Решение № 1866 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2009 г.

Решение № 1866 от 12.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Иван Димитров Петровски против решение № 1362 от 14.01.2009 г. по адм. дело № 4368 от 2008 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че процесуално допустимата за разглеждане касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 233 от ЗМВР във връзка с чл. 145 АПК, съдът е отхвърлил жалбата на жалбоподателя против заповед № АЗ-3427 от 3.07.2008 г. на директора на НС "Полиция" - МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 и 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР за това, че на 12.04.2008 г., управлявайки личния си автомобил след употреба на алкохол и с несъобразена скорост, е предизвикал пътнотранспортно произшествие, с което деяние се уронва престижът на службата и което представлява тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Решението е правилно, като съдът е изложил подробни правни съображения, след като е изпълнил задължението си и е извършил съдебно-административния контрол на обжалваната заповед в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК. Безспорен е фактът, че деянието е извършено от жалбоподателя в извънработно време, с което той е нарушил разпоредбата на т. 17, б. "в" от Етичния кодекс, утвърден от министъра на вътрешните работи с негова заповед № Iз-2013 от 8.11.2006 г., което обуславя дисциплинарното му нарушение, което законосъобразно е квалифицирано по чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР. Основният довод на жалбоподателя е, че той е отказал да бъде изпробван за алкохолно съдържание на техническия уред от органите на КАТ и също така не се е явил в медицинското заведение за изследване. Този отказ на жалбоподателя е противоправен и последният не може да се позовава на него, за да възразява за този факт като недоказан. Той е бил длъжен като всички граждани в страната при проверка на органите от КАТ да изпълни техните разпореждания, още повече, че по негова вина е предизвикано пътнотранспортно произшествие. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,