Решение № 6536 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2014 г.

Решение № 6536 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1230/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Николина Василева Александрова и Милка Василева Костадинова са обжалвали решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, в частта относно отчуждаването на част от 5,174 дка от поземлен имот с идентификатор № 681134.1352.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот № 7063 по картата на възстановената собственост), представляващ ливада, цялата с площ от 5,225 дка, находяща се в София, квартал "Илиянци", Столична община както и в частта относно определеното за отчуждаването на имота обезщетение в размер на 5 515 лева. Направени са оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменен или изменен в частта за определеното за имота обезщетение, което да се увеличи в съответствие с реалната пазарна стойност на имота, като се присъдят направените разноски. Министерският съвет на Република България е поискал отхвърлянето на жалбата. Заинтересованите лица, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" са взели становище за отхвърлянето на жалбата. Върховният административен съд, като провери законосъобразността на административния акт в оспорените части, прие следното: С писмо № 04-19-198/11.12.2013 г. до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" направил искане за внасянето на предложение до Министерския съвет на Република България за отчуждаване за държавни нужди на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София, обявен за национален обект по силата на решение № 302 от 20 април 2012 г. на Министерския съвет на Република България. В писмото се посочва, че за трасето е изработен парцеларен план, засягащ землища на територията на Столична община: квартал "Требич", квартал "Мировяне", квартал "Илиянци", квартал "Бенковски", квартал "Орландовци", квартал "Малашевци" и квартал "Враждебна". Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта бил одобрен с влязла в сила заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството. За имотите - предмет на отчуждаване била изготвена експертна оценка от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение. Засегнатите територии, включени в доклада на независимия оценител, били разделени на две части част I - имоти и части от имоти, попадащи в подробен устройствен план - парцеларен план за обекта, част II - имоти и части от имоти, попадащи в регулационния план на София, местността "НПЗ "Илиянци-изток" и местността НПЗ "Илиенци-запад". Към писмото били приложени: подробен устройствен план - парцеларен план, заповед за одобряване на плана, актуални скици, финансова обосновка, доклад за определяне на обезщетенията за отчуждените имоти. С доклад от 19.12.2013 г. до Министерския съвет на Република България министърът на регионалното развитие и министърът на финансите направили предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти, частна собственост, за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 + 100 на територията на област София. С решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България, прието на заседание по протокол № 52 от 21 декември 2013 г., за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км 0 + 000 до км 16 + 400 (идентичен с км 16 + 540), участък от км 0 + 000 до км 15 +100 на територията на област София, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, намиращи се в землището на София, квартал "Требич", квартал "Мировяне", квартал "Илиянци", квартал "Бенковски", квартал "Орландовци", квартал "Малашевци" и квартал "Враждебна", подробно описани в приложение по вид, размер, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложението към точка 1 от решение № 811 се отчуждава част от 5,174 дка от поземлен имот с идентификатор № 681134.1352.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София (имот № 7063 по картата на възстановената собственост ), представляващ ливада, цялата с площ от 5, 225 дка, находяща се в София, квартал "Илиянци", Столична община. Имотът е записан като собственост на Васил Михайлов Александров. Жалбоподателите се легитимират като собственици с договор за доброволна делба от 17.06.1996 г., съгласно който Васил Михайлов Александров получава в дял ливада от 5224 кв. м, в местността "Беравицата", "Илиянци", и удостоверение за наследници № 0104-389/11.03.2013 г. на район "Надежда", Столична община, от което се установява, че Васил Михайлов Александров е починал на 5.12.2002 г. и е оставил за свои наследници дъщерите си Николина Василева Александрова и Милка Василева Костадинова. Според възприетата в решението на Министерския съвет експертна оценка, изработена от независим оценител, имот с идентификатор № 681134.1352.63 е част от група имоти в земеделска територия, попадащи в обхвата на действащия регулационен план на местността "НПЗ Илиянци-изток", одобрен със заповед № РД-50-09-196/27.06.1989 г. на главния архитект на София. В експертната оценка е записано, че извършеният оглед на място потвърдил предназначението на земите като земеделски. За поземлените имоти в земеделска територия били намерени шестдесет и шест вписани сделки, от които пет се отнасят за имоти в землище "Илиянци". По съображения, че петте сделки не съответстват на изискванията на закона и не могат да се ползват като пазарни аналози, оценителят изготвил оценката на имотите, включително и на процесния имот, по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Обезщетението за отчуждената част от имота на жалбоподателите съгласно решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет е определено в размер на 5 515 лева. Оспореното по делото решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България е прието от компетентния административен орган по чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), при спазване на административнопроизводствените правила. Жалбоподателите възразяват, че откриването на процедурата по отчуждаване не е била обявена в съответствие с чл. 34а, ал. 3 от Закона за държавната собственост, тъй като министърът на регионалното развитие не е направил обявление в два централни и един местен ежедневник за започването на процедурата по отчуждаване, а кметът на район "Илиянци" не е поставил обявление. Посоченото задължение на министъра на регионалното развитие обаче произтича от промяната на текста на чл. 34а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г.), влязла в сила в два дни след издаването на решение № 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет. По делото не са представени доказателства, че кметът на район "Илиянци" е поставил обявление за започналата процедура, но дори и това да не е направено, не може да се характеризира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Не се потвърждава и оплакването, че отчуждаването е извършено без да има влязъл в сила подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект. Както беше посочено по-горе, със заповед № РД-02-14-2374/24.09.2012 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството е бил одобрен подробен устройствен план - парцеларен план. Срещу плана е била подадена една жалба, която е била оттеглена и производството по делото е била прекратено с определение от 22.01.2013 г. по адм. дело № 4029/2012 г. по описа на Върховния административен съд. Основателно е обаче е оплакването на жалбоподателите, че отчужденият поземлен имот неправилно е бил характеризиран като земеделска земя, което се е отразило на размера на определеното обезщетение. В подкрепа на твърденията, че имотът попада в урбанизирана територия, жалбоподателите са представили скица № 15-247287/21.07.2014 г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в която (за разлика от отразеното в скица 40996/4.07.2013 г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър ) е записано, че поземлен имот с идентификатор 68134.1352.63 попада в урбанизирана територия, със начин на трайно ползване: "за друг вид застрояване", заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София за одобряване на поправки в кадастралния и регулационния план на местността "НПЗ - Илиянци запад" заедно с две скици-извадки от регулационния план, скица от 4.02.2005 г. на район "Надежда", Столична община, в която е посочено, че поземлен имот № 861, квартал 5 по плана на София, местността "НПЗ Илиянци-запад", с площ от 5224 кв м, собственост на наследниците на Васил Михайлов Александров, е бил включен в регулация със заповед № РД-50-09-251/13.09.1989 г. на главния архитект на София, както и писмо № РА-92-00-224/7.05.2014 г. на главния архитект на София до Агенцията по геодезия, картография и кадастър, в което е записано, че група имоти, в това число и поземлен имот с идентификатор 68134.1352.63, които се засягат от обект "Път Северна скоростна тангента", са включени в обхвата на регулационен план за местността "НПЗ Илиянци-запад". Въз основа на тези доказателства следва да се приеме, че поземлен имот с идентификатор № 681134.1352.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София попада в урбанизирана територия. В тази връзка следва да се отбележи, че няма основание за третирането на имота като имот в земеделска територия, с аргумент, че начинът му на трайно ползване е за земеделски нужди, в каквато насока възразява представителят на Министерския съвет. На първо място, както е отразено в скица № 15-247287/21.07.2014 г. на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, имотът има предназначение "за друг вид застрояване". На второ място, разпоредбата на § 1а, т. 2а от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, на която се позовава представителят на административният орган, не носи такъв смисъл. Според тази разпоредба, пазарната цена за имот, подлежащ на отчуждаване, който е включен в обхвата на урбанизирана територия съобразно действащ устройствен план, но е бил неурегулиран, преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, се определя като имот без предвидено застрояване и се съобразява с установения траен начин на фактическо ползване. Разпоредбата не може да се тълкува по начин, че в уредените с нея случаи се игнорира видът на територията, който определя основното предназначение на имота (чл. 7, ал. 1 ЗУТ). § 1а, т. 2а се прилага по отношение на имоти в урбанизирана територия, които не са получили конкретно предназначение съгласно подробен устройствен план, така че да се определи функцията, която имат - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни функции и други (чл. 8, т. 1 ЗУТ). При положение, че тези имоти нямат конкретно предназначение, въведен е друг критерий, който да ги характеризира, а именно, начинът на трайно ползване. Тъй като определянето на обезщетението по пазарни цени предполага да се сравняват цените на имоти с подобна характеристика, в случаите с имоти, които попадат в приложното поле на § 1а, т. 2а от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, съпоставката следва да се извършва с други такива, които попадат в същата по вид територия и имат същия начин на трайно ползване. При проверка на законосъобразността на определеното обезщетение за отчуждената част от имота на жалбоподателите съдът констатира и друго нарушение на материалния закон. Анализът, изготвен от независимия оценител в административното производство, се основава на пазарни аналози, намерени за сделки с имоти за "землище Илиянци". Според определението, дадено в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ), землище е съвкупността от поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място. Населеното място представлява исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Населените места се делят на градове и села и подлежат на регистрация в Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици (чл. 3 ЗАТУРБ). Тъй като "Илиянци" не е населено място, а квартал на София, който попада в границите на район "Надежда", не може да се сравняват пазарни аналози за сделки с имоти, намиращи се "землище Илиянци". Отчуждаването на имоти и части от имоти, собственост на физически или юридически лица, за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се извършва след предварително и равностойно обезщетение. Съгласно § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, равностойно парично обезщетение е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания (чл. 32, ал. 2 ЗДС). Пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки. В случай че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписванията, равностойното парично обезщетение се определя по реда на: правилника за прилагане на Закона за държавната собственост - за имоти в урбанизираните територии и устройствени зони; наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи - за земеделски земи; наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите - за горските територии (чл. 32, ал. 3 от Закона за държавната собственост. За определянето на равностойно парично обезщетение в разглеждания случай е необходимо да се изчисли средна пазарна стойност от сделки с имоти, попадащи в урбанизирани територии, със същия начин на трайно ползване, които се намират в близост до отчуждавания имот. По определението в § 1а, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, са имотите, които са разположени: а) в един и същ район в големите градове с районно деление; б) в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания; в) в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. За целите на сравнителния анализ законодателно са възприети: административно-териториален критерий - за имотите, които се намират в големите градове с районно деление, градоустройствен критерий - за имотите в другите градове/населени места/селищни образувания, и териториалноустройствен критерий - за имотите, попадащи в земеделски и горски територии, със съответно предназначение. Собственият на жалбоподателите поземлен имот, който се отчуждава за изграждането на национален обект, се намира в населено място с районно деление, част е от урбанизирана територия и попада в границите на район "Надежда", София, тоест, по отношение на него едновременно са приложими предвидените в закона административно-териториален и териториално-устройствен критерий. Затова определянето на равностойното парично обезщетение следва да се извърши с оглед пазарни аналози за сделки за имоти с подобна характеристика, които се намират в район "Надежда" и попадат в същата по вид територия. За проверка на законосъобразността на размера на обезщетението по делото беше допусната оценителна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице от 7.11.2014 г., изготвено въз основа на две сделки с имоти - по нотариален акт № 152, том IV, нот. дело № 652/30.07.2012 г. и по нотариален акт № 16, том I, нот. дело № 13/9.02.2012 г., при което единият от имотите се намира в район "Сердика", а другият - в район "Надежда", е изчислена средна стойност от 17 799,02 лева. С оглед на тази стойност размерът на обезщетението за отчуждената част от имота на жалбоподателите възлиза на 92 092 лева. По удвоена данъчна оценка размерът на обезщетението е 217 583 лева. Въз основа на допълнително представени пазарни аналози: договор № 033-11/31.05.2012 г., сключен между Столичния общински съвет и "БНС" ООД и договор № 111-11/12.07.2012 г., сключен между Столичния общински съвет и Татяна Николова Павлова вещото лице е изготвило допълнително заключение от 27.03.2015 г. В първия вариант като пазарни аналози са използвани сделката по нотариален акт № 16, том I, нот. дело № 13/9.02.2012 г., и сделките по договор № 111-11/12.07.2012 г. и договор № 033-11/31.05.2012 г. Средната пазарна стойност с оглед тези три пазарни аналози е 137 749,84 лева на декар, при което размерът на обезщетението е 712 718 лева. По втория вариант, в който е изключена сделката по договор № 111-11/12.07.2012 г., средната пазарна стойност е 50 120,70 лева на декар, а стойността на обезщетението - 259 324 лева. По третия вариант, в който е изключена сделката по договор № 033-11/31.05.2012 г., средната стойност възлиза на 157 942,59 лева на декар, а стойността на обезщетението - на 817,195 лева. За изработване на четвъртия вариант е използвана само сделката по нотариален акт № 16, том I, нот. дело № 13/9.02.2012 г., при което осреднената стойност на декар е 2877,04 лева, а на обезщетението - 14 886 лева. Във връзка с това заключение на вещото лице съдът констатира, че не е бил обсъден представеният от жалбоподателите договор № 116-11/27.07.2012 г., сключен между Столичния общински съвет и "Сини" ООД, който има за предмет продажбата на незастроен имот, находящ се в район "Надежда". Въпреки че договорът е сключен с търговец и се отнася до имот, намиращ се в близост до отчуждавания, той не може да се ползва като пазарен аналог, тъй като имотът е урегулиран и няма същия начин на трайно ползване като процесния имот. Анализът на пазарните аналози сочи, че те не могат да се ползват за определяне на равностойно парично обезщетение за процесния имот. Вариантът по заключението от 7.11.2014 г. не може да бъде предпочетен, тъй като за определянето на средна пазарна стойност са необходими най-малко две сделки. Сделката по нотариален акт № 152, том IV, нот. дело № 652/30.07.2012 г. следва да бъде изключена, тъй като се отнася за имот, находящ се в район "Сердика", който не се намира в близост до отчуждавания и не покрива законовото изискване. Не могат да се ползват и вариантите, предложени в заключението на вещото лице от 27.03.2015 г. Договор № 033-11/31.05.2012 г., сключен между Столичния общински съвет и "БНС" ООД със седалище и адрес на управление София, има за предмет продажбата на общински нежилищен имот, находящ се в София, район "Надежда" заедно с построената в него сграда със застроена площ 465 кв м. Сделката не може да се ползва като пазарен аналог, тъй имотът е застроен и няма подобна на отчуждавания характеристика. Договор № 111-11/12.07.2012 г., сключен между Столичния общински съвет и Татяна Николова Павлова, с който се продава общински нежилищен имот, находящ се в София, район "Надежда", чрез публичен търг с явно наддаване, също не може да послужи за пазарен аналог, тъй като купувачът по сделката не е търговец, а физическо лице. Съгласно чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, при отчуждаване на имоти - частна собственост, в урбанизирани територии и устройствени зони, когато не могат да се определят пазарните им цени по реда на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост, равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. Тъй като обезщетението за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор № 681134.1352.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София не може да се изчисли по пазарни цени, следва да се извърши определянето му по удвоена данъчна оценка въз основа на данните, записани в представеното от жалбоподателите удостоверение № 7204002562/19.03.2013 г. на дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", Район "Надежда-Връбница", Столична община. Според удостоверението за данъчната оценка на имота за 2013 г. или за годината, в която е извършено отчуждаването на имота, оценката му е в размер на 109 842,90 лева. Съобразно тази оценка оценката на отчуждената част от имота е 109 042,06 лева, а обезщетението за тази част от имота, изчислено по удвоена данъчна оценка, възлиза на 218 084,10 лева. С оглед направените изводи жалбата на Николина Александрова и Милка Костадинова срещу решение № 811 от 21 декември 2013 г. на Министерския съвет на Република България в частта относно отчуждаването на част от 5,174 дка от поземлен имот с идентификатор № 681134.1352.63 по кадастралната карта и кадастралните регистри на София следва да се отхвърли. Решението следва да се измени в частта относно определеното за отчуждената част от имота обезщетение, което да се увеличи от 5 515 лева на 218 084,10 лева. В зависимост от изхода на делото в полза на жалбоподателите следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 1460 лева, от които 1200 лева - адвокатско възнаграждение, 250 лева - за възнаграждение на вещо лице и 10 лева такса за издаването на съдебни удостоверение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд