Решение № 3390 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11156/2019 г.

Решение № 3390 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11156/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Анико АД" ЕООД, гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител адв. В. Добрев, против Решение № 1536 от 22.07.2019 г., постановено по адм. дело № 970/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 106-ФК от 22.03.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, и е осъдено дружеството да заплати разноски в полза на НАП. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че неправилно съдът е "обърна доказателствената тежест". Съображенията за неправилно приложение на материалния закон са свързани с липсата на материално правните предпоставки на правната норма, като неправилен бил изводът на съда за противното – неправилно била преценката на съда за безспорно установен факт на извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., за спазване на чл. 22 от ЗАНН, както и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Подробни съображения са развити в касационната жалба, ангажират с писмени доказателства. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорената Заповед. Претендира разноски, в която връзка представя и списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът по касационната жалба – Начални Отдел "Оперативни дейности" – Варна при ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП в депозираните писмени бележки оспорва касационната жалба и настоява за оставяне в сила на съдебния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество неоснователна. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 20.03.2019 г. при извършена проверка в търговски обект – сладкарница "Синчец", находящ се в гр. Варна, ул. "Васил Друмев" № 28, стопанисван от "Анико АД" ЕООД, е извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а именно не е издаден фискален бон /ФБ/ от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) при една контролна покупка от клиент – на 1 бр. шоколадово руло на стойност 5 лева, платени в брой, което е установено непосредствено от органите по приходите преди тяхната легитимация. Установено е и налагането на предходна ПАМ за идентично нарушение съд ЗПАМ № 90 ФК от 12.03.2019 г., влязла в сила, вкл. и Предупреждение № 36/1908-F39687 4.10.2018 г. във връзка с нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Обстоятелствата от самата проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0280046/20.03.2019 г. С обжалваното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата против посочената ЗПАМ № 106-ФК от 22.03.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Варна към ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – "Синчец", находящ се в гр. Варна, ул. "Васил Друмев" № 28, стопанисван от "Анико АД" ЕООД, и забрана за достъп до същия за срок от 10 (десет) дни, с мотивите, че последната е издадена от компетентен орган, при наличието на материално правните предпоставки за това, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при спазена цел на закона и липсата на нарушение на принципа на съразмерност. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Правилни и обосновани са мотивите на съда, че заповедта е издадена при спазване на процесуалния и материалния закон. В тази връзка именно от събраните по делото доказателства се установява фактът на неиздаването на фискален касов бон, при нормативно установено задължение за това, като обосновано и в съответствие със съдопроизводствените правила административният съд е дал вяра на разпитаните като свидетели органи по приходите, осъществили проверката на място в обекта, като правилно е отчетен фактът, че ако твърденията на свидетелката на оспорващия съответстваха на обективната действителност, то те щяха да бъдат отразени като възражение в съставения ПИП, както това е сторено например във връзка с установената касова разлика. Отделно от това следва да се посочи и че некоректно от страна на процесуалния представител на касатора се твърди, че съставеното за процесното нарушение НП е отменено в хода на съдебното му обжалване – представеното Решение на състав на ВРС е отменено с Решение по КАНД № 2305/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, като е изменено така съставеното НП досежно размерът на наложената с него имуществена санкция. Не може да се възприеме и тезата за "обърната доказателствена тежест". Напротив при доказателствена тежест за ответника именно същият е установил в хода на процеса фактите, с проявлението на които правната норма свърза своето проявление. Или възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането и я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на Началника на Отдел "Оперативни дейности" – София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, а това изключва постановяването и при превратно упражняване на властнически правомощия. Без съществено значение за законосъобразността на издадения администативен акт се явява конкретния размер на неотчетените приходи, който влияе единствено и само на преценката за срока за който се предприема ПАМ, а в случая същият е около минимума – определен е на 10 дни, тъй като мярката е наложена само с оглед така констатираното нарушение и това е напълно достатъчно. Продължителността на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, който от друга страна е рамките на долната граница с оглед специалния максимум от 30 дни, посочен в чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Във връзка с размера на срока са изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При упражняване на правомощието за определянето му, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ от десет дни е в рамките на законоустановения срок, като в обжалвания акт са изложени мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта на закона, вкл. с позоваване на предходно наложена във връзка със същото по вид нарушение ПАМ, чието изпълнение очевидно не е постигнало целите по чл. 22 от ЗАНН. Разбира се принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК. В конкретният случай обаче, не може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 3 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения и преките данъци от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна. Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи, като от друга страна с оглед на срока на налагането й, предвид характера на нарушението, местоположението на търговския обект, реализираните от дейността обороти, предходно такова по вид нарушение и наложена във връзка с него ПАМ, съдът правилно е преценил мярка като пропорционална. При това положение на нещата настоящият касационен състав намира развитата от касатора теза за необоснована, с оглед конкретно установените факти по случая. С оглед на гореизложеното оспореното решение се явява валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт. Съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК, поради което разноските за двете инстанции се определят на основание чл. 143, ал. 1 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за касационната инстанция. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение РЕШИОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1536 от 22.07.2019 г., постановено по адм. дело № 970/2019 г. по описа на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА "Анико АД" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Одесос, ул. "Йоан Екзарх" № 22, ет. 1, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.