Решение № 473 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5958/2007 г.

Решение № 473 от 5.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5958/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на ответника И. Г. М. срещу решение от 20.04.2007 г. по гр. дело № 1077/2006 г. на Бургаския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 155/05.10.2006 г. по гр. д. № 59/2006 г. на Поморийския районен съд и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск. В жалбата са мотивирани доводи за необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Според жалбоподателя неправилно въззивният съд е приел, че Поморийският районен съд се е произнесъл по непредявен иск. Счита, че БОС е следвало да се произнесе по съществото на спора - т.е. по правилността на първоинстанционното решение. Ответниците по касация не са изразили становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.) установи следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск е с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ - за признаване за установено по отношение на ответниците по иска, един от които е касаторът, че процесните земеделски земи в землището на с. К. преди образуване на ТКЗС са били съсобствени между всички наследници на И. Г. М. - б. ж. на с. К., починал през 1929 г. Прието е, че с обжалваното решение ПРС е отхвърлил исковете на И. К. и И. П. за признаване за установено по отношение на ответниците, че като наследници на И. Г. М. към образуване на ТКЗС са били собственици на земеделските земи - нива в м. "Инджирлията" с площ от 20 дка, нива в м. "Икон далаклия" с площ от 2 дка, нива в м. " Бургаски път" с площ от 13.5 дка и нива в м. "Малка пашатърла" с площ от 5.4 дка в землището на с. К. Според съда в производството по делото не са участвали като страни всички наследници по закон на общия наследодател И. С предявения иск ищците поискали съдебно установяване на права на всички наследници по закон на М. към момента на образуване на ТКЗС - т.е. на преките наследодатели на страните, а не само на личните права на ищците. Прието е, че съдът се е произнесъл само за личните права на ищците и е постановил решение по непредявено искане. Поради това въззивният съд е направил решаващият извод, че първоинстанционното решение е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне на ПРС за произнасяне по предявения иск. Извода на Б. окръжен съд, че първостепенния съд се е произнесъл по непредявен иск е неправилен. В обстоятелствената част на исковата молба ищците са заявили следните факти - че наследодателят им и техен дядо И. Г. М., б. ж. на с. К., починал около 1932 г., е бил собственик на земеделските земи - нива в м. "Инджирлията" от 20 дка, нива в м. "Бургаски път" от 13.5 дка, нива в м. "Икон. Далаклия" от 2 дка и нива в м. "Малка пашатарла" от 5.4 дка в землището на с. К., област Б., че след смъртта му имотите са били владяни от всички негови наследници и всички те внесли имотите в ТКЗС, а не само двамата му синове К. И. М. и Г. И. М. На наследниците на последните с решение на ПК по реда на ЗСПЗЗ било възстановено правото на собственост върху процесните имоти. Искането в исковата молба е за признаване за установено по отношение на ответниците - наследници по закон на двама от синовете на общия наследодател -. И. М., че към момента на образуване на ТКЗС имотите са били собствени на всички наследници на общия наследодател И. Фактическите обстоятелства, изложени в исковата молба са останали непроменени и пред въззивната инстанция. Районният съд е квалифицирал предявения иск с пр. осн. чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и с обжалваното решение се е произнесъл при тази квалификация на претенцията. Произнасяне по непредявен иск е налице, когато съдът обоснове решението си на факти, които не се твърдят в исковата молба - т.е. когато признае или отрече с решението си право, което е породено от различен фактически състав. Когато съдът, изхождайки от фактите, посочени в исковата молба прилага правните норми той квалифицира материалното субективно право, което е предявено с иска. Ако районният съд неправилно е квалифицирал претенцията, това води до нарушение на материалния закон, съответно до неправилност на съдебното решение, но не и до недопустимост. Въззивната инстанция прави свои правни и фактически изводи, възоснова на които преценява дали исковата претенция е основателна или не. Като съд по същество на спора прилага и относимата материално-правна норма към спора между страните по делото. Въззивният съд може и сам да преквалифицира предявения иск, тъй като се касае за нарушение на материалния закон и да се произнесе по приложимата правна норма. Неправилно с обжалваното решение е прието, че ПРС се е произнесъл по непредявен иск. Определянето на действителното правно основание на исковата претенция е дейност на съда по приложение на закона, поради което неправилната квалификация на иска от първоинстанционния съд не прави постановеното решение недопустимо, доколкото фактическите обстоятелства, посочени в иска са останали непроменени и в производството пред въззивната инстанция. С оглед на това въззивната инстанция е следвало да разгледа делото по същество. Като е обезсилил първоинстанционното решение по съображения, касаещи квалификацията на иска за установяване на лични права на собственост на ищците към момента на образуване на ТКЗС въззивният съд е нарушил същество чл. 209, ал. 1, което съставлява касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в", пр. 2-ро от ГПК (отм.) за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение