заинтересованата страна не е подавала молба. Молят, да се отмени обжалваното решение и бъде отменена заповедта на кмета на общината. Ответникът по жалбата - кмета на Община - Плевен не се явява и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна - Захари Николов Танев с писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е от надлежни страни и в срока по 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания е неоснователна. С решение № 290 от 8.07.2008 г. по адм. д. № 802/2007 г. на Административен съд - Плевен, пети състав, е отхвърлена жалбата на Александра Атанасова Динчева, Асен Атанасов Бонев, Вера Тянкова Бонева, Маруся Лазарова Бонева - Рускова, Дечко Лазаров Бонев, всички от гр. Плевен против заповед № РД-12-1568 от 12.10.2007 г. на кмета на Община - Плевен. Първоинстанционният съд е приел, че след като на ползвателя е признато право да придобие собствеността върху ползваната от него земя с влязла в сила заповед на кмета на общината, издадена по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 456/1997 г.) и не е одобрена оценката на земята, в случая не е била довършена процедурата по § 62, ал. 4, въпреки, че като правно основание в обжалваната заповед е посочен § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ПМС № 234/1999 г.). Административният съд е разграничил двете процедури и въз основа на установените фактически обстоятелства по делото е приел, че правилно с обжалваната заповед е одобрена оценката на земята за трансформиране правото на ползване в право на собственост. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати твърдяните касационни основания за отмяна. Изложените доводи от касационните жалбоподатели са неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че със заповед № РД-15-4369 от 9.07.1998 г. на кмета на Община - Плевен е признато на Захари Николов Танев право да придобие собствеността върху предоставен за ползване парцел № 281, в м. "Стража"I по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в размер до 1000 кв. м., като с т. 3 от заповедта е постановено да се извърши оценка на имота, която заповед е влязла в сила на 31.07.2000 г. Преди влизане на заповедта в сила с молба от 29.12.1998 г. с приложена оценка № 1432 от 21.12.1998 г. от лицензиран оценител, ползвателят Захари Танев поискал от кмета на общината одобряване на оценката, по която административният орган не се произнесъл. Със заповед № РД-13-53 от 3.05.2007 г. на областния управител на Област - Плевен е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделски земи предоставени за ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като за ползвателя Захари Танев (погрешно записан Гошев) бил отреден имот с площ от 0, 845 кв. м. Планът бил обнародван в ДВ бр. 41 от 22.05.2007 г., не е бил обжалван и е влязъл в сила. С молба от 1.06.2007 г. преди влизане в сила на плана на новообразуваните имоти Захари Танев внесъл такса за извършване на оценка на земя по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ с приложена квитанция. Била изготвена оценка от лицензиран оценител и одобрена от ОСЗГ с № 986 от 17.07.2007 г. в размер на 581 лева, за която с молба от 8.11.2007 г. Захари Танев приложил квитанция за внасяне на сумата. При тези фактически обстоятелства административният съд е разгледал възраженията на жалбоподателите, които възражения се излагат и в касационната жалба, по отношение производствата по § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г. и § 31 от ПМС № 234/1999 г. Изводите на административния съд относно характера на производствата и сроковете по тях са правилни. Съгласно разпоредбата на § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ след влизане в сила на заповедта относно признатите права на ползвателя да придобие собствеността върху ползваната от него земя, се изготвя оценката за предоставената за ползване земя, която се определя съгласно изискванията на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, а именно по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи приета с ПМС № 118/26.05.1998 г. (наименованието на наредбата изменено с ПМС № 234/2006 г. на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи), която се утвърждава от кмета на общината. В случая кмета на Община - Плевен е одобрил оценката на земята, която е предоставена за ползване на Захари Танев, но като е съобразил влязъл в сила план на новообразуваните имоти, е посочил като правно основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г. В производството по § 31 на ПМС № 234/99 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, в тридесетдневен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, могат да подадат молба за оценка. Молбата се подава до кмета на общината и съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползвателя. Оценката се извършва от техническата служба на общината в 3 месечен срок от влизане в сила на ПНИ и се одобрява от кмета на общината, като заповедта му се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК, които могат да я обжалват по реда на ЗАП (АПК). Действително тридесетдневния срок по § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е преклузивен, и след този момент правата на правоимащите да придобият собствеността върху имота се преклудират. В случая обаче се отнася до признати права на ползвателя по § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г., като утвърждаването на оценката се извършва по реда на § 62, ал. 4, а не по § 31, ал. 3, след като не е била приключил а процедурата по § 62 от ПМС № 456/1999 г., в която не се изисква подаване на заявление за извършване на оценка, а административния орган служебно е длъжен да утвърди оценката със заповед, след влизане в сила на която ползвателят следва да внесе определената стойност по извънбюджетна депозитна сметка по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сроковете за произнасяне на административния орган и по двете производства са инструктивни и неспазването им няма за последица незаконосъобразност на постановения административен акт. В случая действително административният орган неправилно е записал като правно основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234/1999 г. за одобряване оценката на земеделска земя, за която е признато право на придобиване на собствеността от ползвателя по реда на § 62, ал. 3 от ПМС № 456/1997 г., вместо § 62, ал. 4 от ПМС № 456/1997 г., който е приложим в случая, но това не води до промяна характера на крайния акт, с който се определя оценката по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ и по размера на която не се спори от страните. С оглед доказателствата по делото настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение от административния орган в обжалвания административен акт, не обуславя неговата отмяна и като краен резултат постановения акт е правилен. Предвид на изложените съображения при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да обуславят нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение