Решение № 695 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6265/2010 г.

Решение № 695 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6265/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП - Благоевград, против решение № 98 от 16.03.2010 г., постановено по адм. дело № 559 по описа за 2009 г. на Административния съд - Благоевград, с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 902262 от 05.06.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Благоевград, с който са определени задължения на Петър Костадинов Атанасов от гр. Сандански в размер на 202.20 лв., представляващи данък върху дохода на физически лица за 2008 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушаване на материалния закон, и се иска отмяна на съдебния акт, като се отхвърли жалбата против АУЗД. Ответникът по касационната жалба - Петър Костадинов не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил посоченият акт за установяване на задължения по декларация на органа по приходите при ТД на НАП - Благоевград, за определени задължения на Петър Атанасов за 2008 г. и съответните лихви. За да отмени акта, съдът се е позовал на разпоредбата на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравето (ЗЗ). Приел е, че текстът урежда и заварените случаи на лица, за които пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност, без да е поставено условие този срок да не е изтекъл. На ответника по касационната жалба с решение на ТЕЛК от 05.12.2001 г. е била определена намалена работоспособност 80% и му е отпусната социална пенсия за инвалидност, считано от 30.08.2001 г., която лицето получава и към момента. Съдът, позовавайки се на това че към 1.01.2008 г. лицето е навършило 67 г., 5 м. 5 дни е приел, че не му е било необходимо ново освидетелстване на инвалидността, за да му се признае правото на данъчно облекчение. За него е относима разпоредбата на § 3 от ПЗР на ЗЗ, според която на лицата на които до 31.ХII.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайна работоспособност и съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ, като на лице с намалена работоспособност следва да му бъде намалена данъчната основа, следователно не дължи определения му данък. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е установил релевантните по спора факти и обстоятелства и изводите, които е направил, са в съответствие с данните по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Направените възражения в касационната жалба са формални и не обосновават неправилност на съдебният акт. По делото не се спори, а и това е видно от представените писмени доказателства, че и към днешна лицето Петър Атанасов продължава да получава социална пенсия за инвалидност по чл. 90 КЗОО, като началната дата на отпусната пенсия е от 30.08.2001 г. т. е съгласно решението на ТЕЛК с което му е била определена 80% трайна неработоспособност, което означава че и към 31.12.2004 г. на лицето е било определена трайно намалена работоспособност. Освен това следва да се има предвид в какъвто смисъл е и практиката на ВАС /решение № 7330/03.06.2010 г., по адм. дело № 268/2010 г. ВАС I-во о./ че съгласно § 3 от Закона за здравето лицата, за които до 31.12.2004 г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност, като текстът не изисква срокът на определената трайно намалена работоспособност да не е изтекъл, от което следва, че е приложим и за случаите, в които срокът на трайно намалената работоспособност е изтекъл до 31.12.2004 г. Поради въведената с § 3 ЗЗ фикция извода на съда за приложимост на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ е правилен, тъй като Атанасов е навършил 65-годишна възраст на 26.06.2005 г., а съгласно цитираната разпоредба с навършване на 65-годишна възраст признатата трайна намалена работоспособност на лицето от 2001 г. се счита за пожизнено призната. Текстът е материалноправен и преурежда по нов начин заварени правоотношение - има така нареченото незабавно действие на материална правна норма и следователно са били налице условията на чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ за признаване на данъчно облекчение. Като е достигнал до същия извод съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - състав на първо отделение,