Решение № 109 от 30.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1867/2019 г.

Решение № 109 от 30.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1867/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емилия Донкова Производството е по чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. З. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 53 от 8.04.2015 г. по гр. д. № 370/2014 г. на Павликенския районен съд, потвърдено с решение № 534 от 26.10.2015 г. по гр. д. № 539/2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от С. З. Н. срещу И. Д. Н. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне две незаконно изградени помийни ями, водоотточни тръби и отвори в каменна ограда. В молбата се поддържа, че след влизане в сила на решението на въззивния съд молителят се е снабдил с доказателство от съществено значение за изхода на делото, което му е станало известно след приключване на производството пред съда, а именно: протокол от 20.02.2017 г., утвърден от кмета на [община] на 1.03.2017 г. Ответниците Б. Й. Н. и Й. И. Н. /конституирани в качеството им на наследници по закон на починалия ответник И. Д. Н. / не изразяват становище в съдебно заседание. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 95/10.06.2019 г. е допусната до разглеждане. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание, приема следното: С влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от молителя негаторни искове. За да потвърди решението, Великотърновският окръжен съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват наличието на септични /помийни/ ями, тръби, преминаващи през каменната ограда, изливането на отпадни води в тях и разрушаването на част от нея. От друга страна е изложил мотиви, че от събраните писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че в собствения на ищеца имот е имало изградена септична яма, която към настоящия момент е неизползваема. Формиран е решаващ правен извод, че не са налице действия, с които ответниците пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост. Установените в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на събраните доказателства по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази "непълнота на доказателствата по делото" следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на неговото разглеждане, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страната и да бъдат събрани, респ. да се касае до нови доказателства, съдържащи обстоятелства, които страната да е искала да установи по делото, но да не е могла да стори това по причина, че не е разполагала с тези доказателства. "Новото обстоятелство" по смисъла на цитираната разпоредба, като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение на съд трябва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Необходимо е това обстоятелство да е съществувало преди постановяване на решението, но да не е било известно на страната, като незнанието се дължи на обективни причини и като факт, е настъпило до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, завършили с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Страната - молител следва да не е знаела за него при разглеждане на делото, като незнанието не се дължи на нейна небрежност. Същото следва да е от съществено значение за изхода на делото – т. е. доколкото би било събрано като доказателство по делото, би обусловило правен резултат, различен от постановения с решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай представеното с молбата за отмяна ново писмено доказателство /протокол/ съдържа такова ново обстоятелство, а именно, че в собствения на молителя имот са налични две недействащи септични /попивни/ ями, намиращи се на границата със съседния имот и на отстояние 0, 80 м. от външната стена на жилищната сграда на ответниците. В същото се съдържат данни, че са налични и 2 броя водоотточни тръби от външната стена на тази сграда, водещи към ямите. Това доказателство действително е в състояние да разколебае обосноваността на решаващия правен извод на инстанцията по същество, че не са налице действия, с които ответниците пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото си на собственост. От съществено значение е фактът, че в имота на ищеца са налични попивни ями и водоотточни тръби към тях, което само по себе си препятства ползването на собствения му имот, а не обстоятелството, че тези ями не функционират в момента. С оглед гореизложеното, налице са предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на Великотърновския окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което новооткритото писмено доказателство бъде ценено съобразно изложеното по-горе, като при необходимост се допусне и изслушването на съдебно-техническа експертиза. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по искането на за възстановяване на направените в настоящото производство разноски, съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 и мотивите към нея от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според която разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение