Решение № 11347 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5538/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Миграция Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В. Чорбаджийски против решение 2659 от 19.04.2023г., постановено по адм. дело 1301/2023г. по описа на Административен съд София-град. С него е отменен отказ 5364р 2199/26.01.2023г. на директора на Дирекция Миграция МВР, с който на А. Здравкович, гражданка на Република Сърбия, е отказано предоставянето на право на постоянно пребиваване в Република България,като преписката е изпратена на Директора на Дирекция "Миграция"- МВР за ново произнасяне по изскането за предоставяне на право на постоянно пребиваване, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на А. Здравкович против оспорения административен акт. В съдебно заседание касаторът се представлява от упълномощения юрисконсулт Чорбаджийски, който поддържа жалбата по събраженията, изложени в нея и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата А. Здравкович, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че съдебният акт е неправилен. При подробно изложени съображения предлага обжалваният съдебен акт да бъде отменен и да се постанови нов по същество на спора, като се отхвърли оспорването срещу административния акт. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. Здравкович, срещу отказ рег. 5364р-2199/26.01.2023 г., издаден от директора на Дирекция "Миграция" да й бъде предоставено право на постоянно пребиваване в Република България. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, от доказателствата по която се установява следното: Със заявление от 16.09.2022 г. до директора на Дирекция "Миграция" сръбската гражданка от български произход е заявила желанието си да й бъде предоставено право за постоянно пребиваване в Р България, към което е приложила всички изискуеми, съобразно чл. 34, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България /ППЗЧРБ/, документи, в т.ч. нотариално заверена декларация от В. Венков от 15.09.2022 г., че ще й осигури жилище и ще я регистрира адресно в собствения му апартамент, находящ се в [населено място], община Столична, [улица], както и трудов договор 048/16.09.2022 г., сключен за неопределен срок между "ТЦМ БАУ" ООД, в качеството му на работодател и А. Здравкович, като служител, за заемане на длъжността "служител, човешки ресурси", съобразно длъжностна характеристика и с месторабота в гр. София, на осемчасово работно време. Приложена е докладна записка рег. 5364р-25440/16.11.2022 г., съгласно която при посещение на посочения от чужденката адрес в [населено място] последната не е намерена на адреса, а според получени от собственика на имота В. Венков данни, в къщата, находяща се на посочения адрес за пребиваване, не живеят и не са живели чужденци. Домакинът, чийто данни са отразени в горецитираната докладна, е посочил, че е заверил нотариално подписа си в приложената декларация за предоставяне на адрес за пребиваване единствено с цел да съдейства на петима чужденци в процедурата по придобиване на българско гражданство. Приложена е и снето от В. Венков писмено сведение с рег. 536400-1036/09.01.2023г., в което подробно описва обстоятелствата послучая и отново заявява, че на посочения адрес никога не са пребибавали чужденци. Изготвена е и втора по ред Докладна записка рег. 5364р- 588/ 09.01.2023г., в която е удостоверено всичко установено по случая, накратко описано по- горе. От извършените справки в информационите системи е било установено, че трудовият договор на А. Здравкович с "ТЦМ Бау" ООД не е изменен. Видно от приложената справка за пътуване на А. Здравкович, изпълнена от служител от Дирекция "Миграция" на 19.01.2023 г., /установяваща в периода от 01.01.2022 г. до 19.01.2023 г. едно влизане в Р България на 16.09.2022 г., в 08:28ч и излизане от РБългария на същия ден, в 18:22ч/. Издаден атакуваният пред първостепенния съд отказ, с който на чужденката е отказано правото за постоянно пребиваване в Р България на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. Според посочените в акта мотиви на административния орган, представляващи фактическо основание за неговото издаване, нотариално заверената декларация за предоставяне на адрес на пребиваване на сръбската гражданка е съставена единствено с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в Р България и получаване на разрешение за пребиваване, без реално адресът да се ползва от чужденката, а представеният трудов договор, макар и съобразно справките в регистъра на уведомленията да е действащ, е невъзможно да бъде фактически изпълняван, предвид уговорените в него условия на трудовото правоотношение и отсъствието на чужденката от територията на Р България. С обжалваното решение е отменен оспорения отказ, като съдът е установил нарушения както на процесуалния, така и на материалния закон при неговото издаване. Посочил е, че формулировката на отказа не подволява обосноваване на извод коя от двете хипотези на чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ е възприел решаващият орган, поради което актът е немотивиран. От друга страна, според съда, административният орган не е доказал фактическите основания, които са го мотивирали да постанови обжалвания отказ. Посочил е, че доколкото в ЗЧРБ липса определение да понятията "документ с невярно съдържание" и "неверни данни", то по силата на чл.46, ал.2 от ЗНА следва да бъде препратено към Наказателния кодекс. Дори и при това препращане обаче, липсата на мотиви не може да бъде преодоляна, тъй като оспореният асминистретивен акт не съдържа конкретизация кои от представените от жалбоподателката документи са с невярно съдържание и кои от тях съдържат неверни данни, кои са данните, които не съответстват на действителното фактическо положение. Обжалваното решение е неправилно то е необосновано, което е довело и до постановяването му в противоречие с материалния закон. Преди всичко следва да се подчертае, че е неправилен изводът на първостепенния съд досежно липсата на ясна правна квалификация на процесния акт поради непосочването в акта на коя от двете хипотези по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ той е издаден, влече незаконосъобразността му, а оттам и неговата отмяна, само на това основание. Непосочването на коректно правно основание в административния акт при наличието, както в случая, на две алтернативни /общо визирани от органа/ законови хипотези, не е основание за отмяната му като незаконосъобразен, след като изложените в него фактически основания могат да бъдат подведени под една от тези две хипотези. Предвид изложените в отказа и установени факти, в т.ч. относно еднократното влизане на чужденката в Р България само в деня на подаване на заявлението й за пребиваване, съдът може да осъществи контрол за законосъобразността на акта, тъй като не е обвързан от дадената от органа обща правна квалификация и винаги може да я поправи, съответно - допълни. По аргумент от чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ се отказва издаване на разрешение за пребиваване в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ, предвиждащ отказване издаване на виза или влизане в страната на чужденец, който е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Иначе казано, една от предпоставките за отказ е предвидена в чл.10, ал.1, т.23 от същия закон, а именно: когато чужденецът е декларирал неверни данни. настоящият случай е именно такъв. От друга страна, съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия закон, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход, а според чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ, когато чужденец от български произход е влязъл законно на територията на Р България и не притежава виза за дългосрочно пребиваване, дирекция "Миграция" или отдел/сектори/групи "Миграция" при ОДМВР след предоставянето на писмено становище от ДАНС и след заплащането на такса за визата по Тарифа 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, могат да издадат разрешение за пребиваване, когато държавният интерес налага това или при извънредни обстоятелства, доказани по надлежния ред със съответни документи, или след представяне на регистриран в НАП трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Трудовият договор по ал. 5 не се изисква от чужденеца в случаите, когато информацията е отразена в Регистъра на уведомленията за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори или уведомления за промяна на работодател. По делото липсва спор, че подаденото от сръбската гражданка заявление е именно за предоставяне на право за постоянно пребиваване в Р България на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ поради българския й произход, при условията на чл. 11, ал. 5, последна хипотеза ППЗЧРБ - при наличието на регистриран в НАП, действащ трудов договор, сключен за минимум 6 месеца. При тези данни и безспорната установеност по делото, че в периода от 01.01.2022 г. до 23.01.2023 г. Здравкович не е пребивавала на територията на Р България, като за този период има само едно регистрирано влизане в деня на подаване на заявлението - 16.09.2022 г., за няколко часа, обосновани и правилни са изводите на решаващия административен орган за фиктивност на представения към заявлението по чл. 34, ал. 1 ППЗЧРБ трудов договор, както и за това, че чужденката не пребивава и не е имала намерение да пребивава на посочения със заявлението адрес в страната. След като безспорно установените по делото факти опровергават писмените изявления на чужденката от представеното на 16.09.2022 г. пред Дирекция "Миграция" заявление, ведно с приложените към него документи за адрес и наличие на трудово правоотношение, настоящият състав преценява като неправилни изводите на АССГ, че не е налице хипотезата по чл. 10, ал. 1, т. 23, предложение второ ЗЧРБ. Несъмнено А. Здравкович е заявила неверни данни, че има осигурено жилище и работи по трудов договор, обуславящи постановяването на отказ от предоставянето на право за постоянно пребиваване. Данните по делото действително сочат на извод за привидност на трудовия договор на чужденката, както и на представената декларация за осигуряване на адрес в Р България, които видно от фактическите установявания по делото, са съставени единствено за да получи тя право на постоянно пребиваване в страната, като формално отговори на всички изисквания за представяне на документи в тази насока, предвидени в чл. 34, ал. 1 във връзка с чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ. Само за изчерпателност следва да се посочи, че по аргумент от чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /сочещ, че привидните договори са нищожни/ и установената по делото фиктивност на трудовия договор, постановеният от административния орган отказ е законосъобразен и поради това, че чрез представянето на привиден трудов договор не се удовлетворяват кумулативните материалноправни предпоставки, предвидени в чл. 11, ал. 5 ППЗЧРБ, сред които задължително и тази - за действащ трудов договор, обуславящи правото на чужденеца от български произход да му бъде предоставено право на постоянно пребиваване в Р България. В този смисъл е и Решение 6358/ 14.06.2023г. по адм.д. 4680/2023г. на ВАС, четвърто отделение, постановено по аналогичен случай. По изложените съображения като е достигнал до извод за незаконосъобразност на атакувания отказ, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде постановено друго решение по съществото му, с което да бъде отхвърлена жалбата на А. Здравкович срещу оспорения отказ на директора на Дирекция Миграция МВР, като неоснователна. Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на касационния жалбоподател се дължат разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,