Решение № 2137 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16610/2013 г.

ВАСIV отделение14.02.2014 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1555 от 20.11.2013 г. по преписка № КЗК - 1285/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2137 от 14.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16610/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 122е, ал. 3 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с глава дванадесета от АПК. Образувано е по жалба от "Пътно строителство" АД, гр. Добрич, представлявано от изпълнителния директор Валентин Зелеченко, против решение № 1555 от 20.11.2013 г. по преписка № КЗК - 1285/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Решение № РД-08-545/26.09.2013 г. на кмета на община Крушари за класиране на участниците и определяне на изпълнител за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Ремонт на общински пътища и улици на територията на община Крушари през 2013 г.", включващ 2 обособени позиции: Х Обособена позиция 1: "Ремонт на улици в с. Крушари" Х Обособена позиция 2: "Ремонт на път DОB 3173 /III-293/ Коритен - Абрит - /III-2932/", открита с Решение № РД-08-439/05.08.2013 г. на възложителя. Излага доводи, че решението е незаконосъобразно. Твърди, че КЗК неправилно е приела, че с посочения в офертата гаранционен срок от две години, е нарушил изискването на възложителя по техническото предложение и в документацията за участие в процедурата. Смята, че не е било налице основанието по чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП, поради това, че изискването на възложителя за гаранционен срок е да не бъде по-малък от минималния гаранционен срок по Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, а именно по чл. 20, ал. 4, т. 8 и да не надхвърля с 50% този срок, но без да е конкретизиран видът и характерът на строителните дейности. Смята, че минималният срок за изпълнение на предмета на поръчката е 2 години, поради и което предложението му съответства на изискванията на възложителя. Моли да се отмени обжалваното решение на КЗК и решението на възложителя. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът - кметът на община - Крушари, редовно призован не се явява и не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - "Пътперфект - Т" ЕАД, гр. Силистра, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище, че жалбата е неоснователна. Излага, че жалбоподателят правилно е отстранен от участие в процедурата, поради това, че е представил оферта, която не отговаря на изискванията на възложителя, предвид на това, че съгласно чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2/31.07.2003 г., минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи са както следва: за автомагистралите - 5 години, републиканските пътища от I, II, III клас - 3 години, при основни ремонти и рехабилитация - две години; за останалите пътища и улиците - две години, а при основни ремонти - една година. Излага, че съгласно т. 13 от Закона за пътищата, който е приложим в случая, понятието "Ремонт на пътищата" е дефинирано като: дейност по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението. Смята, че правилно КЗК е приела, че в случая минималният гаранционен срок на изпълнените строителни и монтажни работи е една година, тъй като предметът на настоящата поръчка е именно строително-монтажни работи /основен ремонт/ на улици в село Крушари и общински път DOB 3173 /III-293/Коритен -Абрит/III-2932/, а не изграждане на нови такива, а предметът на поръчката включва ремонтирането на улична мрежа, отстраняване повреди на настилката, доставка и полагане на изравнителен пласт асфалтобетон, насипване на пътни банкети. Излага, че предметът на поръчката попада в приложното поле на чл. 20, ал. 4, т. 8, предложение последно от Наредба № 2/31.07.2003 г., а именно минималният гаранционен срок, нормативно определен с цитирания акт, е една година и максималният допустим гаранционен срок, определен от възложителя в по обособена позиция № 1 и позиция № 2 от Документацията за участие, се равнява на 1,5 години, а предложенията от жалбоподателя гаранционен срок - 2 години, надвишава максимално допустимия срок. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 122е, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 1555 от 20.11.2013 г. по преписка № КЗК - 1285/2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, е оставена без уважение жалбата на "Пътно строителство" АД срещу Решение № РД-08-545/26.09.2013 г. на кмета на община Крушари за класиране на участниците и определяне на изпълнител за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Ремонт на общински пътища и улици на територията на община Крушари през 2013 г.", включващ 2 обособени позиции: Х Обособена позиция 1: "Ремонт на улици в с. Крушари" Х Обособена позиция 2: "Ремонт на път DОB 3173 /III-293/ Коритен - Абрит - /III-2932/", открита с Решение № РД-08-439/05.08.2013 г. на възложителя. Комисията за защита на конкуренцията, след идентификация на субектите и изясняване на фактическите обстоятелства, е приела, че при провеждане на процедурата не е допуснато нарушение на чл. 20 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти /Наредба № 2/, като участникът "Пътно строителство" АД, в техническите си предложения за двете обособени позиции е предложил гаранционен срок в размер на 2 години, който надхвърля максимално определеният в документацията, с което не е спазил предварително обявените от възложителя условия за участие относно минималните и максималните гаранционни срокове, поради и което правилно е отстранен от процедурата на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Обжалваното решение е постановено в съответствие с чл. 122г, ал. 1, т. 1 и ал. 7 от ЗОП, при правилно приложение на материалния закон, обосновано е и при спазване на производствените правила. Въз основа доказателствата по преписката КЗК обективно е установила фактическите обстоятелства по откриване на процедурата за обществена поръчка, извършените действия на комисията по провеждането й и основанията за издаване на решението на възложителя по чл. 73, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП. В съответствие с чл. 220 от АПК настоящият съдебен състав приема за правилно установени фактическите обстоятелства, въз основа на които правилно е приложен материалния закон. От доказателствата по делото се установява, че с Решение № РД-08-439/05.08.2013 г. на кмета на община Крушари е открита обществена поръчка - "открита" по вид обществена поръчка с описания по-горе предмет, с което са одобрени обявлението и документацията за участие. Определен е критерий за оценка на офертите - "най-ниска цена". Относими към възраженията на касатора са въведените от възложителя условия, като с раздел II от обявлението, т. II. 1.5. "Кратко описание на поръчката" е посочено, че при изпълнението на поръчката се предвижда изпълнението на видове строително-монтажни работи по обособена позиция № 1 и № 2, подробно описани в т. 2 от фактическата обстановка на КЗК. С Приложение № 3 "Техническа оферта", част от документацията за участие, е указано, че участниците следва да попълнят предложенията си за гаранционен срок на обекта като цяло (в години от датата на приемане на обекта от възложителя), както и със забележка е посочено, че: "Гаранционният срок не може да бъде по-малък от минималните гаранционни срокове по чл. 160, ал. 3 от ЗУТ и Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Предложеният гаранционен срок не може да надхвърля повече от 50 % минималните такива по Наредба № 2 от 31.07.2003 г.". Подробно в документацията са описани дейностите, които следва да се извършат, както и са одобрени количествено-стойностни сметки (Приложения за всяка позиция) за всяка дейност. Към документацията са одобрени и образци на документи, които следва да се попълнят и представят от участниците. За участие в процедурата са подадени 4 оферти. Жалбоподателят е подал оферти и за двете позиции. Със Заповед № РД-08-526/20.09.2013 г. на възложителя е назначена комисия за провеждане на процедурата, която отразила своята работа в Протокол № 1 от 20.09.2013 г., Протокол № 2 от 23.09.2013 г. и Протокол № 3 от 26.09.2013 г. По Протокол № 2 от 23.09.2013 г. е отразена работата на комисията по разглеждането на документите в плик № 2 от офертите на участниците. По отношение на жалбоподателя "Пътно строителство" АД комисията е констатирала, че предложеният от него гаранционен срок, за всяка една от двете обособени позиции е в размер на 2 години, поради което е записала в протокола, че: "С така предложения гаранционен срок за обособена позиция № 1 и обособена позиция № 2, участникът е нарушил изискването на възложителя предложеният гаранционен срок да не надхвърля с повече от 50 % минималния такъв, определен съгласно чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2. Комисията е посочила, че "Обектите, на които ще се извършва ремонт, предмет на поръчката, са включени към четвъртокласната общинска пътна мрежа, което изисква за същите да се приложат разпоредбите на т. 8 предложение последно от текста: "при основни ремонти - една година". По-високият двугодишен гаранционен срок за този клас пътища е определен от законодателя за новоизградените строежи". Комисията е приела, че предложеният от участника гаранционен срок не съответства на изискванията на възложителя, поради което на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП е предложила отстраняването му от участие. С Решение № РД-08-545/26.09.2013 г. възложителя е обявил класирането и определил за изпълнител по двете обособени позиции "Пътперфект - Т" ЕАД, гр. Силистра. С решението участникът "Пътно строителство" АД е отстранен от участие в процедурата на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП, поради представянето на оферта, която не отговаря на предварително обявените условия, като са изложени мотивите на комисията за отстраняване на участника по Протокол № 2 от 23.09.2013 г. Решението на възложителя е оспорено от "Пътно строителство" АД с доводи, че предложеният от него гаранционен срок отговаря на изискванията на възложителя и е в съответствие с чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2. Въз основа на обективно установени фактически обстоятелства КЗК е направила законосъобразни и обосновани правни изводи, че решението на възложителя е законосъобразно. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно изводите на КЗК, че отстраняването му от участие е законосъобразно. От фактическа страна обективно КЗК е съобразила, че предметът на обществената поръчка е свързан с извършването на ремонт на улици в с. Крушари и общински път DОB 3173 /III-293/ Коритен - Абрит - /III-2932/, а строително-монтажните работи предмет на поръчката са описани в обявлението и техническата спецификация, част от документацията за участие, обективно установена от КЗК. Спорният въпрос е, кой от гаранционните срокове по чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2 е приложим към конкретния предмет на обществена поръчка, предвидените СМР и изискването на възложителя за минимален и максимален гаранционен срок по Приложение № 3 "Техническа оферта" за всяка от обособените позиции. Обоснован и законосъобразен е изводът на КЗК, че в случая, както е приела комисията за провеждане на процедурата, приложимият гаранционен срок е по чл. 20, ал. 4, т. 8, предложение последно от Наредба № 2 - "при основни ремонти - една година", на която основа съгласно указанията на възложителя, участниците следва да посочат своето предложение, при съобразяване ограничението за максимален срок. В съответствие с чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2 минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти са: за автомагистралите - 5 години, републиканските пътища от I, II, III клас - 3 години, при основни ремонти и рехабилитация - две години; за останалите пътища и улиците - две години, а при основни ремонти - една година. Гаранционните срокове са нормативно определени в съответствие с вида на пътищата и вида на строително-монтажните работи. С разпоредбата са предвидени няколко хипотези за гаранционен срок, като приложението в случая е в зависимост от обекта и предвидените СМР по предмета на обществената поръчка. Обективно е установено, че предметът на обществената поръчка е извършването на ремонт на улици в с. Крушари и общински път DОB 3173 /III-293/ Коритен - Абрит - /III-2932/, както и че се отнася до IV клас път и СМР са определени от възложителя с количествено-стойностна сметка за всяка обособена част. С оглед на тези предпоставки относими към преценката за приложимия гаранционен срок, законосъобразно КЗК е приела, че е приложим гаранционният срок по последната хипотеза на чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2 - "при основни ремонти - една година". Безспорно в случая се отнася до "ремонт на пътища", а не за ново строителство. Разпоредбата предвижда минимален гаранционен срок при ново строителство за автомагистралите - 5 години, републиканските пътища от I, II, III клас - 3 години, а при основни ремонти и рехабилитация - две години, по отношение на тези видове пътища. Следващите хипотези на разпоредбата са относими при ново строителство за останалите пътища и улиците - две години, както и за основни ремонти - една година, на тези видове пътища. С § 5, т. 42 от ДР на Закона за устройство на територията е дадена легална дефиниция на "основен ремонт", а с § 1, т. 13 от ДР на Закона за пътищата е дадена легална дефиниция за "ремонт на пътищата". В тази връзка правилно е прието от КЗК, че в случая не се отнася до ново строителство, а за "основен ремонт" на пътища и улици (извън случаите за автомагистрали - 5 години, републикански пътища от I, II, III клас), за който гаранционният срок е една година. Както комисията по провеждане на процедурата и възложителят с оспореното решение, така и КЗК правилно са възприели, че предложеният от жалбоподателя "гаранционен срок" не съответства на изискването на възложителя за минимален гаранционен срок по чл. 20, ал. 4, т. 8, предложение последно от Наредба № 2, респ. за максимален срок (предложеният гаранционен срок не може да надхвърля повече от 50 % минималните такива по Наредба № 2), поради и което законосъобразно е отстранен от участие. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в случая е приложим минимален гаранционен срок по чл. 20, ал. 4, т. 8 от Наредба № 2 в хипотезата - "за останалите пътища и улиците - две години". Определянето на допустимия минимален гаранционен срок в случая е в зависимост от обекта на поръчката и предвидените видове строителни дейности раздел II от обявлението, т. II. 1.5. "Кратко описание на поръчката" и съгласно указанието по Приложение № 3 "Техническа оферта" за минимален и максимален гаранционен срок. Правилно КЗК е възприела решението на възложителя, за отстраняване от участие на жалбоподателя, който е предложил гаранционен срок над максимално допустимия от възложителя - 1 г. и 6 месеца. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че преценката на КЗК за законосъобразност на действията на комисията и на възложителя относно допустимия гаранционен срок е правилна. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са допуснати твърдените от жалбоподателя нарушения, решението на КЗК е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, както и при извършената проверка по чл. 218 от АПК, не се установиха нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 122е, ал. 3, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

2