Решение № 6441 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3747/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, подадена чрез упълномощения старши юрисконсулт Колева, против решение № 5634 от 11.02.2026 г., постановено по адм.д. № 5970/2025 г., по описа на Административен съд – София град. С него е отменено като незаконосъобразно решение № 03-260-РД/547 от 22.05.2024 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на „Плодовито“ ООД е отказано предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост във връзка с подаденото от кандидата предложение за изпълнение на инвестиция с № BG-RRP-6.004-4073 по процедура №BG-RRP-6.004 “Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, от инвестиция C6.I1 „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство“, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост; делото е върнато като преписка на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново произнасяне по подаденото от „Плодовито“ ООД предложение за изпълнение на инвестиция с №BG-RRP-6.004-4073 по процедура № BG-RRP-6.004 “Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, от инвестиция C6.I1 „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство“, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски. Ответникът – „Плодовито“ ООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор чрез пълномощника адвокат Сланчев. Изложени са подробни съображения за неоснователността на жалбата и за правилност на постановеното съдебно решение. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски, за които със становище от 31.05.2025 г. е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за заплащането им. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационна жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на „Плодовито“ ООД срещу решение на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, с което на дружеството е отказано предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост във връзка с подаденото от него предложение за изпълнение на инвестиция с №BG-RRP-6.004-4073 по процедура № BG-RRP-6.004 “Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, от инвестиция C6.I1 „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство“, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост /ПВУ/. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, при спазване на установената от закона форма – актът е писмен и мотивиран, формално са посочени фактическите и правни основания за издаването му, и същият съдържа разпоредителна част с ясно изразяване на волята на административния орган. Съдът е преценил обаче, че при издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същият е постановен и при неправилно приложение на материалния закон. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения отказ, съдът е приел, че макар към 31.12.2022 г. кандидатът да е било предприятие в затруднено положение съгласно чл. 2, § 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17.06.2014 г., към датата на подаване на предложението си за изпълнение на инвестицията /ПИИ/ 20.12.2023 г. дружеството е декларирало, че финансовото му състояние отговаря на изискванията за допустимост по процедурата. Поради това според съда се явяват необосновани действията на административния орган да извърши оценка на ПИИ като провери дали кандидатът отговаря на изискванията по т. 2, буква "г" от раздел "Критерии за допустимост на кандидатите" на Условията за кандидатстване, но към финансовата 2022 г., а не към датата на подаване на ПИИ, както изрично е записано в Условията за кандидатстване. При положение че процедурата по оценка на предложението и одобряването на оценителния доклад се е развила в първото полугодие на 2024 г. т. е. след приключване на финансовата 2023 г., то счетоводният баланс за въпросната година е бил достъпен и не само е можело, но е било и задължително той да бъде изискан служебно в изпълнение на чл. 35 АПК и в съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, където изрично е отбелязано, че условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно. Обсъден е даденият формален отговор на въпрос №138 от 03.11.2023 г., зададен във връзка с процедурата, дали условието кандидат да не е в затруднено положение, ще бъде проверявано по данни за 2023 г., при което е отговорено лаконично, че проверката ще се извърши „Съгласно т. 2 от раздел 11. 1 от УК, или, че условията за допустимост на кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на ПИИ“. Решаващите изводи на съда са, че чрез действията си по одобряване на оценителния доклад при явно наличие на предпоставките за упражняване на правомощията му по чл. 19, ал. 1, т. 2 и 3 от Постановление №114 на МС от 8.06.2022 г., ръководителят на структурата за наблюдение и докладване /РСНД/ е издал решение за отказ от подпомагане спрямо дружеството-жалбоподател без да бъдат изяснени всички относими за случая факти и обстоятелства, и без да бъдат събрани служебно относимите за тях доказателства, които процесуални нарушения са довели и до неправилно прилагане на материалния закон, доколкото оценяването на конкретния ПИИ е извършено в нарушение на чл. 8 във вр. с чл. 5 и 6 от Постановление №114 на МС от 8.06.2022 г. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорният по делото въпрос е правен и той обхваща преценката към коя дата следва да се извърши проверката за това, че кандидатът не е "предприятие в затруднено положение" по смисъла на член 2, т. 59 от Регламент (ЕС) № 2022/2472. Според цитираната разпоредба "предприятие в затруднено положение" означава предприятие, което отговаря на критериите, определени в член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията. Нормата на член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора /Регламент (ЕС) № 651/2014/ дава легалната дефиниция на понятието "предприятие в затруднено положение" чрез изброяване на обстоятелства, от които поне едно следва да бъде изпълнено, но не определя датата, към която следва да се преценяват тези обстоятелства. Подобно е положението и в националното законодателство, защото релевантен период не се съдържа нито в приложимото Постановление на МС № 114 от 8.06.2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост /ПМС № 114/2022 г./, нито в Условията за кандидатстване за получаване на безвъзмездна финансова помощ по процедура за подбор на предложения за изпълнение на инвестиция по Процедура № BG-RRP-6. 004, утвърдени със заповед № РД09-1030 от 27.09.2023 година на министъра на земеделието и храните. В раздел 11.1 подточка 2 б. "г" от УК е посочено единствено, че финансова помощ по процедурата се предоставя на регистрирани земеделски стопани, които не са предприятия в затруднено положение съгласно чл. 1, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 2022/2472. Съдът обосновано е съобразил, че в административното производство жалбоподателят се е позовал на запитване № 138 от 03.11.2023 г. и даденото от управляващия орган /УО/ разяснение, според което съгласно т. 2 от раздел 11. 1 от УК, условията за допустимост на кандидатите следва да са изпълнени към датата на подаване на ПИИ /разяснението е публично достъпно на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните на адрес: https: //www. mzh. government. bg/media/filer_public/2023/11/24/vprosi_i_otgovori_24112023. pdf/. Постъпилите въпроси от кандидати по процедура № BG-RRP-6. 004 и разясненията по тях стават задължителни съгласно чл. 5, ал. 7 от ПМС № 114/2022 г. Според посочената разпоредба заинтересованите лица могат да искат разяснения по документите по ал. 1 до 21 дни преди изтичането на срока за кандидатстване. Разясненията се утвърждават от ръководителя на структурата за наблюдение и докладване. Разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. Идентично е възприетото в т. 9 от раздел 20 от УК, според която разясненията се дават по отношение на условията за кандидатстване, не съдържат становище относно качеството на предложението и са задължителни за всички кандидати. От изложеното следва обоснованият извод, че при постановяване на отказа изпълнителният директор на ДФЗ се е произнесъл в противоречие с влязъл в сила общ административен акт, какъвто се явяват Условията за кандидатстване. Настоящата касационна инстанция намира за верни изводите на първостепенния съд, че от доказателствата по делото е видно, че процедурата по оценка на предложението и одобряването на оценителния доклад се е развила в първото полугодие на 2024 г., т. е. след приключване на финансовата 2023 г. Действително счетоводният баланс за посочената година вече е бил достъпен, следователно административният орган не само е можел, но е бил длъжен да го изиска служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 АПК и в съответствие с критериите за допустимост на кандидатите, където изрично е посочено, че условията, за които не е предвиден документ, се проверяват служебно /така според т. 11. 1, отбелязване "ВАЖНО", т. 4 Съдът счита, че предвид даденото от УО разяснение на запитване № 138 от 03.11.2023 г. и обстоятелството, че към датата на подаване на предложение за изпълнение на инвестиция с № BG-RRP-6.004-3094/18.12.2023 г. е била изминала почти цялата 2023 г., то именно към този момент оценителната комисия е следвало да изиска и събере необходими доказателства за извършване на проверка дали дружеството е било в затруднено положение. На свой ред административният орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, според която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая оспореното решение № 03-РД/2339 е издадено на 22.05.2024 г., поради което преценката дали „Плодовито“ ООД е предприятие в затруднено положение е следвало да бъде извършена при съобразяване на данните от представения от кандидата счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите към 20.12.2023 г., както и годишната данъчна декларация за 2023 г., които са били приложени към отговора до председателя на оценителната комисия, изпратен чрез ИСУН. Първоинстанционният съд, като е приел, че проверката дали дружеството жалбоподател се намира в затруднено положение следва да се извърши към датата на подаване на ПИИ, е постановил правилно решение. При това законосъобразно е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне по подадено от „Плодовито" ООД предложение за изпълнение на инвестиция с №BG-RRP-6.004-4073 по процедура №BG-RRP-6.004 “Инвестиции в технологична и екологична модернизация“, от инвестиция C6.I1 „Фонд за насърчаване на технологичния и екологичния преход на селското стопанство“, финансирана по Плана за възстановяване и устойчивост. Предвид изхода на спора заявената от касатора претенция за присъждане на сторените от него разноски се оставя без уважение. Основателно е искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, което е доказано по основание и размер. Същото не се преценява като прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на спора, както и обема на процесуалното представителство по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на председателя на състава Румяна Борисова Не съм съгласна с така определения краен резултат. При правилно установена фактическа обстановка са направени незаконосъобразни изводи. Изведените правни изводи на първата инстанция са неправилни и неправилно по жалбата е бил отменен административният акт. Фактите са, че са изнесени данни за счетоводните 2019,2020,2021 и 2022 г. и преценката за общия размер на капитала е отрицателна величина и е към 3.12.2022г. На първо място, изцяло с изведените в настоящето и в първоинстнационното решение изводи, се подменя волята по подаденото заявление, което е било с краен срок – 20.12.2023г. – изрично в Постановление №114 на МСК от 8.6.2022 г. и едно от изискванията е било да е налице баланса към 2022г. Кандидатът, след проверка, не отговаря на изискванията на т.2, буква „г” от Раздел 11.1 „Критерии за допустимост на кандидатите” от Условията за кандидатстване, тъй като е предприятие, което се намира в затруднено положение съгласно чл.1, §5 от Регламент (ЕС) №2022/2472 на Комисията от 14.12.2022г. Проверката, извършена от оценителната комисия за съответствие на декларираните обстоятелства с цитираното условие към датата на подаване на ПИИ, е извършена на база предоставени по служебен път от Националния статистически институт счетоводни документи на кандидата за 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., за което кандидатът е дал своето съгласие в декларация. Всякаква друга преценка, включваща друга година, следваща и по-благоприятна за заявителя го поставя в неравностойно положение с останалите кандидати, които също подават заявленията си съм 20.12.2023г. Единствената завършена счетоводна година към момента на подаване е 2022г. В случая се касае за механизъм за възстановяване и устойчивост и следователно получавайки възможност по този механизъм, следва заявителя към момента на подаване на документите си да посочи и представи такива, които са актуални, коректни и да не се променя проверявания период, тъй като е факт, който подлежи на оценяване. По никакъв начин не би могло да се приеме, че следва към момента на издаване на административния акт да се преценяват наличието на условия, които биха променили направеното вече заявление като се включва следващата година. Така тези условия за кандидатстване на заявителя във всичките им варианти биха могли да бъдат подменяни до момента на издаване на административния акт и всеки път биха могли да бъдат все по-благоприятни за заявителя. Което го поставя в благоприятна позиция спрямо другите, на които още при подаване на заявлението документацията е била изрядна. Приетото от основния състав е промяна и подмяна на факт, който подлежи на оценка от административния орган при предоставяне на съответните средства. Съгласно чл.2 ал.2 от Постановление 114 на МС от 8.6.2022г….Средствата от Механизма се предоставят в съотвествие с принципите на свободната конкуренция, равно третиране, публичност и недопускане на дискриминация. Изместването на преценката относно задължително предоставяни от Националния статистически институт официални данни, същите да са за годината следваща личното заявление за молителя, към момента на издаване на акта променя изцяло посочените принципи, още повече, че е налице и срок за подаване на заявление за предоставяне на средства на крайните потребители. Получаването на средствата е резултат от поискването им и при условия по Постановлението и именно въз основа на това поискване същите, след съответните преценки се предоставят или не. Към момента на подаване на ПИИ не е бил налице счетоводен баланс за 2023г., поради което и такъв не би могъл да се преценява към момента на подаване на предложение за изпълнение на инвестиция. Посочен е краен срок за подаване на предложения и съгласно чл.10 ал.1 от Постановлението ръководителят на структурата назначава със заповед комисия, която да извърши оценяване и класиране на предложенията по процедурата. Следователно всички тези предложения трябва да са били подадени при дадените условия и да бъдат вече преценявани. Следва да се посочи и още едно ограничение по чл.15 ал.5 от Постановлението, който текст забранява при подаване на възражение по ал.4 вр. с ал.3, да се представят нови документи, които не са били част от първоначалното предоставено предложение и/или не са допълнени по реда на ал.2 на същия текст – чл.15. Но дори и да е била налице някаква нередовност, то тя касае липса на документи, но не и подмяна на периода, за който изрично се изискват официални данни от НСИ. Във всички разпоредби на Постановлението се сочи пълна преценка на предложението, така както е подадено и при отстранени, ако се е наложило недостатъци, но не и при подмяна на периода, за който се подава декларация от заявителя и се дават сведения от НСИ. Всички останали разсъждения, включително и относно дадени указания, както и общите разпоредби на АПК, излизат извън рамките на правните преценки по Постановление №114 на МС и изместват изцяло правния спор. Поради което изводите на първата инстанция са неправилни и следваше решението да бъде отменено и жалбата на дружеството да бъде отхвърлена. съдия Румяна Борисова