Решение № 4688 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2020 г.

Решение № 4688 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1076/2020 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Бянов, живущ в [населено място], [държава] против Решение № 450/02.12.2019 г. на Административен съд С. З., постановено по адм. дело № 628/2019 г., с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Решение № 1040-23-42 от 12.08.2019 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. З. (ТП на НОИ – С. З.), потвърждаващо Разпореждане №[ЕГН] от 28.06.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" ("ПО") при ТП на НОИ - С. З.. Касаторът излага съображения за неправилност на съдебното решение, което е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд в противоречие с предвиденото в чл. 94 КСО приел, че началната дата, от която пенсията за осигурителен стаж и възраст му се дължи е 02.10.2018 г., а не датата, на която е възникнало претендираното право. При наличие на релевираното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК иска отмяна на процесното съдебно решение, както и на решението на директора на ТП на НОИ – С. З.. Ответникът – Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. З. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд С. З. е издаденото на основание чл. 117, ал. 3 КСО Решение № 1040–23-42/12.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – С. З., с което е оставена без уважение жалба с вх. № 2213-23-66# 14/15.07.2019 г. на Б. Бянов, против Разпореждане № [ЕГН]/28.06.2019 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С. З.. От съдържанието на така цитираното разпореждане се установява, че жалбоподателят Бянов е подал заявление на дата 19.11.2018 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В изпълнение на разпоредбата на чл. 69б, ал. 1 КСО ръководител "ПО" при ТП на НОИ - С. З. е разпоредил да му бъде отпусната поисканата пенсия, считано от 02.10.2018 г., пожизнено и при навършени от страна на лицето [възраст]. С разпореждането от 28.06.2019 г. му е зачетен осигурителния стаж за право на пенсия, положен в чужбина, който възлиза на 26 години 03 месеца и 00 дни, съответно осигурителният стаж за определяне размера на пенсията, положен в чужбина, е 25 години 11 месеца и 00 дни. Към преписката са приобщени доказателствата – документи и данни, които се изискват в съответствие с чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, послужили за доказване на осигурителния му стаж по чл. 69б, ал. 1 КСО. По – конкретно, с писмо изх. № 2213-23-663#4 от 07.03.2019 г. началник на сектор "ПО" при ТП на НОИ – С. З. е отправил искане до германския държавен осигурителен орган, както и до жалбоподателя Бянов да бъде приложено удостоверение образец УП-2 за осигурителен доход за три последователни години от последните 15 години трудов стаж преди 01.01.1997 година. В съответствие с него, от Deutsche Rentenversicherung Bund - Berlin с писмо от 14.02.2019 г. (л. 69 – л. 81 от първоинстанционното дело), постъпило в деловодната система на НОИ на 25.02.2019 г., е представен формуляр Е 205 DE (установяващ осигурителните периоди), ведно с формуляр Е 101 (удостоверение отнасящо се до приложимото законодателство), съдържащ част А, издаден на основание чл. 84 от Регламент (ЕИО) № 1408/71 (понастоящем отменен). С придружително писмо на немски език, с рег. № 2213-5—5078/05.11.2018 г. в деловодната система на НОИ, германският осигурителен орган представя на българския НОИ формуляр Е 202 (проучване на молба за пенсия за старост, л. 77- л. 81 от първоинстанционното дело), както и Е 205 (удостоверение за осигурителни периоди), като от своя страна със същото писмо германските осигурителни власти са поискали от българската държава, чрез нейния национален осигурителен орган, да представи формуляр Р 5000 и Е 210 ( уведомление за решение относно молба за пенсия) за жалбоподателя. От доказателствата по делото, включително и от приложената административна преписка не се установява НОИ да е изпратил впоследствие на германския осигурителен институт документ Е 210. Целта на този документ е всяка от заинтересованите институции да го попълни и да го изпрати на проучващата институция заедно с копие от официалното решение относно подадена молба на лицето за отпускане на пенсия за старост. Следва да бъде отбелязано, че съдържащият се в преписката формуляр Е 202 (л. 77 – л. 81 от първоинстанционното дело) не е придружен с превод за съдържанието на документа на български език, а приложеният по делото формуляр Е 205 (л. 82 – л. 83 от първоинстанционното дело), относно общия осигурителен стаж за право и размер на пенсията за старост, не съдържа дата, на която е изпратен до германския пенсионен орган - Deutsche Rentenversicherung Lund- Berlin. Формуляри Е 001 BG и Е 205 (на л. 85 – л. 88 от първоинстанционното дело), издадени от българския НОИ за заявените пенсионни права на жалбоподателя, са били изпратени по – рано до Deutsche Rentenversicherung Bund, видно от записа върху формуляр Е 001, а именно с изх. № 94 С – 21138-2/20.06.2012 г., изискани от чуждата институция на дата 19.04.2012 г. (л. 91- л. 92 от първоинстанционното дело). Съгласно изпратен от Deutsche Rentenversicherung Bund формуляр с вх. № 91 С-21138-1/21.05.2012 г. по описа на НОИ, в графа "Молим да се изпратят следните формуляри/документи/данни" е посочено, че следва да бъде изпратен само документ Е 205 BG. В решението си от 12.08.2019 г. директорът на ТП на НОИ – С. З., след преценка на постъпилите по административната преписка писмени доказателства, извежда извод за приложимост на разпоредбата на чл. 69 б, ал. 1 КСО по отношение на субективното материално право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. В мотивите на административния акт органът приема, че към датата на подаване на заявлението, респективно датата, от която е поискано отпускане на пенсията – 02.10.2018 г., Б. Бянов има вече навършени [възраст] и сбор от осигурителен стаж и възраст - 100. Позовава се на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО (ПЗР на КСО, сега чл. 69 б, ал. 1 КСО ), в относимата редакция, според който мъжете, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете и са навършили 52 г. и 8 месеца през 2013 година. Пред директора на ТП на НОИ – С. З. следователно не е било спорно обстоятелството, в какъвто смисъл са изложените от него аргументи в акта, че жалбоподателят е придобил право на пенсия по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (сега чл. 69 б, ал. 1 от КСО) през 2013 година. Констатациите на органа са, че към 20.10.2013 г., когато за него е възникнало първото право на пенсия (опис на документи на НОИ от дата 06.03.2019 г., л. 55 – л. 57 от първоинстанционното дело), защото е отговарял на въведените за това нормативни изисквания, същият не е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в срока по чл. 94, ал. 1 КСО, а едва на 19.11.2018 г., чрез германския осигурителен институт. Административен съд С. З. е отхвърлил жалбата на Б. Бянов срещу решението на директора на ТП на НОИ – С. З., защото в производството по съдебен контрол по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е приел, че същият е законосъобразен индивидуален административен акт. Изложено е от съда, че решението на директора на ТП на НОИ – С. З. е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, свързана с определяне на началната дата, от която се отпуска претендираната пенсия на лицето, в случая считано от 02.10.2018 година. За да достигне до този извод съдът намира, че за лицето това право е възникнало още към 2013 г., но то е упражнено чрез подаване на заявление след изискуемия 2 – месечен срок, поради което пенсията законосъобразно е разпоредено да бъде дължима от дата 02.10.2018 година. По така посочените мотиви административният съд е отхвърлил оспорването на Б. Бянов срещу административния акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Жалбоподателят Б. Бянов е [гражданство], който видно от доказателствата по делото е установен и пребивава на територията на държава членка на Европейския съюз, а именно [държава]. Доколкото предметът на правния спор е свързан с правилното определяне на размера на претендираната от лицето пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското законодателство, в частност относно началната дата, от която същата е дължима, то следва да бъдат зачетени и осигурителните периоди за придобит осигурителен стаж в Германия. Затова приложение намира освен Кодекса за социално осигуряване и Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на схемите за социална сигурност (ОВ L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82, или само "Регламента"). Съгласно чл. 94, ал. 1 КСО, в относимата към датата на издаване на административния акт редакция, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2 - месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2 - месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. От доказателствата по делото не се установява дали към 2013 г., когато е придобил претендираното право на пенсия, жалбоподателят е подал нарочно заявление за отпускането й до компетентната държавна институция, но от представеното писмо изх. № 94 С-2138-3/20.06.2012 г. на директора на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори", изпратено и адресирано до жалбоподателя, е видно, че към тази дата в българския НОИ е постъпило искане от осигурителния институт на Германия за установяване на осигурителни периоди на лицето. Във връзка с него на 20.06.2012 г. до Deutsche Rentenversicherung Bund от българска страна са изпратени формуляр Е 205 BG, спрямо лицето, ведно със съпътстващия документ Е 001 BG. Оспорващият е изпълнил изискването за наличие на осигурителен стаж и възраст в размер на 100 точки съгласно приложимата редакция на чл. 69 б, ал. 1 КСО. В производството по издаване на административния акт, но при неизяснена от фактическа страна обстановка, административният орган е изложил аргументи, че Б. Бянов е пропуснал за заяви правото си в 2 – месечния срок по чл. 94, ал. 1 КСО, считано от датата на възникването му. Поддържаните доводи в касационната жалба за неправилност на решението са основателни. В съдебното административно производство по обжалване на решението на директора на ТП на НОИ – С. З. съдът проверява законосъобразността на административния акт въз основа на фактите, установени с доказателства събрани от административния орган при съблюдаване на служебното начало по чл. 9 АПК, във връзка с чл. 35 и чл. 36 АПК. При осъществената проверка за законосъобразност на решението на органа по чл. 168 АПК първоинстанционният съд извежда погрешен правен извод, че актът не е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На основание чл. 14, ал. 1 АПК производствата, които се водят по реда на АПК, каквото е и производството по издаване на обжалвания административен акт, са на български език. Съобразно чл. 76, ал. 7 от Регламент 883/2004 властите, институциите и съдилищата на една държава членка не могат да отхвърлят заявления или други предоставени им документи на основание, че те са написани на официален език на друга държава членка, признат за официален език на институциите на Общността в съответствие с член 290 от Договора. Административният орган, издал решението, се е позовал на формуляр Е 202 (л. 77 – л. 81 от първоинстанционното дело) относно началната дата на дължимост на пенсията, т. е. зачел го е, но същият е следвало в оглед правилото на чл. 14, ал. 1 АПК да окомплектова административната преписка и с точен превод на български език. Посоченото е съществен пропуск в изпълнението на административнопроизводствените правила при издаване на акта и препятства съдебния контрол върху него, вкл. относно релевантните по спора обстоятелства. Касаторът твърди, че не е бил уведомен надлежно от НОИ за придобитото от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което рефлектира върху приложението на чл. 94, ал. 1 КСО досежно определяне на началния момент, от който пенсията му се отпуска. По отношение на така релевираните от касационния жалбоподател възражения досежно липсата на информация относно реда и начина на подаване на заявление, настоящият състав намира, че приложимата разпоредба на чл. 33, ал. 5, т. 13 КСО (нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г.) включва във функциите на Националния осигурителен институт действия по уведомяване на лицата, на които не е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, не по-късно от 6 месеца преди да навършат възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1. Обхватът на уведомяването в тази хипотеза се разпростира до нормативните условия, но само по чл. 68, ал. 1 от КСО, при които лицата могат да се пенсионират през следващата календарна година. Не е предвидено изготвяне на персонална справка за придобития от всяко лице осигурителен стаж, съответно - придобитото право на пенсия. Независимо от така цитирания текст на чл. 33, ал. 5, т. 13 КСО (нова - ДВ, бр. 98 от 2016 г.), доколкото жалбоподателят е [гражданство], но е упражнил правото си на пребиваване в друга държава членка и междувременно е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по българското право, то при нейното отпускане, НОИ, упражнявайки своята компетентност, следва да спазва правото на Европейския съюз (ЕС) и в частност разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 ДФЕС, отнасящи се до признатата на всеки гражданин на ЕС свобода на движение и на пребиваване на територията на държавите членки (решение Salgado Gonzбlez, EU: C: 2013: 86, вж. по-специално решения Bosman, EU: C: 1995: 463, т. 96, ITC, EU: C: 2007: 16, т. ЗЗ и Zentralbetriebsrat der gemeinnьtzigen Salzburger Landeskliniken, C 514/12, EU: C: 2013: 799, т. 35-37 от дело С – 103/13 на Съда на Европейския съюз), както и нормите на Регламент 883/2004. В случая и видно от осъществената кореспонденция между НОИ и германския осигурителен институт от края на 2012 г., както и от представените доказателства относно придобития от лицето осигурителен стаж по българското право, жалбоподателят Б. Бянов е изразил имплицитно воля и желание да се пенсионира и да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в България. Следователно, с оглед признатото му и упражнено вече право на пребиваване по чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 ДФЕС, при изследване на приложимата хипотеза на чл. 94, ал. 1 КСО досежно спазване на двумесечния срок, считано от датата, на която лицето е придобило право на пенсия по реда на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО ( сега чл. 69 б, ал. 1 КСО) административният орган е бил длъжен да съобрази развилата се през 2012 година процедура по линия на сътрудничеството между националните осигурителни органи на двете държави членки на Европейския съюз и да уведоми лицето за настъпване на предстоящото му право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 76, ал. 4 от Регламент (ЕО) 883/2004 година. Съгласно последния текст, институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент, имат задължението за взаимно информиране и сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия регламент. Все по силата на чл. 76, ал. 4 от Регламента, НОИ, в съответствие с принципа за добра администрация, отговаря в разумен срок на всички запитвания и в тази връзка предоставя всякаква информация на съответните лица, необходима за упражняване на предоставените им с настоящия регламент права. Противното разбиране би ограничило основните права, които лицето има по силата на чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 ДФЕС, съответно ще е налице противоречие между националната правна норма на чл. 94, ал. 1 КСО с чл. 48, ал. 1 и чл. 49, ал. 1 ДФЕС, последното свързано именно със свободата на установяване на гражданите на една държава членка, на територията на друга държа членка. Според разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Смисълът на разпоредбата е в последиците, а именно, че с подаване на заявлението в съответния срок, възникналото право на пенсия е със завършен фактически състав и може да бъде надлежно упражнено. С това заявление по същество компетентните органи се уведомяват от правоимащото лице за намерението правото да бъде упражнено. Доколкото касаторът е установен в друга държава членка на ЕС, към датата на възникване на правото му на пенсия – 20.10.2013 г., справедливо е в контекста на цитираните по-горе норми от правото на ЕС, българските осигурителна власти да изследват всички факти и обстоятелства относно манифестиране на волята му за упражняване на това право, както и да изпълнят задължението си по чл. 76, ал. 4 от Регламента, съответно по чл. 34, ал. 3 АПК да го информират за събраните доказателства в процедурата по реализиране на претендираното от страната право и издаване на крайния административен акт. При преценката компетентните длъжностни лица от НОИ следва да изпълнят задължението си по чл. 35 и чл. 36 АПК и да осъществят процедурата по обмен на информация между държавите членки в сферата на координацията на системите за социална сигурност, уредена в разпоредбите на чл. 76, ал. 1 – ал. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 2, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Искането на жалбоподателя трябва да бъде разгледано в рамките на получената и съответно предоставената информация от едната държава членка към другата чрез компетентните им институции. Изводът за приложимост на чл. 76 от Регламента следва от текста на чл. 6 от Регламента, според който освен ако друго не е предвидено в него, компетентната институция на държава членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава - членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Така разписан текстът на чл. 6 от Регламента е свързан с придобиване на субективното право на пенсия на лицето, при наличие на материалните предпоставки по съответния национален закон и зачитане на периодите на осигуреност, които са завършени в друга държава членка и не съвпадат с тези по вътрешното право. По силата на нормата на чл. 52, ал. 1, б. "б" от Регламента, компетентната институция, каквато се явява българският Национален осигурителен институт, изчислява размера на дължимото се обезщетение, чрез определяне на теоретичен размер и впоследствие на действителен размер (пропорционално обезщетение). Приложението на чл. 52, ал. 1, б. "б" от Регламента в случая е обосновано от обстоятелството, че придобитият от лицето български осигурителен стаж не е достатъчен с оглед възникване на правото на пенсия, поради което пенсионният орган е изчислил пропорционален размер на пенсията по реда на цитирания текст от Регламента, като е взел предвид съответния размер на осигурителния доход, определен по правилата на чл. 70 КСО и осигурителния период, завършен съгласно прилаганото от България законодателство. Административният орган неправилно е определил началния момент, от който пенсията се дължи по чл. 94, ал. 1 КСО, поради наличие на изтъкнатите по – горе съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на административния орган противоречи на принципа на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. В правото на ЕС този принцип е известен още като принцип на легитимните правни очаквания. В своята съдебна практика Съдът на Европейския съюз нееднократно е посочвал необходимостта от неговото стриктно спазване, особено когато се касае до основни права и свободи (вж. решение по делото Wachauf, Hubert Wachauf v. Federal Republic of Germany), каквото е правото на свободно движение на хора в рамките на ЕС, съответно правото на установяване, с произтичащите от това производни правни последици като полагане на труд, съответно получаване на пенсионни обезщетения след неговото прекратяване (в този смисъл т. ЗЗ – т. 35 от решението по дело С-103/13 на СЕС, "Сомова срещу България"). От данните по делото е видно, че касаторът е предприел още от 2012 г. действия във връзка с установяване правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От релевантните за спора обстоятелства става ясно, че това е породило у жалбоподателя легитимни правни очаквания, за административния акт, който се очаква да бъде издаден в този случай. Ответникът не е ангажирал доказателства дали съответните длъжностни лица от НОИ са изпълнили правомощията си по чл. 34 АПК и чл. 76, ал. 4 от Регламента, за да може жалбоподателят да реализира в пълен обем правото си да получи пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата, на която правото е възникнало. Поведението на НОИ е в противоречие със закона и не следва да ограничава определяне на дължимия се размер на пенсията по чл. 69 б, ал. 1 във вр. с чл. 94, ал. 1 КСО, считано от датата на възникване на субективното материално право на неговия носител. С оглед приетите за установени по делото факти, основателни са доводите на касатора за допуснати нарушения на материалния закон от Административен съд С. З., довели до неговото неправилно приложение. Горното обуславя наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на първоинстанционното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което настоящата инстанция следва да постанови решение по същество, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – С. З., ведно с потвърждаващото го разпореждане на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - С. З.. В конкретната хипотеза съдът няма правомощие да се произнесе вместо органа по основателността на претендираното от страната субективно материално право. На това основание и съобразно чл. 173, ал. 2, предл. 2 АПК делото следва да се върне на органа, за ново произнасяне. В съответствие с чл. 76, ал. 1 – ал. 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 компетентните длъжностни лица – служители в НОИ, следва на основание чл. 35 и чл. 36 АПК да изяснят всички спорни факти и обстоятелство относно изразената воля на касатора да се пенсионира по българското право, с оглед на неговите легитимни правни очаквания, включително чрез осъществена комуникация между държавните осигурителни органи на България и Германия и на основание чл. 81 от Регламент (ЕО) № 883/2004 за заявени от жалбоподателя пенсионни права. Следва да се изясни информиран ли е бил жалбоподателя в разумен срок, относно възможността да подаде заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата, на която е придобил това право. Искането на касационния жалбоподател Б. Бянов за сезиране на Конституционния съд на Република България следва да се остави без уважение. Видно от текста на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд може да спре производството и да сезира Конституционния съд при установено от него несъответствие между закона и Конституцията - тоест при противоречие на законова норма с Конституцията. Твърдението на жалбоподателя за противоречие на обжалвания по съдебен ред индивидуален административен акт, с разпоредбата на чл. 41 от Конституцията на Република България, която гарантира правото на информация на гражданите да получат такава от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, сочи на материална незаконосъобразност на акта, а не на противоконституционност. В конкретната хипотеза не е налице наличие на условието, което е предвидено в чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България - установено от касационния състав несъответствие между закона и Конституцията. По тези съображения искането на касатора по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България следва да се остави без уважение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, Върховният административен съд, шесто отделение