Решение № 6706 от 6.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на ЕСТ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез адв. Т. Дашинов срещу решение 3694/08.06.2021 г., постановено по адм. д. 7828/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че незаконосъобразното определяне на публичните вземания е довело до претендираните вреди. Съдът неправилно е приел, че не е налице причинно-следствена връзка между претърпените вреди и незаконосъобразните действия на служители на ответника. Иска се отмяна на оспорваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи исковата претенция. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявения от ЕСТ АД иск срещу Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в размер от 10 000 лв., причинени от незаконосъобразните действия при установяване на публичните задължения, обективирани в ревизионен акт Р-22221516008914-091-001/05.02.2018 г., ревизионен акт Р-22002218004417-091-001/15.04.2019 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП-София и от Постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. С180022-023-0000249/24.01.2018 г., С180022-023-0000524/13.02.2018 г., С180022-022-0009909/26.02.2018 г. и С180022-023-0002977/16.08.2018 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП-София. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че с решение 974/09.07.2018 г. на директора на дирекция ОДОП" при ЦУ на НАП ревизионен акт Р-22221516008914-091-001/05.02.2018 г. е отменен, с указания за повторна ревизия за определяне на задълженията на дружеството за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди от 2010 г. до 2015 г. Повторната ревизия е приключила с ревизионен акт Р-22002218004417-091-001/15.04.2019 г., с който са установени задължения по ЗКПО за 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Актът е отменен с решение 1690/07.10.2019 г. на директора на дирекция ОДОП" при ЦУ на НАП, в частта за установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за данъчни периоди 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и потвърден относно дължими лихви за авансови вноски в размер на 2191, 09 лв. за данъчен период 2010 г., но задължението е било погасено по давност и не е подлежало на принудително изпълнение. Приел е, че в хода на ревизионното производство са издадени четири постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, като само едно от тях е обжалвано, но жалбата на дружеството е отхвърлена. В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства. Първоинстанционният съд е приел иска за допустим, но неоснователен. Обосновал е извод, че ищецът не е доказал накърняване на доброто си име пред други търговци, загуба на доверие у негови търговски партньори, накърнена репутация пред банките и сриване на кредитния рейтинг, нарушен авторитет пред контрагентите и невъзможност да се извършват нормална търговска дейност. С тези мотиви Административен съд София-град е отхвърлил исковата претенция като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е установил вярно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция без да е необходимо да се преповтарят (арг. от нормата на чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК). Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата. По делото не е спорно, че срещу касатора са били водени две отделни ревизионни производства, като ревизионните актове са били оспорени от него и отменени. Не е спорно и обстоятелството, че в хода на ревизионните производства по отношение на дружеството са били наложени запори и възбрани върху сметките и имуществото му. Доводите на касатора за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявените искови претенции. Процесните постановления са издадени в съответствие с разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, при наличието на образувано ревизионно производство. Предмет на първоинстанционното производство е претенция за причинени неимуществени вреди в размер 10 000 лв., като възраженията в касационната жалба са основно за неправилно наложена обезпечителна мярка и за причинени имуществени вреди. Наложените предварителни обезпечителни мерки не са незаконосъобразни. Те са били отменени поради отпаднало основание, а не като незаконосъобразни. Налице е отменен като незаконосъобразен ревизионният акт. Правилно съдът е приел, че между този акт и претендираните неимуществени вреди не е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат. В случая незаконосъобразният ревизионен акт не е единственото условие да бъдат наложени предварителните обезпечителни мерки. Към момента на издаване на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки ревизионният акт не е бил издаден. Обоснован е и изводът на съда, че не е налице и третата предпоставка на закона за реализиране на отговорност по реда на ЗОДОВ настъпване на вреда. Свидетелските показания не са подкрепени с писмени доказателства и правилно съдът не ги е кредитирал. При липсата на елементи от сложния фактически състав на приложимата правна норма, обуславяща реализирането на безвиновната отговорност на държавата, претенцията е неоснователна и правилно е отхвърлена. Съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Претенцията на процесуалния представител на Национална агенция за приходите за заплащане на разноски е основателна и следва да бъде уважена до размера на 100 (сто) лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение