Решение № 1976 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2020 г.

Решение № 1976 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9180/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Йорданов, в качеството му на ЕТ "Озирис – Ц. Йорданов", гр. Мездра, приподписана от процесуален представител адв. Е. Михова срещу решение № 221 от 8.07.2020 г., постановено по адм. дело № 826/2019 г. по описа на Административен съд – Враца, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед № 880/18.10.2019 г. на кмета на Община Мездра, в частта по т. 3. 2 в частта досежно компонента "чистота на територии за обществено ползване". В касационната жалба са наведени основания за неправилност на съдебния акт съгласно чл. 209, т. 3 АПК – поради допуснати нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото и необоснованост. Изложени са доводи за това, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон – чл. 60 КРБ и чл. 62, т. 3 ЗМДТ. На следващо място се правят оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с изводите на съда, че при издаване на процесната заповед е спазена процедурата по чл. 66 АПК за публично оповестяване за откриване на производство по издаване на общ административен акт. В тази връзка счита, че уведомлението за започване на административното производство следва да изхожда от компетентния административен орган, в случая кметът на Община Мездра, а не от служител в неговата администрация. По изложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени заповед № 880/18.10.2019 г. на кмета на Община Мездра в оспорената част. Ответникът – кметът на Община Мездра оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е заповед № 880/18.10.2019 г. на кмета на Община Мездра, с която на основание чл. 15, ал. 2 от Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на Общински съвет - Мездра, считано от 1.01.2020 г., са определени границите на районите на предлаганите услуги по чл. 14 от Наредбата, в съответния район и честотата на сметоизвозването, в частта по т. 3. 2 досежно компонента "чистота на територии за обществено ползване". Съдът е обсъдил и анализирал всички представени по делото доказателства, въз основа, на което е извършил следните фактически установявания: С нотариален акт /НА/ за учредяване право на строеж № 81, дело № 411/2012 г. в полза на ЕТ "Озирис – Ц. Йорданов" е учредено ограничено вещно право на строеж върху ПИ № 01/2023 в землището на [населено място], общ. Мездра, с площ от 58, 230 дка, с начин на трайно ползване затревена нива, четвърта категория на земята, находящ се в местността "Брусненски слог", посочени са границите и съседите, за построяване на "оранжерия за производство на зеленчуци" със застроена площ 31 906, 60 кв. м., обслужваща сграда със застроена площ 1 218 кв. м., сграда за охрана 7, 6 кв. м. От текста на НА е видно, че за имота е изготвен ПУП –ПРЗ, одобрен с решение № 154/28.06.2012 г. на Общински съвет Мездра, публикувано на интернет страницата на Община Мездра. Относно проведеното производство по издаването на оспорения общ административен акт, съдът е констатирал, че в изпълнение на чл. 66 АПК на 12.09.2019 г. е изготвено уведомление от Община Мездра относно обявяване границите на районите и видът на предлаганите услуги от Община Мездра по чл. 62 ЗМДТ, както и честотата на сметоизвозване през 2020 г. за имоти в гр. Мездра и съставните села на общината. Указан е редът, по който могат да участват заинтересованите лица в производството по издаване на акта и срокът, определено е и правото на достъп на заинтересованите лица до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на акта. С констативен протокол от същата дата е посочено, че уведомлението е изложено на таблото за обяви в сградата на общината. С констативен протокол от 15.10.2019 г., подписан от служители на общината е удостоверено, че в Община Мездра няма постъпили писмени възражения и предложения във връзка с обявеното уведомление по чл. 66 АПК. От констативен протокол с дата 18.10.2019 г. на Община Мездра съдът установява, че заповед № 880/18.10.2019 г. на кмета на Община Мездра е изложена на таблото за обяви на сградата на общината и публикувана на интернет страницата на общината в секция обяви. Във връзка с наведените възражения за допуснати нарушения при провеждането на процедурата по издаване на акта, първоинстанционният съд отхвърля същите като неоснователни. Счита, че при издаване на оспорената заповед е спазена процедурата по чл. 66, ал. 1 и ал. 2 АПК предвид издаденото уведомление от Община Мездра на 12.09.2019 г., като от същото е видно, че съдържа информация относно характера на откритото производство, за какво се отнася актът, който ще се издава, съображения за неговото издаване, формата на участие на заинтересованите лица в производството, както и правото на достъп на същите до цялата информация по преписката. В тази връзка обосновава извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да сочат на незаконосъобразност на заповедта в оспорената й част. На следващо място съставът установява, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и с нея се определят границите на районите на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозването. Същата съставлява общ административен акт и поражда еднократно действие по отношение на неограничен кръг субекти, като в тази връзка според съда за жалбоподателя съществува правен интерес от нейното оспорване, тъй като притежава недвижим имот, обхванат от действието на заповедта, т. е. заповедта засяга негови права и законни интереси. Изложени са мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и не се явява нищожна. По приложението на материалния закон, решаващият състав приема, че процесният акт е издаден в съответствие с разпоредбите на ЗМДТ относно реда и начина за определяне на таксата за битови отпадъци /ТБ0/, като в изпълнение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ с оспорената заповед кметът на Община Мездра е определил районите на предлаганите услуги и честотата на сметоизвозването. Относно оспорената от ЕТ "Озирис – Ц. Йорданов" част съдът излага в мотивите си, че обхвата на предоставяне на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината и обстоятелството кои са териториите за обществено ползване за целите на тези услуги и вида на услугите, които се включват в общото понятие е в дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Намира, че тази услуга не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне е да обслужва интересите на населението на цялата община. В заповедта, според съда, изчерпателно са изброени районите, в които тази такса следва да се събира и счита, че без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е фактът, дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като в самото населено място е налице такава. В допълнение посочва, че като граници на имота на едноличния търговец, върху който е учредено право на строеж, са посочени два общински имота, представляващи общински пътища, а общинските пътища според съда могат да се приемат за територия за обществено ползване, като възражението, че около имота няма територии за обществено ползване, поради което такса за такава услуга не се дължи, е отхвърлено като неоснователно. В тази връзка съдът сочи, че горното би било предмет на разглеждане в друго производство, при евентуална претенция към него за заплащане на такава такса, когато следва да се доказва действителното предоставяне на тази услуга. С оглед изложеното е направен краен извод за законосъобразност на заповедта в оспорената й част и жалбата на ЕТ "Озирис – Ц. Йорданов" е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Въз основа на установените факти, правилно и обосновано съдът се е произнесъл по спорните въпроси и възражения, като е приложил относимите разпоредби от ЗМДТ. В съдебното решение се съдържат подробни и обосновани изводи относно валидността на оспорения акт, неговата процесуална и материална законосъобразност, които изводи се споделят от касационната инстанция, тъй като съответстват на установените по делото факти и на материалния закон. Видно от представените по делото доказателства, уведомяването за предстоящото издаване на общия административен акт е извършено по предвидения в АПК ред, като са определени формите на участие на заинтересованите лица в производството чрез подаване на писмени предложения и възражения и е определено правото на достъп на заинтересуваните лица до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на акта. Спазен е и срокът формулиран в чл. 69, ал. 2 от АПК. Противно на възраженията на касатора, видно от текста на чл. 66, ал. 1 АПК начините за уведомяване на общността за предстоящо издаване на общ административен акт са различни - чрез средства за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организации на заинтересовани лица или по друг подходящ начин. Следва да се приеме, че поставянето на обявление на видно място в сградата на общината представлява такъв друг подходящ начин. В този смисъл решение № 1081 от 28.01.2014 г., постановено по адм. дело № 11012/2013 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. Обстоятелството, че уведомлението е изготвено от служител в администрацията на компетентния да издаде общия административен акт орган не може да се приеме като съществено нарушение на административнопроизводствени правила в проведената процедура по издаването на обжалваната заповед. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ дейността на общинския съвет, на кмета на общината, на кмета на района и на кмета на кметството се подпомага от общинска администрация. Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. първо от Закона за държавния служител /ЗДСл/ държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия, като видно от чл. 22 ЗДСл същият е длъжен активно да подпомага и съдейства на органите на държавната власт при осъществяване на техните правомощия. В закона не е въведено изискване органът, компетентен да издаде заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, с нарочна заповед да определи лицата, участващи в производството по издаване на общия административен акт, в това число лицата изготвящи уведомлението по чл. 66, ал. 1 АПК. Възраженията на касатора в тази връзка, предвид представеното по делото уведомление, изготвено от служители към администрацията на Община Мездра, с изискуемото законово съдържание и с положени дата и подписи, не могат да бъдат споделени. С оглед изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповед № 880/18.10.2019 г. на кмета на Община Мездра, включително и в оспорената част. Правилни и обосновани са и достигнатите от съда изводи относно съответствието на оспорената част от заповедта с приложимите разпоредби на ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ се заплаща такса за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. Видно от текста на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, таксата се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ за имотите на територията на общината, а лицата по чл. 11 ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с данък недвижими имоти са имотите по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ - разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. В изпълнение на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ с оспорената заповед кметът на Община Мездра е определил видът на предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци. В тази връзка основателно сочи и първоинстанционният съд, че обстоятелствата дали имотът на ЕТ "Озирис – Ц. Йорданов", намиращ в местността "Брусенски слог", село Брусен е част от урбанизираната територия на общината и дали услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е реално извършена в населените места и селищните образувания в общината, биха били предмет на разглеждане на спор досежно дължимостта на ТБО. Ясното и точно определяне на територията, на която общината ще предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ и своевременното и широко оповестяване на нейната воля са елемент на общото задължение на всеки държавен орган да упражнява правата си, без да вреди на правата и законните интереси на правните субекти - чл. 4, ал. 3 АПК. За да се осигури на потенциалните ползватели на услугите по чл. 62 ЗМДТ възможност за информирано решение е предвиденото в чл. 63, ал. 2 ЗМДТ задължение на кмета на общината да издаде заповед и да я обяви публично до 30 октомври на предходната година. В този смисъл е и представеното от ЕТ "Озирис – Ц. Йорданов" решение № 15359 от 11.12.2018 г., постановено по адм. дело № 9877/2018 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение. Видно от изложената в цитираното решение фактическа обстановка обаче оспорената точка от заповедта няма ясно и точно определяне на обществените територии, по отношение, на които се дължи такса за чистота на територии за обществено ползване. Използваният израз "застроени имоти" извън урбанизираните територии според състава не дава възможност да се установи изискуем от закона юридически факт за пораждане на задължението за заплащане на такса за чистотата на територии за обществено ползване, като липсва индивидуализиране чрез наименование, местоположение и прочие. В настоящия случай, видно от съдържанието на т. 3. 2 от заповед № 880/18.10.2019 г. на кмета на Община Мездра ясно и точно са конкретизирани териториите, по отношение, на които се дължи такса за чистота на територии за обществено ползване, включително чрез техните наименования и местоположение. Таксата за поддържане на депо за битови отпадъци и за почистване на терени за обществено ползване, противно на възраженията на касатора, се дължи именно поради обвързаността й с местния данък, съгласно чл. 60, ал. 1 от КРБ във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗМДТ. Задължението за ТБО е обвързано с възникнало право на собственост за конкретното лице върху определен недвижим имот, като за да бъде дължима таксата е необходимо да бъде доказано от органа наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки - принадлежност на имотите към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугите. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение