Решение № 1585 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9415/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Тосков, чрез проц. представител адв. С. Митрова, против решение 635/19 юни 2023 г., постановено по адм. д. 1947/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след като с решение 10057/09 ноември 2022 г., постановено по адм. д. 4727/2022 г. на ВАС е обезсилено решение 362/16 март 2022 г., постановено по адм. д. 2521/2021 г. на Административен съд Бургас и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбата е била подадена от Н. Тосков, против заповед 8-Z-1070/07 октомври 2021 г. издадена от зам. кмет на Община Созопол, с която на основание чл. 225а ал.1 ЗУТ, вр. чл. 225 ал. 2 т. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж - басейн, находящ се в ПИ с идентификатор 81178.501.159 по кадастралната карта на гр. Черноморец. При второто разглеждане на делото първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и е осъдил Н. Тосков да заплати на Община Созопол разноски по делото в размер на 1500 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, времето на извършването му, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. Същевременно, посредством заключението на допусната от съда експертиза са потвърдени констатациите на длъжностните лица, въз основа на които е издадена оспорената заповед, а именно, че се касае за обект, който по своето предназначение представлява басейн, изграден в югозападната част на УПИ IV, кв. 29, по плана на гр. Черноморец, Община Созопол - ПИ с идентификатор 81178.501.159 и представлява стоманобетонна конструкция плоча (дъно) и стоманобетонни стени, в план с правоъгълно хоризонтално сечение с размери 10,70 м. - 3,80 м. и 4,20 м. - 1,50 м., дълбочина от 0,40 м. до 1,35 м., или средна дълбочина 0,90 м. Височината на ограждащия борд над терена е ~ 50 см. Площта на водното огледало е 46,96 кв. м., а обемът е 42,26 куб. м. Предвид установите характеристики на обекта, правилно същият е квалифициран от административния орган и от съда като строеж по смисъла на § 5, чл. 38 ЗУТ. Басейнът по своето предназначение и вид е определен изрично в закона като "строеж" от шеста категория, в който смисъл са разпоредбите на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 4 и ал. 2 ЗУТ. За басейни с обем до 100 куб. м. не се изисква одобряване на инвестиционен проект, но е задължително издаването на разрешение за строеж, както и становище на инженер конструктор, каквито документи в случая липсват, поради което е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Спорният момент е за евентуалната търпимост на строежа, изключваща възможността за неговото премахване. Преценката относно приложимите хипотези на § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ е в зависимост от датата на извършване на строежа, като тежестта да я установи е върху заинтересуваната страна, в случая жалбоподателя. Верни са изводите на решаващия съд, че за процесния строеж към момента на изграждането му (1993 г.), следва да бъде разгледана хипотезата на § 16, ал.2 ПР ЗУТ, според която незаконни строежи, започнати в периода 08 април 1987г. до 30 юни 1998г., но неузаконени до влизане в сила на ЗУТ - 31 март 2001 т., не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни и градоустройствени планове или по правилата и нормите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ и декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета СТЕ е, че отстоянието на строежа към дъното на парцела е 2,62 м., към едната странична регулационна линия - 2,54 м., а към другата - 5,16 м. Тези разстояния са в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. З и ал. 4 ЗУТ, следователно съответстват на правилата и нормите на ЗУТ. Но липсва кумулативно изискуемата материално-правна предпоставка за търпимост на строежа - същият да е деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31 декемвпри 1998 г., т.е. строежът не отговаря на изискванията на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и във връзка със своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2580 лева, доказани по своя размер. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав