Решение № 4556 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14111/2014 г.

Решение № 4556 от 18.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14111/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на "Бурденис - 93" ООД, гр. Свиленград, представлявано от управителя Руси Грозев Петров, подадена чрез адв. Борислав Стоянов за изменение на решение № 1769 от 17.02.2016 г. по адм. дело 14111/2014 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. В молбата се твърди, че по делото са присъдени разноски в по-малък размер от действително направените за двете инстанции и поради това искат решението да бъде изменено в тази част. В мотивите на молбата е посочено, че освен присъдените разноски, претендира и заплащането на адвокатски хонорар за първа инстанция в размер на 1 920 лв. и за касационна инстанция в размер на 7 200 лв. Към молбата е представено преводно нареждане от 10.12.2014 г. и извлечение на банков превод в размер на 7 200 лв. В петитума се претендира да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции в размер на 9 200 лв. Ответникът - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) не е взела становище по молбата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, намира, че молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл. 80, изречение второ ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, в частта в която се иска изменение на решението в частта за разноските направени пред първоинстанционния съд. В останалата част молбата е неоснователна. С решението, чието изменение в частта за разноските се иска, е отменено изцяло решение № 1983 от 18.09.2014 г., постановено по адм. дело № 2688/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив и вместо него е постановено друго, с което е отменен ревизионен акт № 261201326 от 31.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, ИРМ - Пазарджик, потвърден с решение № 906 от 25.07.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. Със същото решение е осъдена дирекция "ОДОП" (преди "ОУИ") - гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на "Бурденис - 93" ООД, ЕИК 126062469, представлявано от управителя Руси Грозев Петров, разноските за двете съдебни инстанции в общ размер на 375 лв. Молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските по отношение на претендираните разноски направени пред първа инстанция в размер на 1 920 лв. - заплатен адвокатски хонорар се явява недопустима, защото дружеството не е представил списък на разноските по делото пред административния съд, а в представения списък в касационното производство са включени само направените разноски пред касационната инстанция. Съгласно чл. 80 ГПК, приложим на основание чл. 144 и чл. 228 АПК, страна, която е поискала от съда присъждане на разноски, представя списък за тях най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В. т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. В процесния случай не е представен списък за направените разноски пред първоинстанционния съд, поради което молбата на "Бурденис - 93" ООД за изменение на решението в частта за разноските по отношение на претендирания пред първоинстанционния съд адвокатски хонорар в размер на 1 920 лв. се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Молбата е неоснователна в частта, в която се иска изменение на решението по отношение на присъдените разноски за касационната инстанция. По делото своевременно е представен списък по чл. 80 ГПК за направените разноски пред Върховния административен съд. След постановяването на решението на 26.02.2016 г., с молбата за изменението му, в частта за разноските е представено преводно нареждане и копие от извлечение на банков превод за плащането на 7 200 лв. адвокатски хонорар. По време на касационното производство по делото е била представена фактура № 305 от 17.11.2014 г. за платен адвокатски хонорар, с отбелязване, че е заплатен по банка, но до приключването на устните състезания по делото доказателства за плащане не са представени, поради което молбата е неоснователна в тази част. Предвид изложеното молбата за изменение на решението, в частта за разноските по отношение на направените разноски пред касационната инстанция следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение