Решение № 5323 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2198/2018 г.

Решение № 5323 от 24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2198/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП срещу Решение № 7972 от 20.12.2017 г., постановено от Административен съд С.-град, по адм. дело № 1754 по описа на същия съд за 2017 г., в частта, в която е отменен Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., изменен с Решение № 123/25.01.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП С., в частта с която е определен за дан. период м. 11.2014 г. ДДС за внасяне в размер над 2984702.51 лв, ведно със съотв. лихви. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изключването от данъчната основа, определена по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС на стойността на активите, придобити преди датата на регистрация, за които дружеството е ползвало право на данъчен кредит е незаконосъобразно. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - "ВИТОША РИЗОРТ 2000" ООД, представлявано от синдик Х. С., чрез адв. Д. Г., оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Постъпила е и частна жалба от директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП срещу Определение № 852/06.02.2018 г. на Административен съд С.-град по адм. дело № 1754 по описа за 2017 г. на този съд, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК на директора на Дирекция "ОДОП" С. за допълване на Решение № 7972/20.12.2017 г. по адм. дело № 1754/2017 г. на АССГ в частта за разноските. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли определението да бъде отменено и да бъде присъдено на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП претендираното юрисконсултско възнаграждение. От "ВИТОША РИЗОРТ 2000" ООД, чрез адв. Д. Г., е депозирано възражение по частната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил Ревизионен акт № Р-22221715001202-091-001/01.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, изменен с Решение № 123/25.01.2017г на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП С., в частта с която е определен за дан. период м. 11.2014 г. ДДС за внасяне в размер над 2984702.51 лв, ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата на "ВИТОША РИЗОРТ 2000" ООД в останалата й част. В частта, в която административният съд е отхвърлил жалбата на "ВИТОША РИЗОРТ 2000" ООД, решението е влязло в сила като необжалвано. В частта, в която решението е обжалвано същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При постановяване на решението съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на обсъждане и съобразяване на всички събрани по делото и относими към спора доказателства. Съдът е следвало да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства по свое убеждение. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им за доказателствен материал. В случая първоинстанционният съд не е осъществил прецизна проверка на събраните доказателства. Съдът е формирал изводите си единствено на база изготвеното заключение по ССчЕ, като е приел, че наличните активи, придобити от дружеството преди регистрацията му по ЗДДС, които същото е щяло да използва като регистрирано лице в размер на 976 030,90 лв., не могат да формират данъчна основа по чл. 27, ал. 5 от ЗДДС, тъй като това е стойността на придобитите активите преди регистрацията по ЗДДС на жалбоподателя, т. е. когато дружеството не е било започнало строителните работи и очевидно няма как тези активи да представляват себестойност по строителството. При необсъждане от първостепенния съд на всички обстоятелства, които са релевантни за спора, спорът по делото е останал неизяснен от фактическа страна. Това съществено процесуално нарушение е рефлектирало върху материалната законосъобразност на постановеното решение. На основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и съгласно чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото следва да се назначи допълнителна ССчЕ, която да отговори на въпроса съобразно чл. 111, ал. 1 от ЗДДС за кои налични стоки и услуги към датата на дерегистрацията на дружеството "ВИТОША Р ИЗОРТ 2000" ООД е ползвало данъчен кредит и да се формира съответната данъчна основа по реда на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС. По частната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" С.: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. По молба с искане за допълване на решението в частта за разноските, подадена от представителя на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, съдът е постановил обжалваното определение № 852/06.02.2018 г. с което определение е оставил без уважение искането за допълване на Решение № 7972/20.12.2017 г. по адм. дело № 1754/2017 г. За да постанови акта си, съдът е приел, че размера на юрисконсулското възнаграждение което се следва на ответника съобразно потвърдената част от РА се компенсира от размера на адвокатското възнаграждение претендирано от жалбоподателя и заплатено от него съобразно отменената част от РА. Съдът не е съобразил своевременното направено възражение за прекомерност от страна на процесуалния представител на директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП и неправилно е изчислил, че размерът на юрисконсулското възнаграждение, което се следва на ответника съобразно потвърдената част от РА, се компенсира от размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя и заплатено от него съобразно отменената част от РА. С оглед на горното, обжалваното определение следва да бъде отменено. Разноски: По направените искания за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение