Решение № 6069 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9470/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане гр. Търговище против Решение 114/17.08.2023 г. по адм. дело 208/2022 г. на Административен съд Търговище. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане да бъде отменено първоинстанционното решение. Ответниците Сдружение Асоциация Ная със седалище и адрес на управление гр. Търговище, чрез адв. В. Друмева и Ф. Ш. Б. от гр. Търговище, чрез процесуалния представител адв. А. Никифорова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правят искане решението да бъде оставено в сила като правилно. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение 114/17.08.2023 г. по адм. дело 208/2022 г., Административен съд Търговище е отменил по жалба на Ф. Ш. Б., както и по жалбана Сдружение Асоциация Ная Заповед ЗД/Д-Т-009 от 18.11.2022г. на директора на Дирекция Социално подпомагате - Търговище, с която на основание чл.23, т.1, т.2, т.6 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет), във връзка с чл.20, ал.4, т.1 от Правилник за прилагане на закона за закрила на детето (ППЗЗД), Ф. Ш. Б. в качеството му на родител - баща е насочен към ползване на социална услуга Информиране и консултиране. Терапия и рехабилитация към Център за социална рехабилитация и интеграция при Сдружение Асоциация Ная - Търговище за срок от една година и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона основания за отмяна по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че родители на детето Ф. Ф. Б. са Д. М. А. - майка и Ф. Ш. Б. - баща. Детето е включено в регистъра за деца, нуждаещи се от специална закрила - деца в риск. Майката е упражнявала родителските права по силата на решение на Районен съд - Търговище, като на бащата е определен режим на лични контакти. От социални доклади и други доказателства, приложени по делото се е установило, че детето е в непрекъснат конфликт между родителите си. Майката на детето е била насочена към ползване на социална услуга от дирекция Социално подпомагане - Търговище с предварителна оценка на потребностите по Заявление с вх. СУ/ДТ/41 от 10.09.2021г. по програма Терапия и рехабилитация към Сдружение Асоциация Ная - Търговище. Между Д. А. и Сдружение Асоциация Ная - Търговище като доставчик на социални услуги е сключен договор за предоставяне на социална услуга. Такива договори между същите страни са сключени на 18.10.2021г. и на 22.02.2022г. На 19.10.2022г. между същите страни е сключен и Договор 214.1 за предоставяне на социалната услуга Информиране и консултиране Застъпничество и посредничество Терапия и рехабилитация към Център за социална рехабилитация и интеграция при Сдружение Асоциация Ная гр.Търговище, за срок от една година. На 26.08.2022г. бащата на Ф. Б. е подал Заявление с вх. Д-Т/442-033/26.08.2022г. до директора на Дирекция Социално подпомагате Търговище. Изразил е мнение, че е добре с цялото семейство да работи психотерапевт и че той е готов да съдейства при желание от страна на майката. Директорът на ДСП - Търговище е издал Заповед ЗД/Д-Т-097/08.11.2022г., с която на основание чл.23, т.1, т.2, т.6 от ЗЗДет., във връзка с чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет, бащата на Ф. Б. е насочен към ползване на социална услуга Информиране и консултиране. Терапия към ЦОП-КСУДС гр.Търговище за срок от една година. С писмо с вх. Д-Т/442-065/11.11.2022г., директорът КСУДС гр.Търговище е уведомил директора на ДСП - Търговище, че е налице невъзможност да бъдат изградени доверителни отношения, поради което доставчика не може да предостави социалната услуга по Заповед ЗД/Д-Т-097/08.11.2022г. Бил е изготвен социален доклад по случая, както и план за действие от 18.11.2022 г. В резултат на това директорът на ДСП - Търговище е издал Заповед ЗД/Д-Т-009 от 18.11.2022г., с която на основание чл.23, т.1, т.2, т.6 от ЗЗДет, във връзка с чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗДет., Ф. Ш. Б. е насочен към ползване на социална услуга Информиране и консултиране. Терапия и рехабилитация към Център за социална рехабилитация и интеграция при Сдружение Асоциация Ная гр.Търговище за срок от една година. Посочената заповед е обжалвана от Сдружение Асоциация Ная - Търговище по административен ред пред директора на РДСП Търговище, като с решение, обективирано в писмо 25-92-00-0788/08.12.2022 г. заповедта е била потвърдена. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно намира, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДет., съгласно която в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Мерките за закрила в семейна среда са изброени в чл. 23 от ЗЗДет. Тяхната цел е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за неговото отглеждане и възпитание - чл. 18, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет.). Затова тези мерки могат да бъдат осъществени и чрез социални услуги (чл. 18, ал. 3 ППЗЗДет.). Съгласно §1, т. 8 от ДР на ЗЗДет., услуги по смисъла на чл.23 от с.з. са социалните услуги, предоставяни в общността по Закона за социално подпомагане (ЗСП), а според чл.16 ЗСП социалните услуги са дейности в подкрепа на лицата за социално включване и самостоятелен начин на живот, които се основават на социална работа и се предоставят в общността и в специализирани институции. В чл. 36, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) са посочени двете групи социални услуги - в общността и в специализирани институции - а в ал. 2 са изброени социалните услуги, които се предоставят в общността. Това изброяване не е изчерпателно, защото според чл. 36, ал. 5 ППЗСП, при необходимост и съобразно потребностите на населението на всяка община могат да се разкриват и други видове социални услуги, но социалните услуги за деца задължително трябва да отговарят на критериите и стандартите по Наредбата за критериите и стандартите за социални услуги за деца, приета с ПМС 256 от 07.11.2003 г. на основание чл. 4, ал. 3 ЗЗДет. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) предвижда, че лицето, което иска да ползва социална услуга, има право да избере доставчика на услугата. Установено е, че по отношение на предоставяните социални услуги от сдружение Асоциация Ная Търговище има недоверие от страна на бащата Ф. Б.. Тези фактически обстоятелства препятстват правилното приложение на чл. 78, ал. 1 от ЗСУ. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗСУ, всяко дете има право на социални услуги, съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и психическо състояние, степен на развитие и индивидуални потребности. Според чл. 12 от ЗСУ, социалните услуги са общодостъпни и специализирани, като специализираните се предоставят при настъпването на определен риск за живота, здравето, качеството на живот или развитието на лицето. В чл. 13 са изброени различните видове социални услуги в зависимост от тяхната функция - превантивни; подкрепящи и възстановителни, като подкрепящи социални услуги се предоставят вследствие на идентифициран риск или за задоволяване на специфична потребност. Текстът на чл. 14 от ЗСУ гласи, че в зависимост от възрастта и специфичните нужди на потребителите социалните услуги могат да са за деца и за пълнолетни лица, сред които и деца в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, като при предоставянето на социални услуги се извършват и дейности за подкрепа на семействата и близките на потребителите. Анализирайки разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗдет., съобразно приетите за установени фактически обстоятелства по делото, правилно първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена при несъответствие с целта на закона. Съобразно правилата на ЗЗДет., всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила. Закрилата на детето е дефинирана като система от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗДет.), при спазване на установените от закона принципи, в т.ч. и при осигуряване най-добрия интерес на детето, който съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. съставлява преценка на: желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. Анализът на посочената нормативна уредба сочи на извода, че социални услуги се предоставят на дете, за което в ДСП е налична информация, че се намира в риск или чиито права са нарушени или застрашени от нарушаване, с цел да бъдат гарантирани основните права на детето във всички сфери на обществения живот съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, както и да бъдат разширени възможностите на детето да води самостоятелен начин на живот. Органът не е спазил и производственото изискване, което следва да изпълни по чл. 73, ал. 1, т. 3 от (ЗХУ), а именно да се извърши предварителна оценка на потребностите от социални услуги. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на обжалваната заповед, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, ответниците по делото - Сдружение Асоциация Ная - Търговище и Ф. Ш. Б. са заявили своевременно акцесорната си претенция за присъждане на разноски и такива им се следват съгласно представени договори за правна защита и съдействие и списък за разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 1200,00 (хиляда и двеста) лева за всеки от ответниците, като съдът счита възражението за прекомерност на касатора за неоснователно предвид сложността на спора и активното процесуално поведение на пълномощника на сдружение Асоциация Ная - Търговище в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,