Решение № 1868 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2011 г.

Решение № 1868 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3745/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ангел Георгиев Василев, от гр. Русе, против решение № 19 от 3.01.2011 г., постановено по адм. дело № 5572/2010 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, в писмени бележки оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Ангел Георгиев Василев против заповед № Л-4765/04.06.2010 г. на Главен директор - Главен комисар на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и при спазване на изискванията на чл. 225 и чл. 229, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "старши надзирател" в сектор "Арести" към главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието. Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, като оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража административен орган, при спазване на материалния закон и при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство. Установено е, че на 31.03.2010 г. между 20.00 ч. и 21.00 часа полицай Ангел Георгиев Василев като разводач към този час от състава на наряда уведомява дежурния полицай по арест Радослав Минев, че е провел телефонен разговор със служител при пропуска на ОД на МВР - гр. Русе, като е уведомен, че полицай Иван Данев - служител в I РУ на ОД на МВР - гр. Русе се намира там и иска да предаде нещо. Полицай Ангел Георгиев Василев е получил разрешение от дежурния по арест полицай Радослав Минев да напусне ареста през входа за приемане на задържани лица, водещ към вътрешния двор на ОД на МВР - гр. Русе. След кратко време полицай Ангел Георгиев Василев се връща като носи чанта, влиза в ареста, оставя чантата на площадката пред арестния коридор на 2 арестантски етаж. От представената и приета като доказателство по спора докладна записка от началника на ОС "ИН" - Русе се установява, че около половин час по-късно дежурният по арест полицай Радослав Минев отваря килия № 11 и извежда задържания Росен Цолов, същият преминава през арестния коридор, взима чантата и се прибира обратно в килията. За инцидента е изготвена докладна записка рег. № 1298/16.04.2010 г. от началника на ОС "ИН" - Русе, приобщена към административната преписка. Извършени са съответни действия от административнонаказващия орган в изпълнение на законоустановената процедура по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя - образувано е дисциплинарно производство (заповед № Л-3301/26.04.2010 г.), дадени са писмени обяснения от жалбоподателя, събрани са сведения и обяснения от свидетели на инцидента, изготвена е обобщена справка рег. № 4191/19.05.2010 г. за резултатите от дисциплинарното производство и последното е завършило с издаването на заповед № Л-4765/04.06.2010 г. на Главен директор - Главен комисар на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, с която е наложено дисциплинарното наказание. При тези обстоятелства и при така събраните доказателства правилно дисциплинарно разследващия орган е приел нарушението за извършено. Посочени са конкретни разпоредби, нарушени от Ангел Георгиев Василев - чл. 294, т. 6 от ППЗИНЗС, а именно извършил е услуга на задържано под стража лице и чл. 312, т. 3 от ППЗИНЗС, съгласно който надзирателите осигуряват строго спазване на вътрешния ред и разпределението на времето на лишените от свобода и задържаните под стража. Правилно е прието, че с своите действия и бездействия полицай Ангел Георгиев Василев е нарушил и чл. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието, във връзка с преките си задължения по т. 12 от длъжностната си характеристика, като не е водил стриктно, пълно и точно задължителната за това служебна документация - не е съставена разписка за приети и предадени вещи, не е попълнен дневника за провеждане на свиждания и получени пратки. Следователно правилно е прието в обжалваната заповед, че по време на дежурството си полицай Ангел Георгиев Василев не е осигурил строгото спазване на вътрешния ред в Арест гр. Русе и нарушавайки своите служебни задължения е извършил услуга на Росен Цолов - задържано лице в Арест гр. Русе и на полицай Иван Данев, служител в I РУ на МВР - гр. Русе и с тези свои действия полицай Ангел Георгиев Василев е уронил престижа на службата. Деянието е квалифицирано от дисциплинарнонаказващия орган като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 и 4 от ЗМВР (неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР) и тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, за което по силата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Оплаквания, развити в касационната жалба, са относно изводите на административния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с фактите по делото и административнопроизводствените правила. Изложени са доводи, че твърдяното нарушение, за което служителят е дисциплинарно наказан, не е конкретизирано в оспорваната заповед, което се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Тези възражения са подробно обсъдени от първоинстанционния съд и наведените касационни оплаквания в този смисъл са неоснователни. Изложени са мотиви относно вида на деянието, кои правни норми нарушава, защо се явява тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1 от ЗМВР, както и защо за същото се налага задължително дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът правилно е приел, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административнопроизводствените правила - в съответствие с чл. 230, ал. 1 от ЗМВР е било образувано дисциплинарно производство, дисциплинарнонаказващият орган е поискал писмените обяснения на държавния служител, като по този начин е спазен чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, изготвена е обобщена справка за резултата от разследването, като в съответствие с чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР извършителят е запознат срещу подпис и дата. Правилен е изводът на съда, че заповедта за образуване на дисциплинарно производство съдържа реквизитите по чл. 239 ППЗМВР и макар че в същата не са посочени изчерпателно данните за извършеното нарушение, след като в хода на дисциплинарното производство служителят е дал писмените си обяснения по случая, на същия е било осигурено правото му да даде обяснения и да се защити, какъвто е и смисъла на предвидената процедура по връчване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство и изискването за определени реквизити в нея. В чл. 227, ал. 1 от ЗМВР са посочени случаите, при които задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", като според т. 10 основание за уволнение представлява и друго тежко дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, други тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата. От изложеното следва, че дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР обхваща и случаите, в които не са спазени правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят не е осигурил строгото спазване на вътрешния ред в Арест, гр. Русе и нарушавайки своите служебни задължения е извършил услуга на Росен Цолов - задържано лице в Арест гр. Русе и на полицай Иван Данев, служител в I РУ на МВР - гр. Русе, с което е нарушил чл. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и главна дирекция "Охрана" към Министерство на правосъдието. Нарушавайки чл. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, служителят е извършил тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за допуснати нарушения на чл. 229, ал. 1 - 4 от ЗМВР. Те се отнасят до законосъобразното протичане на дисциплинарното производство пред административния орган, подробно са обсъдени в обжалваното пред настоящата инстанция решение и направените изводи за тяхната неоснователност са правилни и обосновани. Дисциплинарното производство е проведено при спазване на процедурата по ЗМВР и ППЗМВР, изяснени са фактите и обстоятелствата, относими към спора, приети и обсъдени са обясненията на държавния служител в съвкупност с останалите доказателства, събрани в административното и съдебното производство. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, като постановено при липса на сочените отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не се претендирани, поради което такива не се присъждат за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,