Решение № 5513 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2012 г.

Решение № 5513 от 19.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Юрий Митев, в качеството му на процесуален представител на Петър Атанасов Калчев, управител на "Екофлуид" ЕООД, срещу решение № 770 от 20.03.2012 г. по адм. дело № 58 по описа за 2012 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу отказ за регистрация по ЗДДС № 081021100003591 от 30.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 797 от 15.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на закона, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу отказ за регистрация по ЗДДС № 081021100003591 от 30.09.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 797 от 15.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена точно фактическата страна по спора, приложените от административния орган правни разпоредби, възраженията на търговското дружество - жалбоподател и е направен извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Безспорно е било, че административното производство е започнало по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, а именно данъчният субект е подал искане за регистрация № 0839211100017465 от 8.09.2011 г., като е деклариран облагаем оборот за последните 12 месеца преди текущия в размер на 359 941.16 лв., съгласно приложена справка. Установено е в хода на производството, че търговецът е имал регистрация по ЗДДС от 14.10.1998 г., като е дерегистрирано с акт за дерегистрация № 080991100006109 от 16.08.2011 г., влязъл в сила като необжалван, и основанието за това е системно неизпълнение на задължението си по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС да внася дължимия данък по СД по ЗДДС в определения срок. Правното основание за тази дерегистрация е бил чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Констатирано е към момента на подаване на искането, че дружеството има задължения по ЗДДС в размер на 496 302.83 лв., главница и 7 344.89 лв. лихва. При постановяване на процесния административен акт, административният орган се е позовал на чл. 96, ал. 8 от ЗДДС, като е приел, че независимо от ал. 1 на същата разпоредба следва да се откаже регистрация на лице на което приходната администрация е прекратила регистрация, понеже не е отпаднало основанието за дерегистрация и понеже не са изминали повече от 24 месеца от дерегистрацията на същия. Административният орган се е позовал и на чл. 176а, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, като е приел, че представеното обезпечение не отговаря на предвидените изисквания в тази разпоредба. Установено е, че с постановление за налагане на обезпечителни мерки № 339 от 24.09.2010 г. публичният изпълнител при ТД на НАП - гр. Варна е наложил запор върху движими вещи, собственост на търговското дружество молител, на стойност 246 305.72 лв., като има образувано изп. дело № 1389/2011 г. Административният съд е направил извод, че оспореният акт е законосъобразен, понеже правилно е приложена разпоредбата на чл. 96, ал. 8, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, като той се споделя от настоящата съдебна инстанция при констатираната фактическа обстановка по спора. Правилно съдът е счел, че не следва да се обсъждат възраженията относно акта за дерегистрация, който е отделен административен акт, влязъл в сила и който не е предмет на оспорване, както и приложението на чл. 176а, ал. 1 от ЗДДС. В първоинстанционната и в касационната жалба се съдържат доводи за незаконосъобразност на процесния отказ за регистрация, поради неправилното приложение от страна на административния орган на тази правна норма. Следва да се приеме, а такъв извод е направил и първоинстанционният съд, че при прилагането на чл. 176, ал. 1 от ЗДДС, в редакцията ДВ, бр. 95/2009 г., административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. В случая контролът относно прилагането на разпоредбата може да бъде сведен до това дали са налице предпоставките за регистрация при обезпечение. След като самият орган е приел, че обезпечението не отговаря на изискванията, понеже не е от видовете, изброени в ал. 1 от разпоредбата, правилен е изводът на съда, че административният акт е законосъобразен. За точност на изложението следва да се има предвид, че вида на обезпечението и неговата стойност, се преценяват към момента на подаване на искането за регистрация, а органът по приходите, който осъществява регистрацията е отделен такъв от същия с качеството на публичен изпълнител, съгласно чл. 7 от ЗНАП и техните преценки са несъпоставими доколкото се осъществяват отделни по вид административни производства - по регистрация и по принудително събиране. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение