Решение № 15875 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14321/2009 г.
ВАСПетчленен състав22.12.2009 г.докладчик Пенка Иванова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането, подадено от "Феникс Гама" АД със седалище и адрес на управление гр. Хасково, местността "Паша чеир", представлявано от изпълнителния директор Янко Григоров Велев, за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила Решение № 6589 от 3.06.2008 г. на Върховния административен съд - първо отделение, по адм. дело № 2192 от 2008 г. и на оставеното в сила с него Решение № 884 от 14.12.2007 г., постановено по адм. дело № 310 от 2006 г. по описа на Окръжния съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15875 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14321/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Иванова Производството по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по искане на изпълнителния директор на "Феникс Гама" АД със седалище и адрес на управление гр. Хасково за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК на влязло в сила Решение № 6589 от 3.06.2008 г. на Върховния административен съд - първо отделение, по адм. дело № 2192 от 2008 г. и на оставеното в сила с него Решение № 884 от 14.12.2007 г., постановено по адм. дело № 310 от 2006 г. по описа на Окръжния съд - Пловдив. Искането се обосновава с решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по жалба № 3991 от 2003 г. на "Булвес" АД срещу България за установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). Ответникът по искането за отмяна - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - град Пловдив, при ЦУ на НАП, не е взел становище по основателността на искането за отмяна на съдебното решение. Върховният административен съд - петчленен състав, като обсъди данните по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, намира за установено следното: Искането е допустимо като подадено от легитимирана страна в законоустановения срок, но по същество е неоснователно. Основанията за отмяна са посочени изчерпателно и не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като прилагането на извънинстанционния способ за отмяна засяга стабилитета на съдебното решение. В конкретния случай се твърди наличие на основанието по чл. 239, т. 6 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на права на човека и основните свободи. Разпоредбата визира не установено нарушение на ЕКПЧОС изобщо, а такова по отношение на конкретния правен субект, претендиращ отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание. Решенията на ЕСПЧ, постановени в производство по чл. 34 ЕКПЧОС, се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело. Те имат установителен характер досежно констатираното нарушение на гарантирано от конвенцията право и са задължителни за изпълнение за държавата - страна по делото. Но действието на тези решения не се разпростира върху други правни субекти, навели твърдения, че са жертва на нарушение при сходни обстоятелства, доколкото всяко от тях се отнася до конкретна фактическа обстановка, като постановяването му се предпоставя от подадена от засегнато лице жалба в преклузивен шестмесечен срок след изчерпването на всички вътрешноправни средства за защита. В случая подателят на процесното искане се позовава на решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд по правата на човека, с което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към ЕКПЧОС по отношение на "Булвес" АД. Решението няма действие относно търговското дружество "Феникс Гама" АД, поради което не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила Решение № 6589 от 03.06.2008 г. на Върховния административен съд - първо отделение, постановено по адм. дело № 2192 от 2008 г., и на оставеното в сила с него Решение № 884 от 14.12.2007 г., постановено по адм. дело № 310 от 2006 г. по описа на Окръжния съд - Пловдив. Във връзка с направеното в искането за отмяна позоваване на решения на Съда на Европейските общности (понастоящем съд на Европейския съюз) в Люксембург следва да се отбележи, че тези решения не са обхванати от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК. По съществото си искането в тази му част представлява такова за преразглеждане на влезли в сила съдебни решения по съображения за неправилност, поради което е недопустимо с оглед същността на производството за отмяна по чл. 237 и сл. АПК. Тъй като не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,